Решение № 3158 от 01.07.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3158

Пазарджик, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА канд № 20267150700588 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Г. А., чрез адв. Д. К.-А., против Решение № 408/27.11.2025 г., постановено по анд № 20255220201436/2025 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е изменен Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10455679 на ОДМВР – Пазарджик, с който Д. Г. А., [ЕГН], е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева досежно основанието за налагането й и е намалена глобата на 50 лева по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, в частта с която е изменен ЕФ, вместо да бил отменен.

Делото е образувано и по частна жалба от Д. Г. А., чрез адв. Д. К.-А., против Определение № 9/07.01.2026 г., постановено по анд № 20255220201436/2025 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е изменено постановеното по делото решение в частта относно разноските като е осъден Д. Г. А. да заплати на ОДМВР – Пазарджик сума в размер на 60 лева и е осъдена ОДМВР – Пазарджик да заплати на адв. Д. Т. К.-А. сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, като оставя без уважение искането за увеличаване това възнаграждение, в частта с която е оставено без уважение искането за увеличение на размера на възнаграждението на процесуалния представител адв. К. за сумата над 150 лева.

Първоначално по делото е подадена бланкетна касационна жалба от Д. А., чрез адв. Д. К., против „решението по АНД № 1436/2025 по описа на Районен съд Пазарджик“. Касационната жалба се състои от едно изречение, с което се иска отмяна на решението „в частта, в която се потвърждава обжалваният ЕФ за 50 лв. и се осъжда жалбоподателят да заплати на ОДМВР Пазарджик разноските по делото, както и в частта, с която не са присъдени разноски на жалбоподателя за сумата над 60 лева“. В касационната жалба няма изложение на касационните основания за отмяна на решението. Не се установява от какво се обуславя реалното искане за отмяна.

Подадена е и частна жалба, именувана „касационна жалба“ от Д. А., чрез адв. Д. К. против „определението в частта за сумата над 150 лева адвокатско възнаграждение…“. Аналогично тази частна жалба страда от нередовност, като не е посочено кой е оспореният акт – чл. 212, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с чл. 231 от АПК.

Поради горните съдът е върнал делото за администриране от Районен съд – Пазарджик,с указания на жалбоподателя да бъде указано да прецизира жалбите си и да представи изложение на касационните основания за оспорването.

С Уточняваща молба вх. № 12418/28.04.2026 г. касационната и частна жалба са уточнени. Посочено е, че предмет на касационната жалба е Решение № 408/27.11.2025 г., постановено по анд № 20255220201436/2025 г. на Районен съд – Пазарджик, а на частната жалба е Определение № 9/07.01.2026 г., постановено по анд № 20255220201436/2025 г. на Районен съд – Пазарджик. Твърди се, че е налице недопустимост на издаване на ЕФ за сумата от 50 лв., че законът е приложен неправилно, че АТСС е с изтекла валидност, че процесното решение е постановено при непълнота на мотивите, че по делото е събран негоден снимков материал, че липсвал подпис на длъжностно лице на издадения ЕФ, че в ЕФ липсвала информация относно реда и срока на обжалване. Посочено е, че санкцията била наложена при явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е и, че определението било немотивирано. Съдът не бил изложил конкретни съображения защо счита, че претендираните разноски не отговаряли на обема на предоставената защита.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призовани, не изпращат представител. В писмено становище с вх. № 5894 от 19.06.2026 г. процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик не взема участие в съдебното производство. Не е направено искане за конституиране в процеса по реда на чл. 217, ал. 3, изр. последно от АПК, въпреки изрично дадената за това възможност.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е изменен Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 10455679 на ОДМВР – Пазарджик, с който Д. Г. А., [ЕГН], е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 100 лева досежно основанието за налагането й и е намалена глобата на 50 лева по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

За да измени обжалвания ЕФ, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство, но е приел, че същото не е извършено в условията на повторност. Поради това и наказанието е изменено до размер на глобата от 50 лева по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Съставът на РС – Пазарджик постановил оспореното в настоящото дело решение е събрал доказателствата относими към съдебния спор, като ги е ценил в рамките на доказателствената съвкупност. Приел е също така, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е доказано.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на подадената жалба досежно извършеното нарушение и е изменил оспорения ЕФ.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт.

Установява се от събраните по делото доказателства от фактическа страна, че на 17.02.2025 г. към 15:31 ч., с автоматизирано техническо средство № 00209D32F68B било заснето движение по АМ Тракия, на км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока - от град Пловдив към гр. София на лек автомобил с рег. номер [рег. номер] със скорост 158 км/ч (л. 5 от делото на РС) при ограничение на скоростта по автомагистрала– до 140 км/ч. Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателят ( л. 4 от делото на РС). С процесния ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 153 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ). Поради това било констатирано нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП, което, поради възприетата му повторност и на основание чл. 189, ал.4 вр чл. 182,ал.2т.2 ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 100 лв.

В процесния ЕФ изрично е посочено, че е възприета хипотеза на повторност с оглед влязъл в законна сила ЕФ Серия К/9403587 от 27.09.2024 г. Установено е обаче с писмени доказателства по делото на РС – Пазарджик, че ЕФ Серия К № 9403587 е отменен с влязло в сила съдебно Решение № 229/24.11.2024 г., постановено по анд 792/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, влязло в законна сила на 07.10.2024 г.

Освен това пред РС – Пазарджик са представени (на л. 10 и л. 9 от делото) удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, от които става ясно, че се касае до видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип MULTA RADAR SD 580. В ЕФ радарната система е обозначена с идентификационен номер 00209D32F68B, за който по делото са представени доказателства, че е преминал техническа проверка. Приет е и снимков материал от осъщественото нарушение и данни за собственост на процесното МПС.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето със стационарно, по смисъла на § 6, т. 65, б. „а“ от ДР на ЗДвП, автоматизирано техническо средство.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

От представения и приет по делото снимков материал се установява, че действително има данни, макар и само на една снимка, от които се установява, че скоростта на движение на процесното МПС е била 158км/ч, но при определяне на размера на превишената скорост е отчетен толеранс от 3 %. Последното съответства и на приетите максимално допустими грешки за измервателното устройство с протокола за проверка № 109-СГ-ИСИС/31.07.2024 г.

Поради това и правилно е отчетено превишаване на скоростта с 13 км/ч – установена скорост от 153 км/ч (158 км/ч/ - 3 %), при ограничение на скоростта от 140 км/ч.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволното ѝ заплащане. Еф от вида на процесния се издават посредством техническа система и не съдържат подпис на длъжностно лице.

Както правилно е приел районния съд в случая обаче неправилно е възприемането на нарушението като повторно с оглед издаден ЕФ Серия К № 9403587, тъй като същият е отменен с влязло в сила съдебно Решение № 229/24.11.2024 г., постановено по анд 792/2024 г. на Районен съд – Кърджали. При отмяна на този ЕФ, липсват предпоставки за ангажиране на отговорност в условията на повторност, доколкото и посоченият акт (ЕФ Серия К № 9403587) не съществува в прания мир към момента на издаване на процесния ЕФ и не носи неблагоприятни последици за жалбоподателя.

При това положение приложение намира разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, според който водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

С оглед горните установявания, като е изменил електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С Определение № 9/07.01.2026 г., постановено по анд № 20255220201436/2025 г. на Районен съд – Пазарджик е оставено без уважение направеното искане за изменение на решението в частта за разноските касаещо увеличение на претендираните разноски за адвокатска защита. Определението е правилно.