Решение № 223 от 02.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Шумен, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело № 20223600500402 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. С. Д., действаща чрез пълномощника адв. И. К. от ШАК, срещу решение № 550/07.07.2022 г. по гр.д. № 785/2022 г. по описа на ШРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника.

Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи исковите й претенции и й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Напоителни системи „ ЕАД, гр.

Шумен, представлявано от управителя инж. Д.Г. е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 785/2022 г. е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу 1 въззиваемия, с искания за признаване за незаконно на уволнението й и отмяна на заповед № 5/24.03.2022 г. на директора на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. Шумен, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – юрисконсулт и осъждане на работодателя да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното й уволнение, респ. е работила на по-ниско платена длъжност, за част от периода по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, а именно по чл.225, ал.1 от КТ – от 25.03.2022 г. до 07.04.2022 г. вкл., в размер на 1 106.00 лева и по чл.225, ал.2 от КТ – от 08.04. до 12.04.2022 г., в размер на 150.20 лева, или общо 1 256.20 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата и деловодните разноски. За да обоснове претенцията си ищцата е навела твърдения, че работодателят не й е дал разумен срок за даване на писмени обяснения и са налице съществени разлики в описаната фактическа обстановка, деянията и обективните признаци на нарушението в поканата и в заповедта за уволнение, като в заповедта е добавено и нарушение, за което не са й искани обяснения, с оглед на което е налице и следва да се приложи хипотезата на чл.193, ал.2 от КТ. Второ, липсват доказателства, че е извършила нарушенията умишлено и при изпълнение на трудовите й задължения като юрисконсулт. Трето, нарушен е принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, ако се приеме, че е такова е извършено.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, поради което е поискал отхвърлянето им и присъждане на извършените по делото разноски.

С протоколно определение от 10.06.2022 г., по молба на ищцата е допуснато увеличение на иска й за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ, както следва – за сумата от 3 947.50 лева за периода 25.03.2021 г. – 07.06.2022 г. вкл., от които 1 73.50 лева за периода 25.03. – 07.04.2022 г. и 2 874.00 лева за периода 08.04. – 07.06.2022 г..

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил изцяло поради неоснователност и е осъдил ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 320.00 лева.

След проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че със заповед № 5/24.03.2022 г. на управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен трудовото правоотношение на жалбоподателката за длъжността „юрисконсулт“ е било прекратено, считано от 24.03.2022 г., на основание чл.330, ал.2, вр. чл.190, ал.1, т.4, предл.1, чл.178, т.8, предл.1 и чл.188, т.3 от КТ, като е разпоредено на същата да се изплати обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - 90 дни. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е било посочено: „ На 10.03.2022 г. в дружеството са постъпили 4 бр. сведения от служители на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен за това, че на 28.05.2021 г. служителите са били принудени да изваждат от стената на яз. Тича каменни плочи и със служебен автомобил рег. № В .... НА са ги закарали 2 до дома на Д. Д. на длъжност „ юрисконсулт „. Извършеното нарушение представлява злоупотреба с доверието на работодателя. „. Заповедта е била връчена на служителката на 24.03.2022 г.. В същия ден, в 10.20 часа й била връчена покана за писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение, изразяващо се в злоупотреба доверието на работодателя за неправомерно извличане на определена облага, а именно „ на 28.05.2021 г. със служебния автомобил УАЗ с рег. № В ....

НА на „ Напоителни системи „, клон Шумен бяха ли докарани в дома Ви декоративни каменни плочи извадени от стената на яз. Тича, в срок до 11.00 часа на 24.03.2022 г. следва да дадете писмени обяснения по повод на извършеното нарушение.„, като между страните не е спорно, че жалбоподателката не е предоставила писмени обяснения в указания й от работодателя срок.

Видно от заповедта за уволнение, в нея не е посочено от кои служители са били дадени визираните 4 бр. сведения и същата не съдържа обсъждане на събраните във връзка с преписката доказателства, както и изложение в какво се изразява от обективна и субективна страна нарушението на служителката, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя.

На л.175, 176, 180 и 181 от първоинстанционното дело са приложени 4 бр. писмени сведения от М.М. / на длъжност домакин /, Г.А. Д., Н.С.в И. и Х.И.О., дадени на 10.03.2022 г.. В сведението си М.М. е заявил, че по време на последните медицински прегледи в гр.

Шумен закарал с УАЗ Н .... НА известен брой декоративни каменни плочи в дома на Д. Д., а след това с личния си автомобил закарал от същите камъни още един курс на същото място.

В сведението си Г. Д. е посочила, че е видяла работници да натоварват плочи на УАЗ-ката и на следващия ден ги закарали в Шумен. Идвайки си, попитала работниците „Къде оставихте камъните ?“ и те й отговорили в юристката. В сведението си Н. И. е посочил, че на 28.05.2021 г. натоварили от база Тича каменни плочи в Уазката и тръгнали за Шумен. Като стигнали там разтоварили плочите в къщата на юристката. След това отишли на профилактични прегледи. В сведението си Х.О. е посочил, че на 28.05.2021 г. тръгнали от база Тича с Уазката, в която били натоварили каменни плочи за Шумен. В този ден били организирани профилактични прегледи. Като пристигнали, М. ги закарал в къщата на юристката, в която разтоварили плочите. Оттам отишли в базата на прегледи.

В първоинстанционното производство са разпитани шестима свидетели, от показанията на които се установява следното:

Свид. Х.Х. твърди, че през м. май 2021 г. бил управител на „ Напоителни системи „, клон Шумен. В базата на дружеството на язовир Тича имало останали различни каменни плочи от предишни дейности, около 10-12 бр., с размери 30.40 см. и дебелина 3-5 см., без обработка, които били използвани за настилане на пътеки в база Тича и не се водели в активите на дружеството. Същите били извадени две три години преди това от масив на една от поляните около базата, намираща се на около 100-150 м. от язовира. При едно от посещенията им там, жалбоподателката попитала свидетеля дали може да вземе плочите за лично ползване, при което същият й разрешил и обяснил на служителя, който отговаря за 3 язовирната стена, когато Уазката идва до гр. Шумен служебно, ако има място да транспортират камъните до града.

Свид. М.М. твърди, че през м. май 2021 г. е работел в базата на „ Напоителни системи „, клон Шумен на язовир Тича, на длъжност домакин и ел.техник. На 28.05.2021 г. жалбоподателката му се обадила по телефон и го попитала дали има още от каменните плочи, които били при тях и той й отговорил, че има. Тогава тя го помолила, като отиват в гр. Шумен за профилактичните прегледи да закарат част от тях до дома й. В същия ден, между 9.00 и 10.00 часа, той и други работници натоварили около 10 бр. от каменните плочи в камион „ УАЗ „ и ги закарали в дома на жалбоподателката, където ги разтоварили, след което отишли на преглед в базата в кв. Т.... След това, с личния си автомобил закарал до дома на Д. още 5-6 от същите плочи. Плочите били от естествен камък, с различни размери и се намирали в базата от години, като преди това били използвани за настилка под външни беседки и пейки, разположени в близост до язовирната стена. Свидетелят заявява, че не е получавал разрешение за транспортиране на плочите, нито жалбоподателката му е казвала за такова, но предположил, че й е дадено предварително от управителя.

Свид. Г. Д. твърди, че работи в база „ Тича „ като хигиенист. На 28.05.2021 г., в деня на профилактичните прегледи видяла работници от базата да товарят в Уазката каменни плочи, след което потеглили за град Шумен. Когато се върнали, те споделели, че са оставили плочите в дома на юристката. По отношение на тези плочи, свидетелката твърди, че били докарани в базата три – четири дни преди да ги транспортират до гр. Шумен и, че са били извадени от пътеките по язовирната стена, на които някога е имало пейки, но не знае кога.

Знае обаче, че свид. М.. е участвал при ваденето, макар да не е присъствала.

Свид. Н.К. твърди, че работи като енергетик в база „ Тракия и в управлението на „ Напоителни системи „ в гр. Шумен. Жалбоподателката била поканена да даде писмени обяснения пред управителя в 10.00 часа. Тя закъсняла и той започнал да я търси. След като й връчил обясненията, управителят й дал един час за обяснения, но тя му отговорила, че по закон трябва да са 3 дни. Когато жалбоподателката не се явила в указания й срок, управителят отново започнал да я търси по телефон, при което тя се явила и заявила, че няма да дава обяснения. Последвал разговор между нея, управителя и В.В., след който й връчили заповедта за уволнение.

Свид. В.В. твърди, че работи в „ Напоителни системи “ на длъжност ръководител автотранспорт и охрана. На 24.03.2022 г., в негово и в присъствието на свид. К. управителя на клона извикал жалбоподателката й я поканил да даде обяснения по повод липсващи камъни от стената на язовир Тича, които вероятно се намират в нейния дом. Същата се явила в 10.20 часа, при което управителят й казал, че й предоставя срок от един час, а тя му отговорила, че са й необходими три дни и напуснала. Към 10.30 – 10.40 часа, работодателят отново я потърсил, при което жалбоподателката се явила и заявила, че няма да дава обяснения. По-нататък в разпита си твърди, че в 11.40 часа жалбоподателката отново се явила при работодателя, при което й била връчена заповед за уволнение. Свидетелят заявява, че не е виждал на жалбоподателката да са били предоставяни 4 бр. писмени 4 сведения от работници.

От показанията на първите трима свидетели и приложените материали по преписка вх. № 2018/2022 г. на ШРП, сдържаща преписка № 323р-2974 на РУ – Велики Преслав, по която е образувано ДП № 282/2022 г. по описа на РУ – Велики Преслав, се установява, че дадените от тях писмени обяснения от 10.03.2022 г. са им били изискани от управителя на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Шумен по повод именно на започната от органите на МВР проверка по посочената преписка, във връзка с която са били разпитани от органите на МВР и, по която са били снети обяснения както от управителя на клона, така и от жалбоподателката .