Решение № 3446 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5297/2022
- Вид
- Решение № 3446
- Подписан
- 22.07.2023
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Търговски закон
- чл.303а, ал.3 · Търговски закон
- чл. 309а, ал.1, предл. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3446 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Х. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330105297 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Подадена е искова молба от ищеца „ВИКИНГ АСИСТЪНС“ ООД, който твърди, че с ответника „ИЦО ТРАНС 95“ ЕООД са в търговски отношения по предоставяне на услуга „Пътна помощ“ – изправяне и изтегляне до сервиз в гр. Пловдив на обърнат камион на ответното дружество на автомагистрала „Тракия“ на 5 км. след Пловдив. Твърди се, че ответникът направил заявка по телефон и след като страните се съгласили за съответното възнаграждение от 1200 лв., ищецът извършил услугата на *** г., като издал съответна фактура от *** г. с падеж до *** г. Твърди се, че на място присъствали шофьорът на камиона и лице представяло се за управител, което обещало да плати по фактурата възможно най-скоро още същия ден по банков път, за което посочил адрес, на който фактурата била изпратена. Ответникът не направил възражение по качеството на извършената услуга, нито по дължимото възнаграждение, но и след поканата за доброволно изпълнение, не платил дължимата сума. Въз основа на изложеното иска от съда да осъди ответното дружество да му плати сума от 1200 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва – 171,01 лева за периода от *** г. до *** г., както и сумата в размер на 80 лева – обезщетение за разноски за събиране на вземането, включващи разговори със счетоводител, консултации с адвокат, обаждания до длъжника, изготвяне на писма и покани, както и изпращането им, получаването на имотно състояние на длъжника.
Ответникът е подал отговор в срок, в който оспорва предявените искове, твърди, че не е подавал заявка за „Пътна помощ“, като такава заявка не е подавал нито представител на дружеството, нито му е известно това да е 1 сторил служител на дружеството. Твърди, че не е в търговски отношения с ищеца. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, но твърди, че камионът е каран от служител на дружеството, който към момента не работи в него, а дори пътната помощ е извършена от друго лице, чиято фактура е осчетоводена. Твърди, че представената от ищеца фактура не е осчетоводена от счетоводството на ответното дружество.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и правна страна.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
286 от ТЗ, във вр. с чл. 266 ЗЗД, иск по чл. 309а, ал.1, предл. 1 от ТЗ и чл.
309а, ал.1, предл. 2 от ТЗ.
За основателността на исковите претенции следва да са реализирани следните юридически факти: възникване на търговско правоотношение между страните по предоставяне на процесната услуга пътна помощ срещу определено възнаграждение, настъпване падежа за плащането му, забавата на ответника да плати задължението и извършването на разноски за събирането му.
Като безспорни между страните се обявиха обстоятелствата за реализирането на ПТП – обърнал се на магистралата камион, собствен на ответното дружество, управляван от негов служител, при което била извършена услуга по пътна помощ. От акта за установяване на административно нарушение, който за датата на съставянето си има обвързваща съда доказателствена сила, се установява, че ПТП се реализирало на ***г., като това се потвърждава и от по-голямата част от свидетелите, поради което съдът приема именно тази дата. Установява се от съвкупната преценка на свидетелските показания, в които има несъществени противоречия, че след ПТП влекачът на камиона бил наклонен в канавата/пръстта, а ремаркето му било перпендикулярно на платното за движение. Това наложило извършване на действия по изваждането и изправянето му. Първоначално такива действия били предприети от ищцовото дружество посредством два камиона на пътна помощ, тъй като работата не можела да се извърши само с един, но единият камион на ищеца претърпял авария, тъй като се спукал резервоарът и изтекло гориво. Това наложило в операцията по изваждане на обърнатия камион да се включи още един камион, който принадлежал на друго дружество, оказващо услуги по пътна помощ – „Тим Ауто 999“ ООД. Заедно двете дружества по пътна помощ извадили обърнатия камион от канавката и го изправили, след което камионът на „Тим Ауто 999“ ООД го издърпал до намиращата се на не повече от 1 км. разстояние бензиностанция. В този смисъл си съответстват показанията на двамата свидетели Б.Г. и Я.М., които съдът приема за достоверни и незаинтересовани, доколкото свидетелите работят в други фирми за пътна помощ и нямат роднинска връзка с управителя на ищцовото дружество. Те се подкрепят и от впечатленията на двете свидетелки Р.Р. и Р.П., които видели разлятото гориво на пътя, както и неуспешните опити на 2 ищцовото дружество с един репатрак да извади обърнатия камион самостоятелно, което било осъществено чак след появата и включването на втората пътна помощ на „Тим Ауто 999“ ООД. Тези факти обаче неправилно се приемат от свидетелката Р.П., която прави извод, че всъщност ищецът не успял да свърши работата, а това сторила втората фирма. Съдът приема, че ищецът не могъл да издърпа камиона до включването на другата пътна помощ поради обстоятелството, че работата по принцип не можела да се извърши само с един репатрак, за което са категорични и двамата свидетели Г. и М.. Съдът обаче не е обвързан от изводите на свидетелите, а изследва техните непосредствени впечатления. Така св. П. заявява, че ищцовото дружество се опитало да изтегли камиона, като синът й Х. участвал в тези опити и имал контакт с управителя на ищеца, но не успели и дошла втората фирма. Не се приемат за достоверни показанията на двете свидетелки, че само репатракът на „Тим Ауто 999“ ООД изтеглил авариралия камион от дерето. Св. Р. сама си противоречи, като казва по-рано в разпита си, че дошли още хора с техника, които помогнали за ваденето – помогнали, а не извадили самостоятелно, както сочат и показанията на св. Г. и М.. Следва да се посочи още при преценка показанията на свидетелите, че последните двама свидетели се занимават именно с тази дейност и са участвали в репатрирането, поради което и впечатленията им, че работата е извършена съвместно, като не може да стане с един камион, се ползват с висока доказателствена стойност, особено като се има предвид, че св. М. е работник на конкурентната фирма „Тим Ауто 999“ ООД и няма интерес да твърди, че работата е извършена съвместно. Двете свидетелки, от друга страна, са формирали впечатленията си без докрай да разбират от извършваната дейност, поради което е възможно погрешно да са възприели свършването на работата след включването на втората фирма като изключителен принос само на „Тим Ауто 999“ ООД, а не поради принципната нужда от два камиона за финализиране на работата, както и да дават приоритет на изтеглянето на камиона до бензиностанцията, която дейност всички свидетели твърдят да е извършена с камион на „Тим Ауто 999“ ООД, но която според показанията на св. Г. и М. има значително по-малка тежест от дейността по изправяне и изваждане на камиона. В този смисъл е и заключението на вещото лице, от което е видно, че цената за превозване до бензиностанцията е в пъти по-малка от тази за изправяне и изваждане от дерето. Следва да се има предвид и възможността за заинтересованост на двете свидетелки, които са от семейния кръг както на управителя на ответника, така и на присъствалия на място Х. Р..
Поради всичко изложено, съдът приема, че дейността по изваждане от канавката и изправянето на камиона била извършена от двете дружества „Викинг Асистънс“ ООД и „Тим Ауто 999“ ООД.
Установява се още, че дейността била извършена със съгласието на Х. Р.
– син на управителя на ответното дружество, който съгласно показанията на двете свидетелки имал правомощия да представлява дружеството и да отговаря за такъв тип дейности при отсъствието на баща си. Това съгласие личи от самите му действия. Въпреки заявеното от св. Р., че дали указания нищо да не се пипа, според показанията на св. П. синът й участвал в опитите 3 на ищцовото дружество само да изтегли от дерето камиона, и двете свидетели сочат, че през цялото време той давал указания, ръкомахал и разговарял с хората на място и дейно участвал в издърпването на камиона. Следователно, с действията си по даване на наставления, с участието си в издърпването на камиона преди и след включването на „Тим Ауто 999“ ООД Х. Р. изразил именно съгласието си с извършваната дейност. От показанията на св. Г. и М. се установява, че представителите на спорещите по делото страни се разбрали да се издаде фактура и да се плати по банков път, като св. М. дори дава сведения, че първоначално била уговорена цена от 2400 лв., като по-късно на бензиностанцията пред представители и на двете дружества Х. Р. заявил, че е доволен, ще плати и на двете дружества, като дал данни за издаване на фактура. Единствено се разбрал с управителя на ищцовото дружество да се чуят на следващия ден, за да се разберат за цената и за издаването на фактурата, тъй като Х. имал съображения за намаляване на цената с оглед това, че единият камион на ищеца се счупил, а ищецът не можел да издаде фактурата веднага, поради това, че се издавала чрез компютър, а не от кочан.
От всичко изложено до момента следва, че по силата на предварителното уговаряне на цена, фактическото извършване на услугите по изправяне и изваждане на камиона от канавката от ищеца, съвместно с друго дружество, в което участвал и представител на ответника с указания и препоръки, с последващото изявление от Х. Р., че е доволен от свършената работа и даването на данни за издаване на фактура, може да се направи извод, че между страните възникнало правоотношение по търговска сделка, по която ищецът изпълнил само на половина задълженията си, но така свършената работа била приета от представител на ответника. Аргумент за това е изявлението му на 3.11.2020г. в приложението „вайбър“, за което майка му – св. П. потвърди, че изхожда от неговия номер и с което Х. Р. дава указания къде да се изпрати фактурата за извършената услуга. Макар счетоводната експертиза да не установи осчетоводяване на фактурата, правоотношението се доказа чрез други доказателствени средства, описани по-горе.
Не се установява какви били уговорките на страните за дължимата цена, след като ищецът извършил частично работата, нито кога точно следвало да се плати. В тази връзка доказателствената тежест е била за ищеца, но същият не установи твърденията си, че следвало да се плати на следващия ден.
Установява се единствено от показанията на св. М., че страните се разбрали да се чуят на другия ден, за да се уговорят за цената и за изпращане на фактурата.
След като между страните са възникнали търговски отношения и е извършена работа, която е била приема от ответника, по правилата на договора за изработка, на основание чл.266 ЗЗД, поръчващият следва да заплати възнаграждение за приетата работа. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за работа по изправяне и изваждане на камиона пазарните цени са в размер на 3540 лв., без ДДС, а за извършване на тази работа съвместно от две дружества следва да се изчисли тази стойност на половина. В тази връзка вещото лице дава стойност от 2124 лв. с ДДС.
4
Следователно, това е средният размер на работата, извършена от ищеца, но доколкото същият е поискал 1200 лв., с оглед диспозитивното начало, следва да му се присъдят изцяло и искът да се уважи.
Настъпил е падежът на това задължение, но не от датата, от която се сочи в исковата молба. След като не се доказа каква е била уговорката на страните в тази връзка, следва да се приложи правилото на чл.303а, ал.3 ТЗ, според което изискуемостта на паричното задължение настъпва в 14-дневен срок от получаване на фактурата или от друга покана за плащане. А ако денят на получаване на фактурата или поканата не може да се установи, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на услугата. Последното правило е предвидено за случаи, в които фактурата или поканата са получени след услугата, но не може да се установи датата на получаване. Заложеният законодателен смисъл е длъжникът да не черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в неплащане, въпреки получаване на фактурата. Такъв именно е настоящият случай. Установява се от показанията на св. М., че ответникът е получил фактурата, тъй като на зададен въпрос, Х. Р. му отговорил, че фактурата е само за 1000 лв. и е нищо.