Решение № 3055 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М* П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от М* П. ИЛЕВА Гражданско дело №

20211110160994 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

“Марвет Арт“ ООД е предявило искове по чл.88, ал.1, изр.2, вр. чл.82 ЗЗД срещу Спортно училище „Г.В.С.“ за обезщетение за вреди в общ размер от 13189,32 лева от разваляне на договор за наем № 27/29.10.2018г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, от които сумата от 1476 лева – разходи за заплатени възнаграждения за юридическа помощ, сумата от 672,80 лева – разходи за изграждане на подова настилка и консумативи за привеждане в работен вид на новонает офис на ул. „Цветан Лазаров“ № 74, сумата от 168 лева – разход за измиване на мозайка, необходим за привеждане в работен вид на новонаетия офис, сумата от 240 лева – разход за транспортна услуга, състояща се в местене на машини, сумата от 72 лева – разходи за лабораторни електрически измервания на обекта, предмет на сключения между страните договор за наем, необходим в защита срещу отправени обвинения за кражба на електроенергия и предаване владението на обекта поради разваляне на договора, сумата от 372 лева – разход за демонтиране на три броя климатици от обекта, предмет на сключения между страните договор за наем, и повторно монтиране при новонаетия офис, сумата от 1440 лева – разходи за провеждане на СМР в новонаетия офис, сумата от 387,11 лева – разходи за обзавеждане на новонаетия офис с вертикални щори, както и сумата от 8361,41 лева – обезщетение за вреди, изразяващи се в разликата между наемната цена на обекта, предмет на разваления договор за наем между страните, и по – високата наемна цена на новонаетия офис по договор за наем от 15.06.2020г., за периода 16.07.2020г. – 30.07.2021г. (последната претенция е уточнена с молба от 25.11.2022г. – л.56, том II от делото), иск по чл.29, вр.чл.34 ЗЗД за сумата от 1550 лева – дадена сума по унищожаем договор за дарение за закупуване на автоматична бариера, ведно със законната лихва от 30.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

С исковата молба по реда на чл.210, ал.1 ГПК са предявени и искове по чл.82 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД от В. П. Х. и В. В. Х. за сумата от по 6000 лева в полза на всеки един от ищците срещу Спортно училище „Г.В.С.“ – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживени болки, стрес и страдания от неправомерни действия на Б. Б. в качеството му на директор на ответното училище.

Ищецът твърди, че след проведена тръжна процедура и съгласно сключен договор за наем № 1

27/29.08.2018г. наел офис с площ от 122 кв.м. – държавна собственост, стопанисван и отдаден под наем от ответника Спортно училище „Г.В.С.“. Наетият от ищеца обект – офис, се намирал на първи надзeмен етаж в сградата на общежитие № 1, бл.1 към Спортно училище „Г.В.С.“. Ищецът твърди, че стриктно е изпълнявал задълженията си по договора за наем, като добросъвестно стопанисвал наетото помещение, своевременно заплащал наемната цена и режийните разходи. До м.01.2020г. ищецът необезпокоявано ползвал наетото помещение, като достъпът до него се осъществявал през източната врата и през бариерата за преминаване на ползваните от дружеството моторни превозни средства. Достъпът до офиса с МПС бил от изключителна важност, тъй като фирмата се занимавала с рекламна и печатна дейност, която била свързана с непрекъсната доставка на обемни по вида си материали и консумативи. След назначаване на нов директор на училището – г – н Б. Б., в началото на 2020г. същият променил реда, по който да се осъществява достъпът до офиса с МПС. До този момент това се случвало чрез бариера с ръчно управление, като директорът изискал от ищеца бариерата да се вдига и спуска от ищеца след посещение на всеки негов клиент. Поради неудобството от ръчното манипулиране на бариерата страните стигнали до решение за закупуване на автоматична бариера, като в голямата си част средствата за закупуването й да се осигурят от наемателите на обекти, сключили договор с училището. Директорът заявил, че който не предостави пари, няма да получи дистанционно управление от автоматичната бариера. В тази връзка на 21.02.2020г. ищецът превел по сметка на училището сумата от 1550 лева за изграждане на автоматична бариера. В следващите месеци директорът на училището започнал да издава неправомерни заповеди, да налага на наемателите, вкл. на ищеца, ограничения, като възпрепятствал достъпа до наетия обект, създавал административни пречки от всякакъв характер, подавал жалби до различни проверяващи институции, спирал произволно тока в помещението, като извършвал внезапни проверки в наетия обект. Целта му била да принуди ищцовото дружество да напусне наетия обект. След обявяване на извънредното положение в страната директорът – г- н Б., издал заповед № 1154/06.04.2020г., с която забранил достъпа до училището, вкл. и за ищеца като наемател. По време на пандемията била спряна и топлата вода. След посещение без предупреждение от представители на училището било извършено засичане на водомерите в наетото помещение и директорът обвинил ищцовото дружество, че краде вода, защото нямало пломба на водомерите. Ищецът обяснил, че това са в наетото помещение са монтирани контролни водомери и относно тях няма изискване за поставяне на пломби. На 08.04.2020г. директорът издал заповед, с която се забранява всякакъв достъп до МПС в двора. До датата на издаване на посочената заповед ищцовата страна разполагала с ключ от старата бариера и за източната врата в близост до наетия офис. В деня след издаване на заповедта ищецът установил, че всички катинари са подновени и въпреки отправените молби до директора ищецът не бил снабден с ключ от източната врата, нито от старата бариера, а след подмяна на последната с автоматична – не получил и дистанционно управление за същата, въпреки че съгласно уговореното участвал за закупуването й. Единственият начин за достъп до наетия офис бил чрез преминаване под бариерата след премахване на решетъчна ограда. Други наематели в други обекти на училището продължавали да влизат необезпокоявани с МПС в двора на училището. Извършеното препятстване на достъпа наложило всички поръчани от дружеството работни материали и консумативи, някои от които били много тежки и обемисти, да бъдат пренасяни на ръка от мястото на бариерата до офиса на немалко разстояние. На 13.04.2020г. директорът разпоредил проверка на водомерите и електромерите в наетия обект, като същата затруднила трудовия процес, защото помещението останало без ток и вода за известно време. Констативният протокол от извършената проверка не бил представен на ищеца. Били извършени и други действия, които затруднявали работната дейност като подаване от страна на директора на многобройни жалби и сигнали до различни държавни контролни органи.

Предвид всички описани действия от директора на училището ищецът бил принуден да отправи предизвестие за прекратяване на договора по вина наемодателя, което направил на 15.06.2020г. Съгласно предизвестието договорът следвало да се прекрати на 15.07.2020г., като до тогава следвало да се освободи наетото помещение. В офиса се намирали оборудване и машини, като голяма част от машините били тежки – около 250 – 300 кг. и обемисти (260 x 140 см) и било невъзможно да се пренесат на ръка от офиса до бариерата. В срока на предизвестието директорът отправил обвинение, че ищецът неправомерно манипулира главното ел. табло, макар същото да се 2 намирало в коридора на общежитието и да се владеело от собственика на наетия обект. След това директорът отправил и обвинение, че ищецът неправомерно ползва допълнително помещение – стая 110, като избил вратата в стената, за да има достъп до това помещение. В тази връзка директорът наредил да се приведе помещението във вида, в който е било наето, като в противен случай достъп до МПС в двора за изнасяне на техниката нямало да бъде предоставен. С действията си директорът нарушил основно задължение по договора да предостави и осигури свободно ползване на наетото помещение. Във връзка с разваляне на договора за наем ищецът бил принуден да направи разходи, свързани с организиране на правна защита, преместване на офис техниката, намиране на нов офис и за оборудване на последния. Ответникът дължал и разликата в наемната цена между наема, който бил заплащан по договора с ответника и наема на новия офис, който наем бил в размер на 1208,79 лева месечно или с 696,79 лева по – висок от наема по прекратения от ищеца договор за наем с ответника.

С постъпването си на работа новият управител започнал да се държи „менторски“ и надменно с двамата управители на дружеството и да злоупотребява с правомощията си. Вследствие на това двамата управители на дружеството – ищците В. Х. и В. Х., претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат стрес, безпокойство, безсъние. Изпитвали постоянна тревога и напрежение, чувство за безпомощност и безсилие. Двамата управители посещавали работното си място с огромна доза притеснение и с очакване за ново възпрепятстване на работата им от страна на директора. Вследствие на преживения психически стрес и притеснение управителят В. Х. получил високо кръвно налягане, безсъние, схващане и парене на левия прасец и таза. От ежедневния стрес управителят В. Х. започанал да приема успокоителни и обезболяващи медикаменти, като станал сприхав и раздразнителен. Вследствие на преживения стрес В. Х. отслабнал, страдал от безсъние и получил обриви по тялото. Управителите станали раздразнителни, затворени и силно притеснени от факта, че обществената им репутацията в бранша била срината.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва ищецът да е изправна страна по сключения между страните договор за наем, като изтъква, че ищецът е допуснал нарушение на договора, като е използвал отдадения под наем обект за производствена дейност в нарушение на уговореното в договора ползване и в разрез с предназначението на обекта съгласно одобрения инвестиционен проект за промяна на предназначението на обекта, а именно - за офис. Освен това в нарушение на предназначението на имота офисът да не се използва за складиране на материали, обектът бил използван от ищеца именно за складиране на големи и тежки количества материали. Ищецът без необходимото съгласие от ответника и в нарушение на ЗУТ извършил преустройство в имота, като в допълнителното отдадено помещение направил дупка с размери 100 на 200 см. Освен това по надлежния ред било установено, че ищецът нарушава изискванията за пожарна безопасност при техническата поддръжка на имота. След извършена проверка през м.05.2020г. на ел. инсталацията в наетия обект било установено, че захранващите кабели заобикалят контролния панел на обекта и изразходваната енергия се отчита от електромера на училището и се заплаща от училищния бюджет. При това ищецът не заплащал разходите за ел. енергия при действието на договора, каквито задължения имал в качеството си наемател на обекта. Издадената заповед № 1159/08.04.2020г. относно забрана на достъпа до МПС в двора на училището била съобразена със издадена в същия смисъл заповед за министъра на образованието, младежта и спорта и затова била действителна и същата била нарушена от ищеца. Освен това със сключения между страните договор за наем ответникът не бил поемал задължение да осигури на ищеца място за паркиране или достъп на автомобили в двора на училището. Извършването на проверки на ел. инсталацията в наетия обект било в правомощията на директора на училището съобразно издадена заповед на министъра на образованието, младежта и спорта. Неоснователна била претенцията на ищеца за имуществени вреди, защото договорът бил прекратен не поради твърдяно неизпълнение на договорни задължения, а по инициатива на ищеца с отправено предизвестие. Наемната цена на новонаетия офис оспорва като завишена с оглед пазарните цени. Исковете за обезщетение за неимуществени вреди оспорва с възражение, че действията на директора на ответното дружество Б. Б., от които се претендира да са произтекли неимуществени вреди на управителите на ищцовото дружество, са били съобразени с изискванията на компетентните органи. Освен това 3 неимуществените вреди подлежали на доказване при условията на пълно и главно доказване.