Определение № 260136 от 24.03.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 24/2021
- Вид
- Определение № 260136
- Подписан
- 24.03.2021
- В сила
- 24.03.2021
- Състав
- КАЛИНА ГЕОРГИЕВА ПЕЙЧЕВА, РОСИЦА СТОЯНОВА СТОЕВА, ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260136/24.3.2021г. 24.03.2021 г., гр .Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 24.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА като разгледа докладваното от съдията К.Пейчева въззивно частно гражданско дело № 24/2021г. по описа на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "САПЕ-ИНЖЕНЕРИНГ"ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г., срещу определение № 260435/04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 2813/2020г. на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „АВС-инженеринг-Н" ООД -гр. Ямбол, ул. „Индже войвода" № 35, ЕЖ *********, представлявано от управителя Н.Г.Г., против „Екстън" ЕООД -гр. София, район Витоша, кв. Бояна, ул. „Св.
Никола" №5, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Й.Г.-Б., и „САПЕ-инженеринг" ЕООД - гр. София, район Витоша, кв. Бояна, Панорамен път № 60, представлявано от В.Й.Г.-Б., ЕИК ********* - да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят сумата от 18288,74 лв., представляваща неплатената цена на стоки по договор за продажба от 10.08.2018 г. между „АВС-инженеринг-Н" ООД - гр. Ямбол и „Екстън" ЕООД -гр.
София, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците във всички банки на територията на Република България до общ размер от 18288,74 лв..
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и излага съображения, че съдът не е спазил чл.105 от ГПК, защото седалището му е в гр.София, но признава, че молбата е за обезпечение на бъдещи искове. Освен това, в съобщението на ЧСИ е посочено същия номер дело, но на ТРС. Моли ЯОС да отмени атакуваното определение.
Срещу частната жалба е постъпил в срок отговор от „АВС-инженеринг-Н" ООД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Иска ЯОС да отхвърли и остави без уважение частната жалба и потвърди атакуваното определение на ЯРС.
ЯОС приема, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Ч.гр.д.№ 2813/2020г. по описа на ЯРС е образувано по молба от АВС-инженеринг-Н" ООД, по чл.390 от ГПК, с която молба е направено искане за допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени осъдителни искове на молителя срещу „Екстън" ЕООД -гр. София, район Витоша, кв. Бояна, ул. „Св. Никола" №5, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Й.Г.-Б., и „САПЕ-инженеринг"
ЕООД - гр. София, район Витоша, кв. Бояна, Панорамен път № 60, представлявано от В.Й.Г.-Б., ЕИК ********* да бъдат осъдени бъдещите ответниците солидарно да заплатят сумата от 18288,74 лв., представляваща неплатената цена на стоки по договор за продажба от 10.08.2018 г. между „АВС-инженеринг-Н" ООД - гр. Ямбол и „Екстън" ЕООД -гр. София, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците във всички банки на територията на Република България до общ размер от 18288,74 лв..Към молбата са представени писмени доказателства - договор за продажба от 10.08.2018 г., 6 бр.фактури, споразумение от 06.11.2019г.
ЯРС е намерил молбата за обезпечение за основателна като приел, че бъдещите искове са допустими и от представените към молбата писмени доказателства и твърденията в нея е стигнал до извод, че бъдещите искове са вероятно основателни. ЯРС е счел, че е налице предпоставката на чл.391, ал.1 от ГПК за наличие на обезпечителна нужда, поради което е допуснал исканото обезпечение като приел че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението, че в съобщението на ЧСИ е посочено съшия номер дело, но на ТРС, за което няма доказателства.
Съгласно чл.390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца. Предвид седалището и адреса на управление на молителя, цената на всеки от бъдещите искове и исканата обезпечителна мярка, постановилият обжалваното определение ЯРС е компетентният съд. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е спазил чл.105 от ГПК, който не е приложим.
Предпоставките за допускане на обезпечението са изложени в чл.391 от ГПК: Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът проверява допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение е поискано.
Тази проверка се извършва на база изложените обстоятелства в молбата и доказателствата представени към нея. Съдът преценява налице ли е обезпечителна нужда и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка.
ЯОС намира, че с молбата по чл.390 от ГПК, е направено искане за допускане на обезпечение на бъдещи обективно-съединени искове на молителя срещу бъдещите ответници с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ. Приложените към молбата писмени доказателства на този етап водят до извод за вероятна основателност на исковете. Видно от ч.гр.д.№ 2813/2020г. на ЯРС молителят е предявил исковете си в указания му срок, където ще се докаже дали действително съществуват обезпечените вземания.
Въззивният съд преценя бъдещите осъдителни искове за допустими. Те са подкрепени с писмени доказателства, които се преценят от ЯОС като достатъчни за да се направи извод, че исковете са и вероятно основателен. Предвид характера на осъдителните искове и твърденията в молбата, следва, че без допускане на обезпечението за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по едно решение в негова полза. ЯОС счита за правилен изводът на ЯРС, че е налице обезпечителна нужда, каквато се предполага при паричните притезания. Поисканата обезпечителна мярка - налагане на запор върху всички банкови сметки, във всички български банки върху банковите сметки на длъжниците във всички банки на територията на Република България до общ размер от 18288,74 лв., е подходяща в случая.
При тези изводи на съда, следва да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване предвид Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., СГТК, докладчик съдиите П. С. и
Е. В., съгласно което определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково з производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, а ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. На основание горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №
260435/04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 2813/2020г. на ЯРС.
Определението е окончателно.
2.