Решение № 60 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110213146 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Б. А. А. срещу Електронен фиш Серия К № 11047686, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложено за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се на посочените в акта време и място да е извършено твърдяното нарушение, както и измерената скорост да се отнася за процесния автомобил. В електронния фиш не бил посочен номерът за удостоверението за одобрен тип устройство за измерване, липсвали данни за датата на последната метрологична проверка, не бил представен протокол за монтаж и настройка, доказващ работата на устройството в съответствие с нормативните изисквания. Възразява се, че в обжалвания акт не били описани конкретните условия на пътния участък – пътни знаци, видимост, интензивност на трафика, не бил приложен снимков материал към фиша, липсвало ясно посочване на приспаднатия толеранс и на начина на изчисляване на 1 разрешената в участъка скорост. Посочва се, че актът е издаден без справка за собственост и че нарушението е констатирано от служители на СДВР, т.е. в присъствието на такива. Релевира се като общоизвестен факт твърдението, че на посоченото в акта място – гр. София, бул. „Черни връх“ № 33, липсвало монтирано устройство за видеозаснемане и че на място не е обозначено със знак, че има видеоконтрол за правилата за движение. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В допълнително депозирана в хода на процеса молба от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, се възразява, че в постъпило писмо от Столична община се посочва, че ограничението в пътния участък е 50 км/ч, а в схемата за организацията на движението няма поставен знак В26 за ограничението. Оспорва се, че в електронния фиш липсва посочване на точно географско местоположение (координати), посока на движение, като липсва и снимков материал, удостоверяващ мястото на заснемане и позицията на автомобила, съставляващи съществено нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Поддържа се, че непосочването на посоката на движение, лентата, в която е бил автомобилът и разстоянието от камерата и ъгълът на заснемане представлявали нарушаване на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН за ясно и точно описание на обстоятелствата на нарушението. Твърди се, че санкцията следва да се подведе по основания състав на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколкото в електронния фиш липсва индивидуализацията на повторността – едва в хода на процеса била представена вътрешна справка от АИС, която не е част от съдържанието на електронния фиш и не е връчвана на жалбоподателя. Твърди се, че предвид последвалата законодателна промяна на разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП следва да се приложи по-благоприятният закон. Направено е отново искане за отмяна на обжалвания акт. Направено е искане за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените разноски за адвокатски хонорар.

В представено писмено становище от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената 2 санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят и въззиваемата страна не са се явили и не са били представлявани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 9857071 на Б. А. А. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е влязъл в сила на 28.02.2025 г.

Към 27.06.2025 г. жалбоподателят бил ползвател на лек автомобил с марка „,,***''“ с рег. № ,,***''.

На 27.06.2025 г. около 14,21 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“ срещу № 33 било заснето МПС – лек автомобил, като при заснемането било отчетено, че същото се движи със скорост от 75 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч.

Заснемането било осъществено от автоматизирано техническо средство № ATCC SITRAFFIC LYNX ERS 400 . Системата за видеоконтрол е одобрена и вписана в списъка под № 4823 със срок на валидност 06.10.2019 г., като е преминала проверка след ремонт в периода 16.07.2024 г. – 29.07.2024 г.

На 07.07.2025 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС с рег. № ,,***'' при превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 25 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 08.08.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, представени с административнонаказателната преписка и допълнително изисканите от съда от Столична община.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че 3 процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът следва да извърши преценка и върху приложения към процесния електронен фиш снимков материал, въз основа на който наказващият орган е стигнал до извода касателно процесното МПС и авторството на нарушението. От представения на съда снимков материал, ползван и от наказващия орган по преписката, не може да се установи регистрационният номер на управлявания автомобил предвид отдалечеността на автомобила от камерата, водеща до неясно изображение на номера на МПС-то. Предвид обозначенията в горната част на снимката касателно време, място, пътен участък и заснета скорост се стига до извода, че заснемането е осъществено при функциониране на процесното стационарно автоматизирано средство, но не става ясно дали е заснето управлението с посочената скорост на конкретно посочения в акта лек автомобил. За пълнота съдът отбелязва, че се явява безпредметно повторното изискване на снимковия материал (с оглед евентуалното предоставяне на почетлив), доколкото изображението не се явява нечетливо поради „размазано“ заснето копие на изображение, а поради неясно изображение с оглед на дистанцията между заснетия обект и камерата, а наказващият орган е издал обжалвания акт именно въз основа на това изображение, приложено към преписката.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита за недоказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по 4 чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, както и че на място е функционирала стационарна система за заснемане. Съдът счита обаче, че в случая не е доказано, че заснетият автомобил е бил именно посоченият в акта, за да се ангажира отговорността на собственика, респ. на декларирания водач, на когото е бил предоставен автомобила в процесния ден. Както беше посочено по-горе, снимковият материал, на който се е позовал наказващият орган, се явява негоден за доказване на твърдението, че нарушението е извършено при управление на процесния автомобил. Оттам не може успешно да се изведе авторството на нарушението. Посочените данни на гърба на снимковия материал се явява само вторична, впоследствие въведена информация, която се базира именно на неясния снимков материал и поради което съдът счита, че не може да цени като годно доказателство.

Съдът счита, че е налице и пропуск в реквизитите на издадения акт, който да е довел до съществено нарушение, рефлектиращо върху възможността санкционираното лице да разбере в цялост параметрите на административнонаказателното обвинение и пълноценно да упражни защитата си. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай се забелязва непълнота в описанието на нарушението, доколкото липсва посоката на движение на заснетия автомобил, по време на което се твърди да е извършено противоправно поведение. От коментирания по-горе снимков материал се установява, че пътният участък на заснетото управление разполага с двупосочно движение, но в акта не е посочена посоката на движение на процесния автомобил. Обстоятелството, че камерата извършва заснемане в две посоки и е насочена към конкретен булевард не може да замести този изричен момент от описанието на противоправното поведение, доколкото за съставомерно поведение е необходимо извършването на динамично поведение по управление на МПС, а не статично положение, а така формулираното 5 описание с коментирания пропуск закрепя фактически твърдения за положението на автомобила „в гр. София по бул. Черни връх срещу номер 33“, но не и поведение по движение, индицирано от конкретна посока.

Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице няколко основания за отмяна на обжалвания електронен фиш, без да е необходимо да се обсъждат допълнително оспорванията на жалбоподателя и доводите на въззиваемата страна, доколкото това се явява безпредметно и не би променило правния изход на делото.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал разноски за адвокатски хонорар, за уговарянето и разходването на които се представят доказателства.

Неоснователно е възражението за прекомерност, направено от насрещната страна. Съдът счита, че следва да присъдят претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер от 400,00 лева, доколкото същият се явява в минималния размер по чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., която съдът ползва единствено като ориентир, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на жалбоподателя чрез процесуалния му представител. В този смисъл в полза на страната следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, но в паричната равностойност в евро - а именно сумата в размер на 204,52 евро, доколкото към датата на постановяване на настоящия съдебен акт това е официалната парична единица в страната.