Определение № 4788 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4788 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501913 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 54959/08.07.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от Р. И. Б., чрез адв. Д. В., срещу решение № 2282 от 08.06.2026 г. по гр. д. № 2137/2025 г. по описа на ВРС, 34-ти състав, в частта, с която е изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 22, с идентификатор № *********, находящ се в гр. Варна, бул. ********“, № *****, със застроена площ от 74.62 кв.м., при граници: на същия етаж - имоти с идентификатори № ******** и ********, под обекта - имот с идентификатор № ***** и над обекта - имот с идентификатор № **********, ведно с прилежащите 0.5025% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 9.08 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ********, върху който е построена сградата, целият с площ от 5252 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *********, *********, ********, ********** и *********, между съделителите и при квоти: 1/2 ид.ч. за Р. И. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, бул. ********“, № *****, ап. 22 и 1/2 ид.ч. за Т. Н. С., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „********** Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че никой от съделителите не е предявил своевременно претенция за възлагане на делбения имот. Сочи се, че още в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, въззивницата е заявила, че желае да придобие жилището срещу заплащане стойността на дела на другия съделител, като макар да не е употребила юридическия термин „възлагане“, от изявленията й недвусмислено се установявала воля имотът да бъде поставен в неин дял. Поддържа се, че съдът е следвало да съобрази, че въззивницата се е представлявала лично и няма юридическо образование, а при съмнение относно съдържанието на изявлението й – да изясни действителната й воля. Излагат се доводи, че процесното жилище е единствено за 1 въззивницата, която живее в него с двете непълнолетни деца на страните, поради което изнасянето му на публична продан би засегнало техния интерес. Сочи се още, че по производството относно упражняването на родителските права е постановено първоинстанционно решение, с което ползването на процесното жилище е предоставено на въззивницата, за което тя е уведомила районния съд и е поискала извършването на служебна справка. Навеждат се и оплаквания срещу отказа на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане претенцията на въззивницата по сметките за заплатени от нея разходи към етажната собственост. Твърди се, че същата е заявена с молба, подадена в изпълнение на дадени от съда указания след първото съдебно заседание, като при констатирана неяснота относно размера и основанието й, съдът е следвало да даде указания за нейното уточняване.

С въззивната жалба претенцията е конкретизирана в размер на 140,66 евро, представляваща половината от твърдените като заплатени от въззивницата разходи към етажната собственост за периода от януари 2025 г. до април 2026 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията до окончателното й заплащане.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което делбеният имот да бъде възложен в дял на въззивницата при уравняване дела на другия съделител в пари, както и за уважаване на претенцията й по сметките. Претендират се разноски.

С въззивната жалба е направено и доказателствено искане за приемане като писмени доказателства на 12 броя приходни касови ордери за заплатени такси към етажната собственост за посочени месеци от 2025 г. и 2026 г. във връзка с предявената претенция по сметките. Поискано е въззивният съд да разгледа претенцията й и да даде указания за уточняването й по размер и основание.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Т. Н. С., чрез адв. М. Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че въззивницата не е направила надлежно искане за възлагане в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК, като изявлението й, че е съгласна да закупи имота, не съставлява искане за поставянето му в неин дял. Посочва се също, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 349, ал. 1 от ГПК, тъй като страните не са били съпрузи и съсобствеността върху имота не е възникнала от прекратена поради развод съпружеска имуществена общност, а от покупко-продажба при равни квоти. Поддържа се, че предвид липсата на предпоставки за възлагане, неподеляемият имот правилно е изнесен на публична продан. По отношение на претенцията по сметки се възразява, че същата е преклудирана, тъй като не е заявена в срока по чл. 346 от ГПК. Оспорват се и представените с въззивната жалба писмени доказателства, като се твърди, че от тях не се установява за кой имот и за коя етажна собственост се отнасят плащанията, нито лицето, получило съответните суми. Оспорва се и извършването на твърдените плащания от въззивницата.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По направеното във въззивната жалба доказателствено искане, съдът намира следното:

В случая претенцията на въззивницата за заплащане на част от извършените от нея разходи към етажната собственост е заявена след първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 346 от ГПК. По 2 претенцията първоинстанционният съд се е произнесъл във второто открито съдебно заседание на 30.03.2026 г., като е отказал приемането й за разглеждане поради настъпилата преклузия. Съдът е указал възможността за обжалване на протоколното определение в тази част, но жалба не е била подадена.

Предвид преклузивния характер на срока по чл. 346 от ГПК, претенцията не може да бъде разгледана на по-късен етап от делбеното производство, включително за първи път пред въззивната инстанция. Конкретизирането й с въззивната жалба по основание и размер не променя този извод, тъй като не се касае до отстраняване на нередовност на своевременно предявена претенция, а до претенция, заявена след изтичане на установения от закона срок.

Доколкото представените с въззивната жалба приходни касови ордери касаят единствено тази претенция, същите са неотносими към предмета на въззивното производство, поради което доказателственото искане за приемането им следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 54959/08.07.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от Р. И. Б., чрез адв. Д. В., срещу решение № 2282 от 08.06.2026 г. по гр. д. № 2137/2025 г. по описа на ВРС, 34-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата за приемане като писмени доказателства на представените с въззивната жалба 12 броя приходни касови ордери за заплатени такси към етажната собственост.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1913/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4