Определение № 239 от 13.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600250 по описа за 2023 година Производството е по чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение № 861 от 17.05.2023 г. по НОХД № 840/2023 г. Пловдивският окръжен съд служебно е установил допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество, поради което е прекратил съдебното производство по делото.

Оставил е без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство по същото.

Недоволен от така посоченото определение, с което е било прекратено съдебното производство и делото е било върнато за доразследване, е останал прокурора от Окръжна прокуратура – Пловдив, който е подал протест с искане то да бъде отменено. Подробно се мотивира тезата, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК.

Постъпила е и жалба от адв. З. – защитник на подсъдимия Л. Г. П. срещу определението на първия съд, в частта му, в която е било оставено без уважение искането й за прекратяване на наказателното производство по делото.

Във връзка с жалбата на адв. З. е постъпило и възражение от ОП – Пловдив, с което се излагат съображения за недопустимост на подадената от защитата жалба.

Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище по подадения протест.

1

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със становищата на страните, както и с материалите по делото, прие че протестът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на подадената от адв. С. З. жалба срещу постановеното в разпоредителното заседание определение на първия съд, в частта му, в която е отказано прекратяване на наказателното производство, същото не подлежи на самостоятелен контрол отделно от присъдата, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съображенията за това с следните.

Видно от разпоредбата на ал. 1 на чл. 341 НПК, определенията, с които се прекратява наказателното производство, както и изрично посочените в тази норма определения, се проверяват по глава 21 НПК. По реда на глава 22 се проверяват определенията, за които това е изрично посочено в НПК (в този смисъл ал. 2 на чл. 341 НПК). Всички останали определения не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата (ал. 3 на цитираната норма). В този смисъл отказът за прекратяване на наказателното производство не подлежи на самостоятелен въззивен контрол, докато за определението, с което се прекратява наказателното производство е предвиден такъв по реда на въззивното производство (глава 21 НПК).

Отделно от това, в разпоредбата на ал. 4 на чл. 250 НПК, също е указан реда за проверка на определенията за прекратяване на наказателното производство, а именно по реда на глава 21 НПК. Цитираните норми на процесуалния закон следва да се тълкуват буквално, като налагат извод, че законодателят е предвидил въззивен контрол само за определенията, с които се прекратява наказателното производство, но не и за тези, с които съдът е отказал да стори това, какъвто е и настоящият случай.

Видно от материалите по делото Пловдивският окръжен съд, разглеждащ НОХД № 861/2023 по описа на съда, се е произнесъл с протоколно определение № 861/17.05.2023 г., след изслушване на страните в проведеното разпоредително заседание по делото. Със същото е приел, че не са налице основания за прекратяване на наказателното производството по делото. Прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При постановяване на атакуваното определение, съдебният състав е приел, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения на правата на подсъдимия.

Съгласно атакуваното определение съществените процесуални нарушения се изразяват в липсата в обстоятелствената част на обвинителния акт на конкретизация относно датата на раждане на Д. Л. П., както и относно това дали освен Д. Л. П. и М. Л. П. починалият титуляр К.Д.К. има и други наследници. При тези си констатация за обективно неотразяване на съществени факти, първият съд е приел, че е останала неясна причината, поради която Д. Л. П. обективно не е могла да даде съгласие подсъдимият Л.

Г. П. да ползва банковата карта на покойната й майка. Приел е също така, че 2 останало неясно и това има ли и други наследници К.Д.К., които са могли за изразяват валидно съгласие в качеството им на титуляри на платежния инструмент. Поради това е достигнал до извод, че е било нарушено правото на защита на обвиняемия П., който не можел да разбере в пълнота повдигнатото му обвинение и фактите, срещу които следва да се защитава.

Апелативният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са били посочени достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. В този смисъл обвинителната теза е била формулирана в съответствие с ТР № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в частност т. 4.2 от същото.

В обвинителния акт се съдържат необходимите данни относно времето, мястото и начина на извършване на вмененото на подсъдимия деяние и съставомерните признаци, съобразно виждането на прокурора. Не могат да бъдат споделени аргументите на първия съд, че обвинението било неясно, поради непредставяне на информация за принадлежността на инкриминирания платежен инструмент. Това не намира опора в материалите по делото. Съгласно съдържанието на обвинителния акт (л. 8 от същия, респективно л. 5 гръб от делото на първия съд) за Д. Л. П. и М. Л. П. е било посочено, че са низходящи на подсъдимия Л. Г. П. и единствени наследници на починалата си майка К.Д.К., които поради малолетието си не могат да дадат валидно съгласие. В тази връзка не може да бъде споделено виждането на първия съд, че правото на защитата на подсъдимия е било ограничено, тъй като не можел да разбере в пълнота повдигнатото му обвинение и фактите, срещу които следва да се защитава.

Във връзка с горното, аргументите на първия съд не намират опора в материалите по делото и не могат да бъдат споделени.

Поради изложеното атакуваното определение следва да се отмени, тъй като не е налице прието наличието на допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила, налагащо изготвянето на нов обвинителен акт. Делото следва да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 861 от 17.05.2023 г. по НОХД № 840/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта му, в която е било прекратено съдебното производство и делото върнато за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното такова.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима

3 жалбата на адв. С. З. - защитник на подс. Л. Г. П., срещу постановеното в разпоредително заседание определение на първостепенния съд, в частта му, в която е било отказано прекратяване на наказателното производство по делото.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4