Решение № 23642 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23642 гр. С., 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110120304 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „Т.“ ЕАД срещу Т. А. Т. – Ч. и К. Т. Ч. - Г.а, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

За Т. А. Т. – Ч. сумата в размер на 10.79 лева, представляваща 1/2 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.04.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.29 лева, представляваща 1/2 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.04.2025 г., сумата в размер н а 6.58 лева, представляваща 1/2 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г.; сумата в размер на 2.13 лева, представляваща 1/2 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 01.04.2025 г.

За К. Т. Ч. - Г.а сумата в размер на 10.79 лева, представляваща 1/2 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.04.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.29 лева, представляваща 1/2 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.04.2025 г., сумата в размер н а 6.58 лева, представляваща 1/2 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.11.2022 г.; сумата в размер на 2.13 лева, 1 представляваща 1/2 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 01.04.2025 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответницата К. Т. Ч. – Г.а, която оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ответницата Т. Ч. е имала запазено право на ползване върху процесното жилище и през исковия период, поради което не е налице основание ответницата К. Г.а да отговаря за заплащане на задължение към топлопреносното предприятие. Във връзка с това се сочи, че е отхвърлен вече един път предявения иск от ищеца за друг исково период, както и е отхвърлен иска на К. Г.а срещу другата ответница за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Ето защо се поддържа, че ответницата Г.а никога не е ползвала имота и не е сключвала договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, поради което не се явява пасивно легитимирана да отговаря за процесните задължения. Излагат се си аргументи, че от ищеца не са ангажирани доказателства за реалното количество доставена топлинна енергия в жилището, като се поддържа, че не са налице доказателства за надлежното въвеждане в експлоатация на абонатната станция, както и за индивидуализация на средствата за търговско измерване.

Поддържа се, че исковата молба се явява нередовна, тъй като не е подписана от лице притежаващо необходимата представителна власт, тъй като липсвали доказателства подписалото я лице да е в действителност юрисконсулт в ищцовото дружество и че пълномощното, с което е упълномощен е подписано от законния представител на дружеството. Сочи се и, че обстоятелствата част на исковата молба не съдържала надлежни фактически твърдения във връзка с предявения иск, като липсвали и надлежно приложени доказателства. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени по отношение на К. Г.а.

Претендира се присъждането и на сторените по делото разноски.

Ответникът Т. А. Т. – Ч. не е депозирала в срока по чл. 131 ГПК, а и след изтичането му, отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..“ ЕООД изразява становище по съществото на спор с молба от 14.11.2025г, като представя и писмени доказателства.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и всеки от двамата ответници, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки ответник е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 32, находящ се в гр.С.., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Установено от ищцовото дружество е и обстоятелството, че ответниците са били собственици собственик на топлоснабдения имот до м.12.2022г. Това обстоятелство се потвърждава от представен по делото нотариален акт за покупка на недвижим имот № ., том ., дело № .г, съгласно който Т.Д.Ч. и съпругата му Т. А. Т. – Ч. подават на А.Д.Ч. притежавания от тях апартамент 32, находящ се в гр. .., като продавачите си запазват пожизнено правото на ползване върху цялото жилище. В последствие видно от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот ., том ., дело № .г А.Ч. продава на брат си Т.Ч. същият имот. Същевременно между страните не съществува спор, че към датата на сделката от 1995г Т.Ч. все още е бил в брак с ответника Т. Ч.. Следователно закупения повторно през 1995 г е станал семейна имуществена общност на основание чл. 19 СК /1985/. Не се спори между страните и, че Т.Ч. е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си Т. Ч. и дъщеря си К. Ч.. Това обстоятелство е било признато от самата ответница К. Ч. в депозирана от нея искова молба за делба на процесния топлоснабден имот. Във връзка с това по делото е представен и препис от решение № 20157658/15.07.2021г. по гр.д.№ 32308/2016г. на СРС, 79 състав за извършване на делба на процесното жилище, като в него изрично е посочено, че е влязло в сила и решение за допускане до делба на същия имот между двете ответници при квоти в съсобствеността 3/4 за ответника Т. Ч. и 1/4 за ответника К. Ч.. Настоящият съдебен състав е обвързан с влязлото в сила решение, поради което следва да се приеме за установено по делото, че именно 3 ответниците са били собственици на топлоснабдения имот и то при посочените в решението за допускане на делба квоти.

По делото е доказано въз основан на приетото постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2022г, влязло в сила на 10.12.2022г, поради което следва да се приеме, че съсобствеността между двете ответници по отношение на топлоснабдения имот е била прекратена през м.12.2022г. Следователно по делото е установено, че през исковия период именно ответниците са били собственици на имота.

Спорен обаче по делото е въпросът дали и двете ответници в качеството и на собственици на топлоснабдения имот следва да отговарят за цената на потребената в жилището през исковия период топлинна енергия.

Видно от приетите по делото нотариални актове и в частност нотариален акт за покупка на недвижим имот № ., том ., дело № .г, ответницата Т. Ч. има запазено право на ползване не само върху притежаваните от нея части от имота, а върху целия имот. С преминаването обратно на правото на собственост в нейния патримониум е настъпило сливане на качеството собственик и ползвател, но само за притежаваните от нея част.

Следователно за останалата част от имота същата се явява вещен ползвател. Предвид това и във влязлото в сила решение в производството по дела досежно същия имот изрично е прието, че ответницата Т. Ч. притежава вещно право на ползване върху целия имот. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е установено, че ответницата Т. Ч. е собственик на 3/4 ид.ч от имота и е вещен ползвател за цялото жилище, т.е ответникът К. Ч. притежава само „гола собственост“ върху 1/4 от имота.

Същевременно съгласно действащата към 1991г., когато в полза на ответника Т. Ч. е учредено право на ползване върху целия топлоснабдения имот, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (отм.)., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно вещният ползвател – отвеницата Т. Ч., а не собствениците на топлоснабдения имот, е бил потребител на топлинна енергия през исковия период. Следователно през исковия период ответницата Т. Ч. е била вещен ползвател за целия имот и собственик на 3/4 ид.ч от него. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства собственикът на другата 1/4 ид.ч от имота – ответника К. Ч. да е изразила изрично желание да встъпи в облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие на мястото на вещния ползвател с подаване на заявление за 4 откриване на партида на нейно име, нито са представени доказателства, че вещното право на ползване е погасено преди исковия период. В тази насока са и изложените от самия ответник К. Ч. в отговора на исковата молба аргументи, а именно че вещните ползватели се намират в облигационна връзка с топлопреносното предприятие.