Решение № 5760 от 04.08.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 04.08.2017 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: ЯНА ФИЛИПОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15962 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № І-120-2 от 16.02.2015 год., постановено по гр.дeло № 51580/2012 г. на СРС, І ГО, 120 състав, е отхвърлен предявения от Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, чрез адв.Т.Б., съдебен адрес: *** срещу „И.“-ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.П., Н.Ж.Н., с ЕГН- **********,***,“*** **********и Д.В. Д.-Н., с ЕГН-**********,***, иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на ищцовата страна на договор за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ между ответниците, сключен с нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ № 128/ 30.12.2009 г., том ІІ, рег. № 7853, н.д.№ 269/ 2009 г. на нотариус с рег.№ 210- В.Ч., вписан в службата по вписванията при СРС с вх. рег.№ 63983/ 30.12.2009 г., акт № 150, им. партида № 25855, относно 6,59 % ид.част от незастроен поземлен имот № 673 в квартал № 25 а, по плана на гр.С., район Витоша, кв.“Бояна“, ул.“ *********“, местност вилна зона „Беловодски път“, целият с площ от 2039 кв.м., при граници, съгласно представен документ за собственост: П.В.П., дере, борова гора, К.М.и съгласно скица: север- гора, изток УПИ І-603, 768, юг- УПИ VІІ-768, 620, запад- парк Витоша/ дере/, който по скица от АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор

***, целият с площ от

2410 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, за застрояване, при граници: ***, ***,

***, ***, ***, като неоснователен. С решението на съда са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на „И.“-ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.П., сумата от

1600 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. С решението на съда са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на Н.Ж.Н., с ЕГН- **********,***,“ *********сумата от 1600 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. С решението на съда са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на Д.В. Д.-Н., с ЕГН-**********,***, сумата от 1600 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. С определение от 24.07.2015 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 51580/ 2012 год.по описа на СРС, І Г.О., 120 състав е изменено решение № І-120-2 от 16.02.2015 год., постановено по гр.дeло № 51580/2012 г. на СРС, ГО, 120 състав, в частта за разноските, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, като са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на „И.“-ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.П., сумата от

1200 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК; са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на Н.Ж.Н., с ЕГН- **********,***,“ *********сумата от 1200 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК; са осъдени Х.Е.М., с ЕГН-********** и М.П.Б., с ЕГН-**********,***, да заплатят на Д.В. Д.-Н., с ЕГН-**********,***, сумата от 1200 лв. за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Срещу решението на СРС, Г.О., 120 с-в е постъпила въззивна жалба от Х.Е.М. и М.П.Б., подадена чрез пълномощника им адв.Т.Б., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона.

Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- „И.“-ЕООД, гр.С., Н.Ж.Н. и Д.В. Д.-Н., чрез пълномощника си адв.Ю.Д. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е частна жалба от Х.Е.М. и М.П.Б., подадена чрез пълномощника им адв.Т.Б. срещу определение от 24.07.2015 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 51580/ 2012 год.по описа на СРС, І Г.О., 120 състав, с което е изменено решение № І-120-2 от 16.02.2015 год., постановено по гр.дeло № 51580/2012 г. на СРС, ГО, 120 състав, в частта за разноските, на основание чл.248, ал.3 от ГПК. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определено, поради прекомерност на присъдените в полза на ответниците разноски. Молят съда да отмени обжалваното определение, като бъдат намалени присъдените в полза на ответниците разноски до посочения в закона минимум.

Ответниците по частната жалба- „И.“-ЕООД, гр.С.,

Н.Ж.Н. и Д.В. Д.-Н., чрез своя пълномощник адв.Ю.Д. оспорват частната жалба, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Молят съда, подадената частна жалба от ищците по делото да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Постъпила е и частна жалба от „И.“-ЕООД, гр.С.,

Н.Ж.Н. и Д.В. Д.-Н., подадена чрез пълномощника им адв.М.Р.срещу определение от 24.07.2015 год., постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 51580/ 2012 год.по описа на СРС, І Г.О., 120 състав, с което е изменено решение № І-120-2 от 16.02.2015 год., постановено по гр.дeло № 51580/2012 г. на

СРС, ГО, 120 състав, в частта за разноските, на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Ответниците по частната жалба- Х.Е.М. и М.П.Б., молят съда да остави същата без уважение, като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, наМ.за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищците срещу ответниците иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивниците- ищци във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай, съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извод на въззивния съд за липсата на визираните в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, материално- правни предпоставки за уважаване на предявения иск.

Искът по чл.135 от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.

Кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, че втората предпоставка изисква длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора.

Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл.135 от ЗЗД са разнообразни - договори, сключени между длъжника и трето лице /възмездни и безвъзмездни/, едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане.

Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице.

Относно знанието на длъжника по смисъла на чл.135, ал.1 от ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е въззмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор.

При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните правни сделки /договори/ двете страни правят волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала нищо насреща. Ако договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора.

Съдът приема, че правото на иск по чл.135 от ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството "кредитор" на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството "кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, като в производството по чл.135, ал.1 от ЗЗД не е необходимо ищецът да установява в условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното правоотношение, на което основава твърдяното качество.

Тъй като това са правопораждащите юридически факти, в случая ищците носят доказателствената тежест да установят същите по реда на пълното и главно доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до извод за неоснователност на исковата претенция.

Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.

Материално легитиМ.н да предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е кредитор с вземане, удовлетворяването на което е свързано с упражняването на потестативно право. Кредиторът разполага с иска по чл. 135 от ЗЗД и ако удовлетворението му ще се изрази в упражняването на правото му по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, ако той е купувач по предварителния договор, но длъжникът – продавач се е разпоредил с имота. В конкретния случай ищците основават качеството си на кредитор на непарично вземане, изразяващо се в правото му да иска да му се прехвърли имота, което не може да се реализира поради извършеното разпоредително действие.

Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1a42723-b538-44eb-908b-03bd3a05b7bd