Решение № 260002 от 09.02.2022, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260002 гр. Р., 09.02.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: А.А. при секретаря Д.С. като разгледа докладваното от съдия А. гр. д. № 240 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Мюсюлманско настоятелство“ Р. против „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, „Фанагория 68“ ООД и

„ДМВ Петрол“ЕООД ревандикационен иск по чл.108 ЗС за предаване владението на недв. имот, находящ се в гр. Р. по бул. “Г.Д.“ **, представляващ поземлен имот с идентификатор *********с площ 5374 кв.м, заедно с построения в него автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, който имот ответниците владеели без основание. Ищецът твърди, че правото на собственост върху този имот му е признато на основа придобивно основание – собственост на местно поделение, именувано към онзи момент като Турска мюсюлманска изповедна община Р.. Заявява, че на 29.12.2003 г. Община Р. издала Разрешение за строеж № 710/29.12.2003 г. на титуляра на собствеността Мюсюлманско настоятелство Р. за изграждане на обект – първа категория – Бензиностанция, търговска сграда/кафе-бар с щанд за промишлени стоки по одобрени архитектурни проекти на основание Заповед № 3306/13.11.2003 г. на Община Р. в имот № І-****, кв. ***на ул. „Г.Д.“ ** в гр. Р.. Твърди още , че със Заповед № 2634/15.07.2003 г. на Кмета на Община Р. му било признато правото на собственост на имот № І-****, кв. ***– процесния недв. имот по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ. На

13.03.2007 г. било издадено от ДНСК Р. Разрешение за ползване № ДК-07-20 и обектът бил въведен в експлоатация.

Ищецът твърди, че на 3.01.2006 г. от упълномощен представител на Мюсюлманско изповедание * – председателят на Мюсюлманско настоятелство Р. бил сключен договор за наем за процесния имот с „Ойл Комерс“ ООД Р., вписан в СВ Р. за срок от 5 години. По този договор наемателят приел и се задължил да не го преотдава без писмено съгласие на собственика. До 19.03.2016 г. М.К., който бил представител, както на отв.

„Фанагория 68“ ООД, така и на наемателя заплащал договорените наемни вноски в полза на собственика на имота - Мюсюлманско настоятелство Р. и Районно мюфтийство. Ищецът твърди още, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 973/2014 г. на РОС осъдил „Ойл Комерс Рим“ ООД да му предаде процесния имот. По време на висящността на това производство, отв.

„Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ /МСХИ/ предявил срещу ищеца Мюсюлманско настоятелство Р. /МН/ отрицателен установителен иск за собственост относно процесния недв. имот, за което било образувано по гр. д. **42/2016 г. по описа на РОС.

След влизане в сила на решението по гр. д. № 973/2014 г. на РОС било пристъпено към принудителното му изпълнение. Бил извършен въвод на

10.04.2017 г., при който в имота било намерено трето лице – отв.

„ДМВ Петрол“ ООД – пренаемател на длъжника „Ойл

Комерс Рим“ ООД. Този въвод бил отменен от РОС и фактическото положение възстановено от съдебния изпълнител. На 26.06.2017 г. бил насрочен нов въвод, който не бил извършен, тъй като в имота е намерен отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, който заявил самостоятелни права върху него.

Ищецът твърди още, че след постановен отказ от съдия по вписванията от 6.10.2017 г., на 9.10.2017 г. отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ сключило договор за наем на процесния имот с отв.

„Фанагория 68“ ООД, който бил за срок от 5 години и към настоящия момент „Фанагория 68“ ООД държало имота.

На 12.02.2018 г. нотариус Л.Ш.признал отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ за собственик на процесния имот по давност. Ищецът твърди, че този ответник не може да се легитимира като собственик на имота, тъй като не е упражнявал собственическо отношение, не е заплащал данъци и такси за имота, вкл. не го е декларирал в Общината. Не била изтекла нито кратката 5-годишна давност, нито дългата 10-год. давност, за да бъде признат за собственик. Поради това твърди, че така издаденият нот. акт засяга правата му на собственик и претендира отмяната му. Заявява още, че освен вписаните искови молби по производствата по гр. д. № 973/2014 и 142/2016 г. на РОС, в имотния регистър била вписана възбрана по искане на отв. МСХИ като обезпечение на иска по гр. д. **42/2016 г.

Твърди, че в СГКК като собственик на имота е вписано Мюсюлманско настоятелство Р.. Добросъвестно декларирал имота в общината и до настоящия момент заплащал следващите му се данъци и такси. Заявява, че ответникът никога не бил демонстрирал собственическо поведение върху имота.

Ищецът твърди, че владението му върху имота било пряко и чрез трети лица и било явно и несъмнено. Владението му върху имота датирало от 50-те/60 –те години на миналия век, като в това време имотът се ползвал като турски гробища и на 9.07.1976 г. се снабдил с нот. акт по давност.

Заявява още, че физ. лице М.К. в качеството си на представляващ „Ойл Комерс Рим“ ООД го уведомил през 2014 г., че бил сключил договор за наем от 2011 г. с Н.Г.като представител на Мюсюлманско изповедание - принципал на ищеца в настоящото производство.

Твърди, че понастоящем в имота е отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД“, с което дружество ищецът не се намира в търговски/граждански отношения.

При така изложеното твърди, че е придобил имотът и по давност, вкл. с издаденото разрешение за строеж. Построените върху имота сгради също били негова собственост по силата на приращението.

Поради това предявява ревандикационен иск по отношение на тримата ответници и искане по чл. 537, ал. ГПК за отмяна на нот. акт за право на собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том 1, рег. № 871, дело **5 от 12.02.2018 г. по описа на Нотариус рег. № 624 с район на действие РРС, с който отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ * е признат за собственик на процесния имот. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „Фанагория 68“ ООД, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Заявява, че искът е предявен от ненадлежна страна, която не защитава свое право. Намира, че липсва активна процесуалноправна легитимация. Заявява, че видно от фирм. д № 61/2009 РОС ищецът е вписан като нов субект и не е изложил никакви твърдения за правоприемство между него и Турската мюсюлманска изповедна община. Заявява, че Разрешението за строеж от 2003 г. било издадено на МН Р. с друг Булстат, несъвпадащ с този на ищеца. Аналогично било и с приложения договор за наем от 3.01.2006 г., който също бил сключен с МИ с друг Булстат. Относно позоваването от страна на ищеца на Разрешението за ползване заявява, че то не е представено от него, а в акт. обр. 16 като възложител било посочено Мюсюлманско изповедание. Отделно от това, по повод водено друго гр. д. **0705/2010 г. по описа на РРС, самият ищец – ответник тогава възразил, че не е възложител на строежа, а такъв се явява МИ, което било друго ЮЛ.

Възразява, че в СГКК имотът е бил записан не на негово име, а на МИ.

Ответникът твърди още, че ищецът Мюсюлманско настоятелство Р. бил регистрирано като местно поделение без статут на ЮЛ с Удостоверение за регистрация **60/10.06.2009 г. на Община Р., т. е. по реда на чл. 19, ал. 2 Закона за вероизповеданията. При заявлението си за регистрация в ОС Р. самите лица били заявили, че желаят да бъде регистрирано местно поделение на Мюсюламноски изповедание по реда на чл. 20 от

Закона за вероизповеданията, т. е. ищецът бил регистриран като ЮЛ едва на 5.02.2010 г. с решение по ф. д. № 61/2009 г. по описа на ОС Р. и е придобил правосубектност от датата на съдебната регистрация. От този момент ставало юридически възможно упражняването на фактическа власт върху имота.

При така изложеното, намира че ищецът защитава не свои, а чужди права – тези на Турската мюсюлманска изповедна община, респ. на МИ. Поради това намира, че ищецът не разполага с право на иск.

Заявява, че държи имота на правно основание – сключен договор за наем с отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, вписан в СВ преди предявяването на иска. Оспорва твърденията на ищеца за осъществявано явно, несъмнено, необезпокоявано владение, датиращо от 50-те/60-те години на миналия век. Оспорва и твърденията му , че М.К. бил плащал наем на ищеца за имота от името на „Ойл Комерс“. От представените вносни бележки било видно, че са превеждани суми по сметка на Районно мюфтийство Добрич без посочени дата на договор и неговия предмет.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „ДМВ

Петрол“ ЕООД, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата неоснователност. Възразява, че ищецът не се легитимира като правоприемник на Турската мюсюлманска изповедна община, в чиято полза е издаден нот. акт за собственост на процесния имот, на който ищецът се позовава и поради това няма активна процесуална легитимация. Възразява също, че не владее процесния имот, а е негов държател на основание сключен договор за наем с „Фанагория 68“ ООД. Твърди, че не е заявявало и упражнявало владелчески претенции, поради което не може да бъде ответник по предявения ревандикационен иск, нито по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв.

„Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, с който взема становище за недопустимост на иска, а по същество за неговата неоснователност. Възраженията си срещу недопустимостта на иска обосновава с обстоятелството, че искът е предявен от ненадлежна страна, която не защитава свое право, не е процесуален субституент и не разполага с право на иск. Заявява, че липсва липсва активна процесуалноправна легитимация. Това свое възражение обосновава с обстоятелството, че ищецът МН Р. е вписан като нов субект въз основа на Решение № 9/05.02.2010 г. по ф.д. № 61/2009 г. на ОС Р.. Излага съображения за това и въз основа на вписванията в регистър Булстат. Заявява, че не е ясна връзката между Турската мюсюлманска изповедна община Р. и ЮЛ МН Р.. Липсвали каквито и да било твърдения за правоприемство между двете, както и за връзка между тях. Излагат се доводи, че Разрешение за строеж и Разрешение за ползване, на които ищецът се позовава в исковата молба, са издадени в полза на други ЮЛ – съответно МН Р. с друг Булстат, различен от този на ищеца и МИ.

Според ответника аналогично стоял въпросът с представения договор за наем от 03.01.2006 г., който бил сключен от Мюсюлманско изповедание, а не от Мюсюлманско настоятелство Р..

Навежда доводи, че по друг воден правен спор самият ищец твърдял, че не е възложител на строежа, а такъв е МИ, което било друго юридическо лице. Неверни били и твърденията, че в СГКК бил записан като собственик на имота. За такъв било вписано Мюсюлманското изповедание въз основа на нот. акт от 1976 г, на който ищецът се позовава в исковата си молба. Твърди, че правосубектността на местните поделения на вероизповеданията възниква едва с тяхната съдебна регистрация, независимо дали тя е по реда на чл. 20 ЗВ или по реда на §2, ал. 4 ПЗР на ЗВ, поради което и упражняване на фактическа власт върху имота е юридически възможно именно от момента на възникване на правосубектността. Развива подробни съображения, че ищецът е новоучредено юридическо лице, регистрирано на 5.02.2010 г. по ф.д. № 61/2010 г. като същото въобще не може да се счете, че е възникнало като правен субект, тъй като действащият към момента на вписването му Устав на МИ въобще не предвижда местни поделения, юридически лица с наименование „Мюсюлманско настоятелство“. Такива не се предвиждат и в последващите Устави от 2011 г. и 2016 г.

Отделно, оспорва обстоятелствата, че ищецът е осъществявал явно, несъмнено, необезпокоявано от никого владение върх,у процесния имот, което датирало от 50-те/60-те години на миналия век, както и че е собственик на сградите по приращение. Твърди, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, нито лично, нито чрез другиго. Твърденията му пък, че фактическата власт върху имота не била прекъсвана се опровергавали и от обстоятелството, че МН Р. било предявило против „Ойл Комерс Рим“ ООД ревандикационен иск, предмет на гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Рус, което приключило с осъдителен диспозитив. Намира, че плащането или опитът да бъдат плащани данъци за имота касае неизпълнение на публичноправни задължения с други санкционни последици. Заявява, че ответникът МСХИ в РБ е признат за собственик на процесните имоти с нот. акт от 12.02.2018 г., издаден по обстоятелствена проверка. Той бил владелец на поземления имот още от 2006 г. и е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти лично и чрез другиго – негови наематели. Претендира отхвърляне на иска по чл.