Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 463 от 21.08.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 330/2024
Вид
Определение № 463
Подписан
21.08.2024
В сила
21.08.2024
Състав
Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Разград, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД чрез пълномощник против разпореждане № 2236/29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1238/2024г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу В. Е. М. за сумите 416,24 лв. главница, 34,78 лв. договорна лихва по договор за заем за периода 19.07.2023 г. – 19.10.2023 г., 389,20 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 19.07.2023 г. – 19.10.2023 г. и 58,82 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 20.07.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2024 г., претендирани като неплатени задължения по договор за заем MicroCredit № 9032-00116577/04.10.2022 г. и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00116577/04.10.2022 г., сключен между „Микро Кредит“ АД, като заемодател и В. Е. М., като заемополучател. Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против В. Е. М. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите: 416,24 лв. главница, 34,78 лв. договорна лихва по договор за заем за периода 19.07.2023 г. – 19.10.2023 г., 389,20 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 19.07.2023 г. – 19.10.2023 г., 58,82 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 20.07.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2024 г., претендирани като неплатени задължения по договор за заем MicroCredit № 9032-00116577/04.10.2022 г. и договор за 1 допълнителни услуги към същия, както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Постъпилото заявление от "Агенция за събиране на вземания”ЕАД съдът е намерил за нередовно и с разпореждане № 2128/19.07.2024г. е дал на заявителя тридневен срок от съобщаването, в който да поясни обстоятелствата на които се основава искането: извършените от длъжника плащания по дата и размер, както и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите..

Констатираните нередовности не са отстранени в дадения на страната тридневен срок, а с молба заявителят е изразил несъгласие с дадените указания.

С обжалваното разпореждане районният съд е констатирал неизпълнението на указанията, обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и че неяснотата относно извършени частични плащания поставя в невъзможност съда да определи дали заявлението е изцяло или частично неоснователно. Предвид неизпълнението на дадените указания, касаещи редовността на заявлението, съдът го е отхвърлил в цялост.

С подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се поставя началото на исковото производство, ако такова бъде развито – чл.422 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 в.в. с чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и исковата молба, трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая липсва конкретизация относно извършените от длъжника плащания по договора – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Така за съда остава неясно кое от задълженията на длъжника не е изпълнено – за връщане на главница по договор за заем, за плащане на договорно възнаграждение, както и в каква степен е неизпълнението. Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

Горният извод се налага с още по-значим аргумент – задължението на заповедния съд да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи, които биха могли да доведат до преценка за редукция на дължимото вземане и уважаване на заявлението в една част, съгл. чл.411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК. Непрецизирането на обстоятелствата относно претендираните вземания обаче е пречка за преценката на заповедния съд. Дадените от районния съд указания са зконосъобразни и неизпълнението им влече като последица отхвъляне на заявлението по чл.410 ГПК.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД 2 против разпореждане № 2236/29.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1238/2024г. по описа на Районен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3