Решение № 12891 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12891 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110151416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба на Р. С. Д. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за това, че ищецът не дължи на ответника сумата 1181,05 лева – част от общо начислена сума от 9248,28 лв., представляваща цена на доставка на топлинна енергия за периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2020 г. за имот в *************, като сумата от 1181,05 лева с молба-уточнение от 22.12.2021 г. отнася конкретно по фактури и за периоди, чиято допустимост на иска е приета с Определение №3217/2023 г. по в.ч.гр.д. №5933/2022 г. по описа на СГС, както следва: Фактура №29072719/01.2011 г. - сумата 60,00 лв. част от общо вземане от 61,00 лв., №29492434/02.2011 г. - сумата 60,00 лв. част от общо вземане от 61,00 лв., №29915173/03.2011 г. - сумата 60,00 лв. част от общо вземане от 61,00 лв., №30343485/04.2011 г. - сумата 60,00 лв. част от общо вземане от 61,00 лв., №30707991/05.2011 г. - сумата 12,31 лв. част от общо вземане от 13,31 лв., №31038182/06.2011 г. - сумата 60,00 лв. част от общо вземане от 61,00 лв., №31394356/07.2011 г. - сумата 68,77 лв. част от общо вземане от 70,77 лв.,, №32076162/07.2011 г. - сумата 13,74 лв. част от общо вземане от 14,74 лв., №32076163/07.2011 г. - сумата 42,65 лв. част от общо вземане от 43,65 лв., №32076164/07.2011 г. - сумата 58,52 лв. част от общо вземане от 59,52 лв., №33151067/08.2011 г. - сумата 70,33 лв. част от общо вземане от 71,33 лв., №33500843/09.2011 г. - сумата 70,33 лв. част от общо вземане от 71,33 лв., №34075169/10.2011 г. - сумата 72,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв., №34533655/11.2011 г. - сумата 72,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв., №34977042/12.2011 г. - сумата 72,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв., №35409756/01.2012 г. - сумата 71,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв.,, №35830573/02.2012 г. - сумата 71,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв., №36250300/03.2012 г. - сумата 71,67 лв. част от общо вземане от 73,67 лв., №36668783/04.2012 г. - сумата 78,33 лв. част от общо вземане от 80,33 лв., №37031048/05.2012 г. - сумата 08,05 лв. част от общо вземане от 09,05 лв., 1

№37438208/06.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 80,33 лв., №37784833/07.2012 г. - сумата 01,76 лв. част от общо вземане от 158,76 лв., №39834153/08.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 33,60 лв., №40156364/09.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 86,00 лв., №40339291/09.2012 г. - сумата 0,24 лв. част от общо вземане от 0,40 лв., №40339293/09.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 07,26 лв., №40729594/10.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 86,00 лв., №41196991/11.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 86,00 лв., №41662005/12.2012 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 86,00 лв., №42123403/01.2013 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 79,67 лв., №42579426/02.2013 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 79,67 лв., №43017668/03.2013 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 79,67 лв., №43439461/04.2013 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 230,00 лв., №965415910/м.07.2018 г. - сумата 1,00 лв., част от общо вземане от 2476,50 лв., №101160785/05.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 225,00 лв., №101527215/06.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 225,00 лв., №102054534/07.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 85,95 лв., №106358756/07.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 2428,42 лв., №107056018/08.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв., №107823801/09.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв., №108501359/10.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв., №108914085/11.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219 лв., №109347986/12.2019 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв., №10978558501/01.2020 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв., №110220434/02.2020 г. - сумата 01,00 лв. част от общо вземане от 219,00 лв. Твърди се, че ответното дружество претендирало заплащане на процесната сума за доставка на топлинна енергия, въпреки че между страните не съществува облигационна връзка и да е извършена доставка на топлинна енергия. Евентуално заявява, че вземанията са погасени по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което възражение ищецът въвежда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва иска по допустимост и основателност. Поддържа, че между страните е постановено влязло в сила съдебно решение за периода 2013/2015 г.; м.05.2015-м.04.2017г.; а за периода м.05.2017-м.04.2019 г. има образувано заповедно производство. Счита, че право на кредитора e да поддържа, че има вземане към длъжника и това не е равнозначно, че оспорва, че вземането не е погасено по давност. В тази връзка счита, че ищецът не доказва правен спор по отношение на давността.

Твърди, че ищецът е клиент на топлинна енергия по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Оспорва предпоставките по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Третото лице-помага на страна на ответника „Т.С.“ ЕООД намира предявения иск за недоказан и неоснователен.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно отношение за доставка на топлинна енергия, по което ищецът има качеството потребител, а ответникът е извършил доставка на стойност претендираното парично вземане, при условията на евентуалност-наличие на изискуемо парично вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността не е спирана и прекъсвана.

От Решение №25159/29.01.2019 г. по гр. дело №12321/2017 г. по описа на СРС, постановено между същите страни и влязло в законна сила на 26.11.2019 г., се установява, че съдът признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. С. Д. дължи на “Т.С.” ЕАД, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 5224,17 лева – цена за доставена топлинна енергия в периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г. за имот, находящ се на адрес: ************, аб.№ 2

027121, ведно със законна лихва от 25.08.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 267,75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.08.2013г. - 03.08.2016г., като отхвърля иска по чл.150, ал.1 ЗЕ за разликата до пълния предявен размер от 5530,73 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата до пълния предявен размер от 850,40 лева; признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. С. Д. дължи на “Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сума от 71,50 лева за услугата „дялово разпределение" за периода 01.07.2013г. - 30.04.2015г. във връзка с доставка на топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: ************, аб.№ 027121, ведно със законна лихва от 25.08.2016г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; отхвърля предявения по реда на чл.422 ГПК иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от “Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу Р. С. Д. за сумата от 14,20 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.08.2013г. - 03.08.2016г.

От Решение №20152676/06.07.2021 г. по гр. дело №64316/2019 г. по описа на СРС, постановено между същите страни и влязло в законна сила на 13.08.2021 г., се установява, че съдът признава за установено по отношение на Р. С. Д., че дължи на „Т.С.”ЕАД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 1334,62 лв., представляваща незаплатената топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 13,32 лв. сума за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; отхвърля предявените искове от „Т.С.” ЕАД против Р. С. Д., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за разликата от уважения размер от 1334,62 лв. до пълния предявен размер от 4207,42 лв. като неоснователен и погасен по давност за периода от 01.05.2015г. до 30.07.2016г.; както и за разликата от уважения размер от 13,32лв. до пълния предявен размер от 22,20лв.

,представляващ сума за дялово разпределение като неоснователен и погасен по давност за периода от 01.05.2015год. до 30.07.2016год. и както и изцяло предявените установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 979,08лв.

,мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия ,за периода от 15.09.2016г.. – 08.08.2019г., и сумата 5,62лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение ,за периода от 31.08.2016г. до 08.08.2019г. като неоснователни.

От Решение №4355/21.03.2023 г. по гр. дело №11025/2022 г. по описа на СРС, постановено между същите страни и влязло в законна сила на 14.04.2023 г., се установява, че съдът отхвърля предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. С. Д. искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 4904,92 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, идентичен с процесния, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1130,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., сумата от 23,90 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48192/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема за частично основателно възражението по чл. 299, ал. 1 от ГПК на ответника. Следва да се съобрази, че субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен идентитет – при пълно съвпадане на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е 3 налице и когато в едно от делата се иска установяване на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува – в този смисъл Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 524 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4157/2017 г., IV г.о., ГК, Определение № 160 от 23.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2016 г., ІІ т. о., ТК. Предмет на настоящия спор е отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 1181,05 лева – част от общо начислена сума от 9248,28 лв., представляваща цена на доставка на топлинна енергия за периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2020 г. за имота, находящ се на адрес:

************, аб.№ 027121, като в частност претендира се установяването на недължимост на вземането по фактура №96541591 от м. юли 2018 г. и от представеното по делото съобщение към фактура №0096541591/31.07.2018 г. /л.68 от делото/ се изяснява, че същата е издадена за вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в тази връзка следва да се съобрази наличието на влязлото в сила на 14.04.2023 г. решение по гр.д. №11025/2022 по описа на СРС, 166-ти състав, с което е отхвърлена претенцията на „Т.С.“ ЕАД против Р. С. Д. за признаване за установено, че за „Т.С.“ ЕАД съществува правото на парично вземане за сумата от 2476,50 лв., представляваща цената за топлинна енергия, доставена до имот, идентичен с процесния, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. В контекста на изложеното в разглеждания случай се налага извод за тъждество между предмета, страните и вида на търсената защита по в настоящото производство и това по гр.д. №11025/202017 по описа на СРС, 166-ти състав – в този смисъл Решение № 3413 от 26.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9163/2022 г. Независимо от това, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално качество по всяко от делата, съдът намира, че с исковете се цели идентичен резултат – установяване със сила на пресъдено нещо дали за "Т.С." ЕАД съществува правото на парично вземане от ищцата, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия за идентичен имот, като периода, за който се претендират сумите в производството по гр.д. №11025/2022 по описа на СРС, се включва в периода, заявен от ищеца в настоящото производство, доколкото съгласно изложеното по-горе процесната фактура № №0096541591/31.07.2018 г. касае вземания за периода 01.05.2017 - 30.04.2018 г. Ето защо доколкото решението по иска за съществуване на вземанията, предмет на гр. дело №11025/2022 по описа на СРС, 166-ти състав, е влязло в сила, като освен това искът е предявен и към момент, предхождащ депозирането на настоящата искова молба, съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на настоящото производство като недопустимо, на осн. чл. 299, ал. 2 от ГПК, в частта по иска по чл. 124, ал.1 ГПК за периода, идентичен с исковия период по гр. дело №11025/2022 по описа на СРС, и за сумата от 1 лв., предявена като част от вземане в общ размер на 2476,50 лв., по която вече е формирана сила на пресъдено нещо. Изложеното не може да бъде отнесено към останалите представени по делото влезли в сила решения по гр. дело №12321/2017 по описа на СРС и №64316/2019 по описа на СРС, 65-ти състав, тъй като предмет на споровете в тези производства, развили се отново между същите страни, са вземания за топлинна енергия, доставена до същия имот, но за периоди, които не се обхващат от процесния, доколкото в случая не се претендира установяването на недължимост на суми, начислени за периода 01.05.2013-30.04.2019 г. видно от изброените от ищцата фактури. Ето защо в останалата част предявеният иск подлежи на разглеждане по същество.