Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6689 от 12.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47033/2023
Вид
Определение № 6689
Подписан
12.02.2024
В сила
12.02.2024
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.280, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.297 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6689 гр. С, 12.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110147033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 22007607/09.04.2021 г. на Н. Т. К., ЕГН **********, Д. К. К., ЕГН **********, К. Д. К., ЕГН **********, и Й. Д. К., ЕГН **********, всички с адрес в гр. Б, пл. О, вх.А, ет.07, ап.039, чрез адвокат С. С. А. със съдебен адрес: гр. С, ул. „**** III“ № 19, до вх. Б, партер, срещу *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „А № 35, въз основа на която е било образувано гр. д. 20325/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.

С определение № 20130529/02.06.2021 г. производството по гр. д. № 20325/2021 г. по описа на СРС, 34 състав е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на АССГ. С определение № 4700/25.06.2021 г., поставено по адм. д. № 6130/2021 г. по описа на АССГ, производството по така депозираната искова молба е прекратено, като делото и изпратено по подсъдност на Административен съд С област, като с определение № 729/07.07.2022 г., поставено по адм. д. №626/2021 г. по описа на Административен съд С област е повдигнат спор за подсъдност.

На основание Определение № 30/15.08.2023 г., поставено от петчленен състав на ВАС и ВКС по дело № 33/2022 г. като съд, компетентен да разгледа производството по така депозираната искова молба, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищците вследствие на незаконосъобразни действия, свързани с принудително събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ XXI580, кв. 123 по плана на гр. Б, в изпълнение на Заповед № ДК$02-СФ-165/17.12.2008 г. на Началник Софийска РДНСК (сега РО „НСК“ С област при РДНСК Югозападен район) е Софийски районен съд.

Ответната страна Дирекция за национален строителен надзор в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима.

Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2024 г. в 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в общ размер на 22 000 лева, от които 10000 лева за Й. Д. К., 6000 лева за К. Д. К., 3000 лева за Д. К. К. и 3000 лева за Н. Т. К., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 51 ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени от Д. К.

К. и Н. Т. К. имуществени вреди, претендирана при условията на активна солидарност, както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, както следва: сумата от по 968,41 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищците Д. К., Н. К., Д. и Н. К. в условията на активна солидарност, сумата от 1936.82 лв. за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца К. К. и сумата от 3228.04 лв. за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца Й. К..

В исковата молба са изложени твърдения, че всички ищци са живеели съвместно като семейство в двуетажна жилищна масивна сграда, намираща се в УПИ XXI–1580 в кв.

123 по плана на гр. Б, Софийска област, лична собственост на ищеца Д. К.. Със Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на началника на РДНСК било предвидено премахване на незаконен строеж, находящ се в имота на ищеца Д. К.. В изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г., началникът на ДНСК, като орган по принудителното изпълнение, с писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. предприел действия по принудително изпълнение на заповедта, като възложил на дружеството „ЦЕЦОВИДИ“ЕООД с договор № ФО-13-373/01.08.2012 г. премахване на незаконния строеж като е определил и времето за извършване на изпълнението, а именно от 10:30 часа на 04.04.2016 г. до 17:30 часа на 11.04.2016 г. Изложени са твърдения, че действията по принудителното изпълнение били обжалвани, поради което с Определение № 318 от 31.03.2016 г., постановено по ч. адм. д. №323/2016 г. по описа на Административен съд – С област било постановено спиране на действията по принудителното изпълнение до постановяване на окончателен съдебен акт.

Сочи се, че въпреки спряното действие по принудително изпълнение, без ново уведомяване на 14.04.2016 г. около 10 часа органът по принудително изпълнение, чрез дружеството, на което било възложено премахването на незаконния строеж, предприел изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. Изложени са твърдения, че по това време в семейното жилище се е намирал ищецът Й. К., който тогава е бил на 13 години и докато той е бил в сградата е започнало събаряне на покрива. Служители на изпълнителя започнали събаряне на постройката без да се уверят, че имотът е празен и не застрашават живота на обитателите му. Доколкото ищците не били уведомени за предприетите действия, последните не успели да изнесат намиращите се в жилището им движими вещи. Това наложило ищцата Н. К. да напусне работното си място и да се прибере у дома при сина си Й., като заедно с нея и дъщеря К. Констатинова, която напуснала учебни занятия. Ищците Н., К. и Й., доколкото по време на тези действия Д. се намирал извън страната, с помощта на приятели и близки, започнали събиране на личните им дрехи, документи и неща от първа необходимост и всякаква покъщнина от дома. Посочват, че през цялото това време, служители на изпълнителя, продължавали с действията по принудително събаряне, въпреки отправени молби да им предоставят няколко часа да съберат покъщнината си.

2

Изложени са твърдения, че ищците са били напълно наясно, че построената от тях сграда, представлява незаконно строителство и подлежи на събаряне, но действията предприети от ответния орган, чрез служители на дружеството изпълнител, на което било възложено събарянето, действало противоправно, доколкото не ги уведомило за конкретна дата и часа за извършването му, като по този начини те били възпрепяствани да освободят жилището и да съберат вещите си, в това число климатик с вътрешно и външно тяло, кухненско обзавеждане и други. Била повредена ВиК инсталация и електрическата инсталация, както и била съборена законно построена ограда. Вследствие на противоправните действия всеки от ищците претъпели и множество неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално и психическо състояние, подробно описани в исковата молба.

Предвид изложеното, молят да бъде осъден ответника да заплати дължимото им обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва за забава върху обезщетенията. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Излага твърдения, че с писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г., началника на ДНСК е разпоредил принудителното изпълнение на заповедта да се извърши в периода от 10,30 ч. на 04.04.2016 г. до 17,30 ч. на 11.04.2016 г., а „при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението, обективирани в настоящото писмо и спирането им по разпореждане от съда на основание чл.280, т.1 от АПК, принудителното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20работни дни, считано от датата на потвърждаването им от съда, с влязъл в сила съдебен акт“.

Сочи се, че възлагателното писмо било връчено на Д. К. по реда на §4 от ДР на ЗИД ЗУТ на 24.03.2016 г., удостоверено с констативен протокол № 337/24.03.2016 г. и приложените към него съобщения, служебни бележки и снимков материал, като същото било обжалвано пред АССО, като с определение № 318/31.03.2016 г. били спрени действията по изпълнение на основание чл.297 ал.4 от АПК — до разглеждане и произнасяне по жалбата. С окончателно решение № 351/08.04.2016 г. по адм.д.№ 305/2016 г. на АССО, съдът е отхвърлил жалбата на Д. К. против действията по изпълнение, обективирани във възлагателно писмо изх.№ СФ1702-01-410/21.03.2016г. на ДНСК. Изложени са твърдения, че считано от 08.04.2016 г. е започнал да тече 20-дневния срок, посочен във възлагателното писмо, в който е следвало да се осъществи принудителното премахване на незаконния строеж. Сочи се, че с писмо, изх.

№ Сф5-123-00-327/12.04.2016 г. до община Б, РПУ Б, „******“ АД, дружеството-изпълнител „*****“ ЕООД и „******“ ЕООД бил определен периода, в който да се осъществи принудителното изпълнение на заповедта, а именно от 10.30 часа на 14.04.2016 г. до 17.00 часа на 20.04.2016 г. при условията, указани в писмо изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г.

На 14.04.2016 г., в присъствието на представители на избраната фирма изпълнител, представители на община Б, РУ на МВР - Б, служители на РО НСК Софийска област при РДНСК - ЮЗР и ДНСК, бил съставен протокол - приложение №3 към чл. 13 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ. Посочва се, че незаконният строеж - жилищна сграда, подлежащ на принудително премахване не е бил освободен от обзавеждане и оборудване. Не се оспорва обстоятелството, че в сградата се е намирал ищецът Й. К., тогава непълнолетен, който е излязъл от нея след пристигането на голяма група хора, обадил се е на майка си - ищцата Н.

К., която своевременно е пристигнала и извела детето от сградата и имота. Посочва се, че конкретната ситуация - неосвободена от обзавеждане и др. сграда, се покрива с хипотезата, предвидена в Наредба № 13/2001 г., като съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 задължение на общинската администрация е да освободи сградата от обзавеждане и осигури помещение за съхраняването му. Сочи се, че цялото имущество е изнесено в същия ден, с осигурен от общината транспорт и оставено на съхранение в помещение в сградата на ОП „БКС“, бил съставен опис, подписан от ищцата Н. К. и домакина на общината Цветан Вушовски, като в протокола липсвали забележки за повредено или унищожено недвижимо имущество.

3

Допълва, че освобождаването на сградата от имуществото в нея е започнало след прекъсване на захранването с електричество и вода. Изложени са твърдения, че при фактическото премахване на незаконния строеж не са констатирани повредени или унищожени вещи и постройки на собствениците, извън тези, предмет на премахването. Дружествотоизпълнител на принудителното премахване се е съобразило изцяло с определения начин на изпълнение в Протокол, обр.2 от Наредба № 13/2001 г. - ръчно е демонтирана покривната конструкция и развалена тухлената зидария, а механично са разбивани стоманобетоновите плочи - отразено в Протокол, образец №5. Сочи се, че вместо предвидените 4 работни дни, работата по премахването е продължила 6 работни дни – което било показателно за това, че е положена необходимата грижа с оглед безопасността и недопускането на вреди.

Твърди се, че срещу действията, предприети на 14.04.2016 г. за принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, на 15.04.2016 г. била подадена жалба от ищеца Д. К. пред Административен съд С област, като в мотивите на определението по адм.д. №386/2016 г. изрично било посочено, че предприетите на 14.04.2016 г. действия не са нови, а представляват продължаване на вече предприети такива, предвид потвърждаването от съда с решение от 08.04.2016 г. на действията на органа по изпълнението, обективирани в Писмо изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. на началника на ДНСК и посочения в него 20-дневен срок за изпълнение на заповедта, в случай на обжалване.