Решение № 26 от 09.05.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Търговище, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОНКА В. ЯНКОВА

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223500600032 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба против присъда № 5 от 09.02.2022 г., подадена от адв.Е.Николов, от АК Разград - повереник на частната тъжителка М. АЛ. М.. С посочената присъда, постановена по НЧХД № 233/2021 г., РС Попово е признал подсъдимия Ал. С. Ал. за невинен в това, да е причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и да и е нанесъл обида, поради което го е оправдал по възведените с тъжбата обвинения за престъпления по чл.130,ал.1 и по чл.146,ал.1 от НК. Отхвърлил е и предявените от тъжителката граждански искове, като се е произнесъл по направените разноски постановявайки същите да останат в тежест на страните, така както са направени.

Считайки присъдата за необоснована и незаконосъобразна, с въззивната жалба се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде осъден по двете обвинения за причинена лека телесна повреда и за обида. Не са направени доказателствени искания.

Допълнителни съображения, в предвиденият по чл.320,ал.4 от НПК срок не са постъпили.

С оглед служебно констатирана необходимост от допълнително изясняване на обстоятелства по делото във въззивното заседание бе допуснат и се извърши преразпит на вещото лице д-р Г..

В съдебно заседание, частната тъжителка и въззивник М., редовно призована не се явява.

Упълномощеният и повереник адв.Е.Николов от АК Разград се явява и поддържа изцяло въззивната жалба, като устно аргументира съображенията за заявеното в жалбата 1 недоволство от атакувания съдебен акт, с акцент върху броя на уврежданията, описани в СМУ – осем и броя на причинилите ги удари - най-малко четири. Поддържа се искането за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимия и по двете, предявени с тъжбата обвинения.

В съдебно заседание, подсъдимият редовно призован не се явява. Упълномощеният му защитник – адвокат Ц.Х. от АК Търговище поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли присъдата на РС като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.

След като обсъди наведените в жалбата оплаквания и развитите от повереника съображения, като съобрази всички събрани по делото доказателства, включително и установеното от преразпита на вещото лице, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , съдът установи следното :

Първата инстанция е положила усилия за събиране на необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, но при оценката им е допуснала известно отклонение от дължимият съпоставителен анализ, вследствие от което част от фактическите изводи са останали необосновани, а същевременно част от относимите факти, са останали неизяснени, поради което и с оглед правомощията и задълженията си на последна инстанция по установяване на фактите, съобразно и чл.315 – чл.317 от НПК, въззивният съд допусна преразпит на вещото лице съдебен лекар.

Като последица от проверката на доказателствената съвкупност, въззивният състав установи известна промяна във фактологията, приета от първата инстанция и обективирана в мотивите. Фактическото различие обаче не рефлектира върху правните заключения, поради което и не води до промяна в правните изводи, направени от първата инстанция, респективно не може да бъде удовлетворено направеното в жалбата искане за осъждане на подсъдимия. Това е така, понеже, приетите за установени и от въззивната инстанция параметри на фактическото поведение на подсъдимия обосновават заключение, че уврежданията на тъжителката, не всички(както е приел РС), а само тези, наличието на които е доказано и за които ще стане въпрос по-долу, действително са нанесени от подсъдимия в условията на неизбежна отбрана, поради което и обективирения в оправдателната присъда правен извод е верен и споделим.

При извършеният собствен анализ на доказателствата, въззивната инстанция намира за установени следните фактически положения, относими към преценката по съществото на делото: подсъдимият А., 29 годишен и тъжителката М., 39 годишна, са племенник и леля (последната е сестра на бащата на подсъдимия) и фактическото стълкновение между тях протекло в общи линии по посочената от първата инстанция (стр.втора от мотивите) хронология и механизъм и по-конкретно: на инкриминираната дата - 17.07.2021г.(събота) подс.А. се намирал пред дома си, заедно със своите родители - св.Маринов и св.Колева.

Около и малко преди 21 ч. вечерта, покрай тях в посока към близкия контейнер минала тъжителката, носейки кофа с вместимост 20 л, с битов отпадък. На връщане отново минала покрай тях и се спряла при подсъдимия, като на висок глас започнала да го упреква по повод лица, които същият „бил пращал“ като купувачи, без последната да е имала такова 2 искане. Недоволна от тези му действия, които й създали дискомфорт, тъй като я посетили неприятни за нея хора и след като племенникът и - подсъдимия по делото отрекъл да е вярно, аргументирайки се с това, че има достатъчно собствени проблеми, същата се обърнала към него с думите „Какво искаш ти бе педераст! Какво ме интересуват твоите проблеми“ - подс.А. (л.35,НЧХД). Репликите били казани достатъчно високо и били възприети и от родителите на подсъдимия, които също ги чули – св.Маринов (л.37,НЧХД) и св.Колева (л.37,стр.втора,НЧХД).След отправените му думи подсъдимият станал и се изправил срещу тъжителката, която с носената от нея празна пластмасова кофа започнала да го „налага“- подс.А. (л.35,стр.втора, НЧХД), нанасяйки му удари – в областта на главата, странично, зад лявата ушна мида и по тялото, в лявата странична повърхност на гръдния кош - СМУ,л.33 и СМЕ,л.60 от НЧХД. За да се защити, подсъдимият взел една дъска намираща се наблизо и ударил с нея тъжителката по тялото - „предната повърхност на лявото бедро над коляното“ и по главата - в дясната част на лицето – „ долен клепач на дясното око и по дясната скула“ - СМЕ ( л.58, НЧХД), като от удара в главата тъжителката паднала на земята по гръб, с което инцидента приключил.

Различната фактическа установеност спрямо приетото от първата инстанция, не касае предисторията на конфликта, която първата инстанция е установила коректно и настоящият състав възприема, а касае само броя на ударите и механизма на тяхното нанасяне.

Въззивният съд не споделя, като я намира за необоснована, възприетата в мотивите хронологична последователност( стр. втора, абзац първи), а именно, че след като тъжителката му нанесла двата удара с пластмасовата кофа, подсъдимият взел дъска, с която „ударил няколко пъти пострадалата по главата и тялото “, че въпреки ударите „Тя продължавала да ръкомаха с пластмасовата кофа, след което загубила равновесие и паднала на земята, но веднага се изправила и си тръгнала, с което инцидентът приключил“.Така възприетата от РС фактическа последователност и главно приетото от първата инстанция, че подсъдимият нанесъл множество удари (най-малко четири, включително и разкъсно- контузните рани в главата - по темето и устната), не се споделят от въззивният съд, понеже тези изводи са направени без да са обсъдени съдържателно показанията на двамата свидетели – служители от полицията (въпреки декларираното в мотивите тяхно ползване). В аспекта на несъмнената заинтересованост на останалите свидетели, показанията на непредубедените свидетели Д.Николов и Х.Георгиев, като обективен източник на релевантни факти са изисквали внимателно и най-вече пълноценно използване.

Последица от констатираното отклонение от процесуалните изисквания за съвкупното обсъждане на информацията от всеки един от доказателствените източници е необоснованият извод, направен от първата инстанция, че всички увреждания отразени в СМУ са с произход конкретния инцидент и съответно, че всички са нанесени от подсъдимия. Съдът е приел за даденост посоченото обстоятелство, вероятно стъпвайки на наличието им представеното с тъжбата удостоверение, издадено след освидетелстване на тъжителката два дни по-късно.

Отсъствието на дължимия съпоставителен анализ е намерило проекция и в известното 3 затруднение на първата инстанция да обоснове приложението на чл.12 от НК, при възприетите като брой - два удара върху подсъдимия и последвали четири върху тъжителката, което проличава от заместването на дължимите фактически, а от там и правни изводи с обобщаващото изречение „ последвалите няколко удара с дъска по посоката на тялото и главата на М., които нанесъл подс.А. се приемат и ценят от съда, като необходимата защита на подсъдимия провокирана изцяло от нападението на М., и предназначена за прекратяване на последното.“ Именно фактическата неяснота относно действително доказаният брой и в и д на нанесените увреждания на тъжителката са обусловили и отсъствието на дължимото конкретно съотнасяне на фактите по случая към института по чл.12 от НК. По-конкретно, става въпрос за това, че правните елементи на неизбежната отбрана и условието за нейната приложимост, залегнали в задължителната съдебна практика, която вярно е цитирана, несъмнено изискват точното установяване на момента, в който нападението е прекратено, а видно от мотивите, от една страна РС е приел, че тъжителката последователно нанесла на подсъдимия два удара с кофата, с които успяла „сериозно да го нарани“ (вж мотиви стра втора първи абзац), след което е приел, мотивирайки отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия, в частта относно броя на ударите, че същият нанесъл най-малко четири удара (мотиви,стр. трета, предпоследен абзац), след което в разсъжденията си за неприложимостта института на реторсия (мотиви,стр 4), посочва, че „нападението не било изцяло прекратено, а само временно прекъснато, тъй като пострадалата продължила да размахва пластмасовата кофа към подсъдимия и е преустановила нападението едва след като паднала на земята - момент, след който подсъдимият не е нанасял никакви удари“. Преценката на изложените съображения, еднопосочно навежда на извод, че според първата инстанция - ударите (два на брой) върху подсъдимия са първи и последователно нанесени му, след което за да се предпази от продължаващите замахвания с кофата, той от своя страна нанесъл четири (наймалко четири удара) с дъската и всички те са в условията на продължаващо от страна на тъжителката нападение (замахване с кофата) и съставляващи отблъскването му, като въпреки ударите тя не преустановявала нападението, което било отблъснато от само себе си, тъй като тя, загубвайки „равновесие“ (мотиви ,стр. втора), паднала.

Този подход към фактите, въззивната инстанция не споделя, като намира, че от една страна установяването им, както се посочи, не е вследствие дължимата съпоставителна преценка, а от друга не намира и логическа подкрепа, тъй като приетото от първата инстанция, че въпреки множеството (най-малко четири) последователни удари, нанесени от подсъдимия с дъската – от които единият причинил разкъсно контузната рана в главата, съпроводено с кървене (вж. в.л д-р Г., л. 36,ВНЧХД) тъжителката не само не била възпряна, а продължавала да замахва, при това без да успее повече да увреди подсъдимия и от което замахване, в крайна сметка „загубила равновесие“ и паднала сама, е трудно приемливо дори и като житейска ситуация. По делото липсват данни за злоупотреба с алкохол, което би било индикация за възможен проблем с равновесието, доколкото, както е отразено в докладната записка –тъжителката е била „във видимо трезво състояние“ (л. 50, НЧХД). По същественото е, че тази хронология е изведена въз основа на предположение, без да е била 4 изяснена по експертен път подобна възможност, предвид заключението, обективирано в изслушаната СМЕ, сочещо на друг възможен механизъм, който макар и основан на заявеното от пострадалата, вещото лице е намерило за достоверен - „нанесен удар в областта на главата, след което паднала на земята“ (вж л.67, НЧХД). Съответно, без да е било изяснено, чрез разпит на вещото лице в тази посока – дали при констатираните удари в главата, който и да е от тях, пострадалата е била в състояние да продължи да „размахва кофата“, приетата фактическа хронология, освен нелогична от житейска гледна точка, е и необоснована. Посоченото, съобразено и с коментираното по-горе подценяване действителното доказателствено значение на установената от двамата свидетели Георгиев и Николов информация, мотивира въззивният съд да изрази несъгласие с възприетата в мотивите към присъдата фактическа хронология на инцидента .