Решение № 53 от 01.12.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Елхово, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20242310200620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.72, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР.

Образувано е въз основа на жалба на непълнолетния А. П. Г., с ЕГН ********** от гр.Димитровград, действащ със съгласието на своя родител – Д. А. Н., с ЕГН ********** от гр.Димитровград, депозирана чрез пълномощника – адв.Л. Г. Л. от АК-Хасково, с посочен съдебен адрес в гр.Хасково, против Заповед за задържане на лице с рег.№4473зз-138 от 14.09.2024г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при ГПУБолярово – Командир на отделение /КО/ в група охрана на държавната граница /ГОДГ/ на ГПУ-Болярово Х.Г.Н..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се прави искане за отмяната й. Излагат се доводи от непълнолетния жалбоподател, че към момента на задържането му, са нарушени основни негови права – не е уведомен никой от двамата му родители, нито му е назначен служебен защитник, макар че са извършвани процесуалноследствени действия с негово участие, не е присъствало и служебно лице от ДПС, не е бил уведомен и Директора на учебното заведение, в което учи непълнолетния Г., същият е бил задържан в помощение, което е предназначено за задържане на пълнолетни лица с други такива.

В съдебно заседание за непълнолетния жалбоподател А. П. Г., действащ със съгласието на родителя си – Д. А. Н., редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява адв.Л., който от името на представлявания заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения адв.Л. доразвива доводите, с които се атакува процесната Заповед за задържане и се желае отмяната й като незаконосъобразно издадена. Изтъква се, че от представената административна преписка по издадената Заповед за задържане не се доказаха твърдените основания за задържането на непълнолетния жалб.Г., както и че в конкретния случай липсват доказателства за материалната компетентност на издалия атакуваната Заповед за задържане. Отделно от това според адв.Л.

1 не се представиха доказателства, че са изпълнени специалните изисквания на закона в случай като настоящия, когато задържаното лице е непълнолетно, което навява на извод, че са нарушени основни негови права, които са посочени в жалбата. Желае се отмяна на обжалваната Заповед за задържане и присъждане на направените разноски за заплатено адв. възнаграждение в пълен размер, което е в размер на 1 000 лв.

Ответникът по жалбата – Х.Г.Н. – Командир на отделение в ГОДГ на ГПУ-Болярово, издал обжалваната Заповед за задържане участва лично и с проц. представител - редовно упълномощената юрисконсулт Я.Т., като в съдебно заседание се изразява несъгласие с твърденията в жалбата и се желае същата да бъде оставена без уважение. В хода на устните прения юриск.Т. изтъква доводи и съображения, въз основа на които счита, че оспорената Заповед за задържане е законосъобразна, доколкото преценката дали да бъде извършено задържане на жалбоподателя по реда на ЗМВР е предоставена изцяло на полицейския орган, който в случая е бил Х.Н. - КО в ГОДГ на ГПУ – Болярово, който по силата по закона има право да осъществява полицейско задържане във връзка в случая на данни за извършено престъпление по чл.281, ал.2 от НК. Според процесуалният представител на ответника по жалбата, Заповедта съдържа всички изискуеми от закона реквизити, посочени са име, длъжност и месторабота на служителя, който е издал заповедта, правните и фактически основания за задържането, данни индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, правата на лицето по чл.72 и 73 от ЗМВР, правото му да обжалва пред съда законността на задържането, правото му на адвокатска защита, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, като в тази връзка лицето е подписало и декларация, че е запознато с тези свои права и не желае да се възползва от тях. За прилагането на тази принудителна административна мярка, е достатъчно наличие на данни обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно към него, каквито в конкретния случай безспорно са били налице по отношение на задържания за 24 часа Г.. Предвид на тези си доводи, юриск.Т. желае съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди като законосъобразна обжалваната Заповед за задържане, издадена от компетентен орган в съответната форма и при спазване на процесуалните и материално правните норми. В случай, че съдът приеме жалбата за основателна и атакуваната Заповед за задържане бъде отменана, то се релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адв.възнаграждение, като се желае същото да бъде присъдено към минималния размер, предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения.

РП-Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. П. Г., роден на ***., с ЕГН **********, е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 4473зз-138 от 14.09.2024 г., издадена от Х.Г.Н. на длъжност Командир на отделение в ГОДГ на ГПУ-Елхово, т.е. полицейски орган при РД“ГП“гр.Елхово за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в помещение за временно задържане на ГПУ-Болярово, РД“ГП“гр.Елхово, за времето от 05.00 часа до 05.00 часа на 15.09.2024 г., когато е бил освободен.

При задържането му е бил извършен личен обиск, за което действие е съставен Протокол, в хода на който в него са били открити един бр. мобилен телефон марка "XAOMI", с един брой СИМ карта, 1 бр.документ за самоличност, 1 бр.смарт часовник, 1 бр.комплект с ключове, състоящ се от 4 бр.ключове и едно дистанционно управление за централно заключване, 1 бр.електронна цигара.

Ведно с посочената Заповед за задържане, А. П. Г. е подписал Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 за реда за осъществяване на 2 задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

При освобождаването на жалбоподателя е издадена Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 15.09.2024 г., с която са върнати вещите, намерени при обиска.

По делото е представено и заверено копие от Докладна записка с рег. № 4473р-4585 от 14.09.2024г. на КО в ГОДГ при ГПУ-Болярово - мл.експерт Х.Н., от която се установява, че на 14.09.24г. около 04.45 часа патрулирайки в района между с.Александрово и разклона на главен път 53 за с.Първенец изготвилият докладната Назъров и колегата му от автопатрула, са възприели покрай тях да преминават два леки автомобила, отговарящи на рисковия профил, от които видимо вторият л.автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№*** е бил натоварен с хора. Полицейските служители със служебния автомобил с включен светлинен сигнал веднага тръгнали след автомобила, който увеличил скоростта си и се отправил в посока към с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол. При влизане в с.Войника полицейските служители възприели, че преследваният автомобил „Фолксваген Туарег“ е самокатастрофирал, удряйки се в контейнер за смет и спрян на тротоара репатрак, след което от автомобила са излезли хора, които са побягнали. На 20 метра от ПТП-то полицаите установили 7 лица от които 6 мъже и 1 жена, самоопределящи се за граждани на Сирия и 1 мъж български гражданин - А. Г., род.на ***., с ЕГН **********, който представил лична карта, не е имал СУМПС и е твърдял, че не е управлявал той автомобила. Чрез ОДЧ на ГПУБолярово е било поискано съдействие от оперативно следствена група за предаване на случая по компетентност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 от АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Обжалваният административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 4473зз138 от 14.09.2024 г. е издаден от компетентен орган - мл. експерт Х.Г.Н. – Командир на отделение в ГОДГ при ГПУ-Болярово - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Съдът обаче намира, че са допуснати нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с предмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна 3 уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Съгласно същото решение чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

Обжалваната Заповед по същество не съдържа мотиви. Цитирането в Заповедта на приложимата правна норма - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е възможно извършването на обективна преценка за законосъобразността на заповедта следва да има изложени фактически основания за нейното издаване, а органът е направил описание на фактическата обстановка единствено с посочване: „извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4, т.5 и т.6 от НК“ и е цитирал бланкетно текста на правната норма на чл.281, ал.2 от НК. Съдът счита, че така посоченото основание, не представлява фактически основания за издаване на административен акт. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната Заповед за задържане, не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че има данни задържаното лице да е извършило престъпление, а още по-малко какво точно деяние. Необходимо е да се посочи не само цифровото изражение на текста от НК, но и словесното му посочване с думи, като в случая не става ясно, какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването на посоченото престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4, т.5 и т.6 от НК, което да обоснове необходимостта от задържането му. Именно посочване на конкретните действия, налагащи необходимостта от задържането, представляват фактическите основания, които следва да се съдържат в заповедта - арг. от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В този смисъл са Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V отд. и Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V отд. За целите на полицейското задържане по реда на ЗМВР, е необходимо и достатъчно да са описани фактическите действия, като задържането има за цел да установи дали те са извършени от задържаното лице, респ. дали биха осъществили състав на престъпление и именно поради това законът употребява "данни" за престъпление, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да приложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. По този начин както за задържаното лице, така и за съда остават неясни причините, довели до задържането, като не се разбира кои са конкретните данни за извършено престъпление от задържаното лице. Този пропуск в съдържанието на заповедта поначало не може да се запълни с даването на допълнителни разяснения от издателя на акта и събиране на други доказателства в хода на съдебното производство, където съдът няма правомощия да се занимава с дейности по отстраняване на пропуските в акта /в случая посочената докладна записка с рег. № 4473р-4585 от 14.09.2024г. на КО в ГОДГ при ГПУБолярово - мл.експерт Х.Н./, защото по този начин би влязъл в процесуалното положение на 4 негов издател, а не на решаващ спора орган. Поради това пропускът да се впишат в Заповедта конкретните фактически основания за задържането, представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.