Решение № 94 от 23.02.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Дупница, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510101734 по описа за 2023 година

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, е предявила срещу С. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, е била битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 9232, като е ползвала доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в периода от м. май 2020г. до м. април 2022г., която не е заплатила.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила 1

Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в общ размер на общо 636.50 лв., от които: сумата от 513.10 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 79.58 лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 13.06.2023г., сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в общ размер на 43.82 лв., от които 36.51 лв.-главница и 7.31 лв.-лихва, начислена за периода от 16.07.2020г. до 13.06.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-29.06.2023г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: 130036512, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Слатина“, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3. Правният си интерес от привличането ищецът обосновава с факта, че между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД имало сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост, като през процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия 2 за процесния имот по данни, предоставяни от „Техем сървисис“ ЕООД. За „Техем сървисис“ ЕООД съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на топлинната енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за „Топлофикация София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач се извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за дружеството съществувала възможност да заведе регресен иск срещу „Техем сървисис“ ЕООД.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, че е била собственик на процесния топлоснабден имот, но счита, че посочените в исковата молба суми не са дължими, тъй като имотът не се обитава и липсва потребление на топлинна енергия; в апартамента няма присъединени отоплителни тела. Прави възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на 08.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в ***, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен е и Договор № 2934/16.08.2002г. сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в ***.

Представен е и сключен на 03.06.2020г. договор между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.

Видно от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 102, том ІІІ, рег. № 8208, дело № 464 от 08.08.2003г. по описа на Ц. С.-Н. с район на д-вие СРС и Заявление-декларация от С. Б. за откриване на партида, ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот в процесния период.

Впрочем, това обстоятелство не се оспорва от ответницата.

По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач: дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г.; дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г.; документ за годишен отчет за периода от 01.05.2020г.30.04.2021г.; документ за годишен отчет за периода от 01.05.2021г.-30.04.2022г.

Според приетото заключение по съдебно - техническа експертиза, през процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и определяни правилно, съобразно методологията на Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

3

Изпълнено е изискването за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сградата етажна собственост.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по данни от счетоводството на дружеството липсва плащане на суми за исковия период, като тези по издадените фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. възлизат общо на 453.15 лева, от които: 345.89 лв.-главница, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода; 63.44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 13.06.2023г.; 43.82 лв.-сума за дялово разпределение за периода, от която 36.51 лв.-главница за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. и 7.31 лв. лихва за периода от 16.07.2020г. до 13.06.2023г. Изравнителните сметки за абонат № 9239 на процесния топлоснабден имот за процесния период са изготвени от „Техем Сървисис“ ЕООД. След края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки на база дяловото разпределение в сградата, което се извършва на база действителен отчетен разход на топлинна енергия от уредите за дялово разпределение за разход на топлинна енергия, инсталирани на отоплителните тела. На база тези отчети са изготвени фактурите за дължими суми за консумирана топлинна енергия.

По делото е разпитан като свидетел Р. К. Б.-син на ответницата, който дава показания, че в периода, за който се претендират неплатени суми за топлинна енергия е ремонтирал процесния топлоснабден апартамент и не е ползвана топлинна енергия. Също така дава показания, че радиаторите са запечатани, не е ползвано и подгряване на вода, понеже е правен ремонт на водната инсталация.

Приложено е ч.гр.д. № 1302/2023г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1302/2022г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот, собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

4

Въз основа на представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том ІІІ, рег. № 8208, дело № 464 от 08.08.2003г. по описа на Ц. С.-Н. с район на д-вие СРС и Заявление-декларация от С. Б. за откриване на партида, съдът приема за установено, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в ***.

По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.