Решение № 6407 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6407 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100508651 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Г. К. Д. срещу решение № 7245 от 23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 58006/2024 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е отхвърлен предявения срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, на сумите, както следва: 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит - овърдрафт по разплащателна картова сметка № BG********, сключен с „Банка Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв. договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1077/2011 г. по описа на РС - Разлог, за събирането на които са образувани изп. дело № 20138380400852 и изп. дело № 20198380403684, и двете по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението с довода, че поради неправилна преценка на доказателствата по делото и приемането, че изпълнителното производство, образувано от ответника пред ЧСИ Б., е било висящо в периода от образуването му на 05.02.2013 г. до прекратяването му на 18.06.2019 г., като не е 1 съобразил, че „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е бил погрешно конституиран като взискател по ИД № 852/2013 г. от 07.02.2014 г., при което неговите действия по движение на делото, не са били годни нито да прекъсват давността за вземанията, предмет на принудително изпълнение, нито да поддържат висящност на изпълнителното производство. Поддържа, че посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ Б., което е било образувано по молба на първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД, след прехвърляне на вземането към мнимия кредитор „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е следвало да бъде прекратено, поради липса на поискани изпълнителни действия от взискателя в продължение на повече от 2 години, евентуално поради невнасяне на авансово дължимите от конституирания нов взискател, такси по изпълнението и то много преди формалното прекратяване, извършено на 12.06.2019 г., по молба на взискателя. Независимо на кое основание ще се счита прекратено производството обаче /прекратяване, настъпило по силата на закона или по искане на взискателя/, от образуване на изп. дело № 852/2013 г. до подаване на молбата за образуване на новото изпълнително дело № 3684/2019 г. от страна на настоящия ответник „ЕОС Матрикс" ЕООД /на 12.08.2019 г./ били изминали повече от 5 години, през който период не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията и следователно същите следвало да се считат недължими, като погасени по давност.

Последното обосновавало извод, че постановеното от СРС решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска по чл.439 от ГПК на ищеца Д. да бъде уважен изцяло. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за правилността на обжалваното решение като поддържа, че първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, при обсъждане на всички приети доказателства и изложени аргументи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Правилно според въззиваемия, районния съд е приложил Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че до 28.06.2015 г. давност по отношение на процесните вземания не е текла, а започналата да тече нова давност след тази дата е била прекъсната преди да изтече с подадената молба за образуване на ново изпълнително дело от настоящия ответник на 12.08.2019 г., която впоследствие до м.10.2024 г., когато е образувано исковото производство по ГД № 58006/2024 г. по описа на СРС е била многократно прекъсвано с молби за извършване на изпълнителни действия, характера на които съдът е обсъдил правилно и съответно въз основа на тях е достигнал до извод, че процесните вземания не са погасени по давност, а предявения от ищеца иск е неоснователен.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани, чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото, обаче е неправилно като краен резултат. По правилността му и с оглед въведените от въззивника конкретни оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Между страните не е спорно и се установява от приетите по делото доказателства преписи на изпълнително дело № 20138380400852 и Изпълнително дело № 20198380403684 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, че в полза на “Банка Пиреос България“ АД срещу ищеца Г. К. Д. е издаден изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1077/2011 г. по описа на РС - Разлог въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите: 4000 лв. главница по договор за предоставяне на кредит - овърдрафт по разплащателна картова сметка № BG********, сключен с „Банка Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва за периода от 06.07.2011 г. до изплащане на вземането; 4048,04 лв. договорна лихва за периода от 26.09.2006 г. до 05.07.2011 г.; 160,96 лв. разноски по делото за заплатена държавна такса и 50,00 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Страните не спорят, а и практиката на съдилищата е категорична, че вземанията предмет на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на каквато е издаден и процесния изпълнителния лист от 13.07.2011 г., се погасяват с изтичане на 5годишна давност – чл. 117, ал.2 от ЗЗД.

От приложеното ИД № 852/2013 г. се установява, че същото е било образувано по молба от 05.02.2013 г. на първоначалният кредитор “Банка Пиреос България“ АД, в която са посочени изпълнителни способи, които съдебният изпълнител да приложи спрямо имуществото на длъжника Д..

На 11.03.2013 г. съдебния изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника, по разкрити на негово име банкови сметки във всички опериращи на територията на РБългария търговски банки, а на 14.05.2013 г. е вписана и Възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот /Склад № 13, находящ ес в гр. Банкя/, собственост на длъжника.

3

На 18.09.2013 г. първоначалният кредитор “Банка Пиреос България“ АД е подал молба по изпълнителното дело, с която е уведомил съдебният изпълнител, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.09.2013 г. е прехвърлил на трето на спора лице - „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, всички свои вземания към ищеца и длъжник Г. К. Д., произтичащи от Договор за кредит - Транскарт № 8437.

На 07.02.2014 г. „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е подало молба за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, легитимирайки се с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.09.2013 г., сключен с първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД, от приложението на който обаче се установява, че на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е прехвърлено различно вземане и по друг договор, сключен между Г. Д. и „Банка Пиреос България“ АД. Следователно „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД не е придобил качеството на кредитор на процесното вземане /предмет на принудителното изпълнение по ИД № 852/2013 г./и съответно не е валидно конституиран като взискател в производството. Последното пък налага извод, че всички извършени изпълнителни действия по искане на този взискател, не са валидни и съответно не са били годни да прекъснат давността за вземането по ИЛ от 13.07.2011 г.

Едва на 20.07.2016 г. е постъпила молба по изпълнителното дело от настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която същият е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, на основание сключен с първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.06.2016 г., в който е обективирано прехвърлянето на процесното вземане срещу Д.. Въпреки конституирането на наделжен взискател на мястото на първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД, в молбата от 20.07.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД не са поискали извършването на никакви изпълнителни действия.

С молба от 18.06.2019 г. взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал прекратяване на ИД № 852/2013 г. и връщане на изпълнителния лист от 13.07.2011 г. След прекратяването на делото на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК /по молба на взискателя/ били вдигнати запорите върху вземанията по банковите сметки, трудовото възнаграждение и заличени вписаните възбрани върху недвижими имоти на длъжника.

С молба от 12.08.2019 г. ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал молба за образуване на ново изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист срещу длъжника - ищец Г. К. Д., в която вече е посочен изпълнителен способ.

Въз основа на тази молба е образувано изп.дело № 20198380403684 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, като видно от приложеното копие на същото, в рамките на това изпълнително дело са извършени множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като: наложен запор върху банкови сметки на длъжника - ищец в различни банки от 14.08.2019 г.; искане за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в „Банка Пиреос България“ 4

АД от 02.09.2019 г.; искане за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в Те-Дже Зираат Банкасъ клон София от 13.09.2021 г. и 16.10.2021 г.; наложен запор върху банкови сметки на длъжника - ищец в „Юробанк България“ АД и „Райфайзенбанк“ АД от 07.10.2021 г.; искане за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и вземания от трудово правоотношение от 06.06.2023 г.; искане за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, открита в Общинска банка АД от 15.08.2023 г. и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника - ищец в „Общинска банка“ АД от 16.08.2023 г.; наложен запор върху вземане на длъжника - ищец по трудово правоотношение с „ДЕМСИ 5“ ЕООД по искане на взискателя от 09.04.2024 г. и ново искане за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запор вземания от трудово правоотношение от 27.05.2024 г.