Определение № 87 от 24.02.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 23.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело № 20232000500045 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на А. К. А., ЕГН **********, гр.София, чрез пълномощника адв.П., против определение № 2382/08.10.2022г. по гр.дело № 948/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от нея против С. П.

З., Н. Т. Г., Е. Н. Г., О. Х. С., Р. Х. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х. и „ЕС ЕН ЕЙ“ООД, ЕИК 147071717 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.2 ЗС за приемане за установено спрямо ответниците, че ищцата е станала собственик чрез десетгодишна придобивна давност на имот с идентификатор *****.***.***.* – сграда със смесено предназначение в гр.Несебър, находяща се в имот с идентификатор *****.***.***.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да прекрати производството, предходната инстанция е изследвала воденото между част от ответниците и ищцата производство по съдебна делба по гр.дело № 1188/2011г. по описа на НРС относно сградата и имота, в който е построена. Искът за делба е отхвърлен с решение по делото. По образуваното гр.дело №529/2014г. по описа на БОС въззивно производство решението на НРС е частично отменено и делбата е допусната между съделителите С. З., Т. Г., М. С., Д. Ц., З. Д., Р. Х. и „ЕС ЕН ЕЙ“ООД, ЕИК 147071717. Потвърдено е решението на НРС в отхвърлителната по отношение на А. А. част. Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение №54/29.01.2015г. на ВКС.

1

С последващо решение № 154/30.06.2016г. на ВКС, постановено по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по описа на БОС е отменено в частта, с която е допусната делба на процесната сграда и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за повторното му разглеждане. Според жалбоподателката, решението на НРС досежно нея, с което е отречено правото и на съсобственост, е потвърдено с решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по описа на БОС. Намира, че предходната инстанция превратно е тълкувала решение № 154/30.06.2016г. на ВКС и е приела, че с него решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по описа на БОС не е отменяно в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. З. иск за делба и неправилно е приел, че за процесния имот то е влязло в сила.

Поддържа, че за нея делбеното производство е приключило през 2014г., и предвид отхвърления спрямо нея иск за делба, всички действия досежно нея са заличени с обратна сила, тя не е съделител и страна по гр.дело №1188/2011 г. по описа на НРС и фигурира само формално като такава. Сочи, че съдът неправилно е интерпретирал развитието и резултата на делбата и поради това погрешно е прекратил настоящото производство.

Страната счита, че изложеното обосновава разглеждане на предявения от нея иск, тъй като съгласно тълкуването на ВКС, когато искът не е уважен с влязло в сила решение, се счита, че няма прекъсване на давностния срок по чл.116, б“б“ ЗЗД и времетраенето на процеса бива прибавено към теклия до предявяване на иска срок.Горното разрешение следва да бъде прилагано и в хипотезата на прекратяване на производството независимо от основанието за прекратяване.

На следващо място се сочи, че искът, предмет на настоящото производство е основан на други факти и правни доводи - приключилото спрямо А. А. производство по гр.дело №1188/2011г. по описа на НРС, правните последици от което не я обвързват, изтеклия период на придобивна давност спрямо ответниците, знанието у тях за извършваните от ищцата действия по своене на имота и непротивопоставянето им на тези действия.

Твърди се липса на идентитет между двете производства поради липса на идентичност на фактическите действия на ищцата, заявени във всяко от тях. Сочи се, че периодът, предмет на настоящото дело, е различен от изследвания в гр.дело №1188/2011 г. по описа на НРС.

Намира цитираната в прекратителното определение съдебна практика за неотносима .

В обобщение сочи, че доколкото по време и след приключване на производството по делба по отношение на А. А. теклата в нейна полза давност не е спирана и прекъсвана, а десетгодишният придобивен срок е изтекъл след постановяване на решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по 2 описа на БОС, придобиването на собствеността върху имота от ищцата е нововъзникнал факт, който сочи допустимост на иска. Претендира разноски за настоящото производство по реда на чл.38 ЗА.

Отговор на частната жалба е подаден от С. П. З., чрез нейния пълномощник адв.А.. Иска се оставянето и без уважение като неоснователна.

Намира, че в обжалваното определение Бургаският окръжен съд правилно е изложил хронологията на производството по делба – гр.дело №1188/2011г. по описа на НРС. Твърди, че искът в настоящото производство е недопустим на основание чл.299, ал.1 ГПК, тъй като с решение № 1127/03.08.2020г., по гр.д.

№ 985/2019г. на Окръжен съд - гр.Бургас /първоинстанционно гр.дело №1188/2011.HPC/ е признато, че е налице съсобственост върху процесната сграда с идентификатор ****.***.***.* между ответниците - физически лица по силата на наследяване от общия им наследодател К. А., а по отношение на „Ес енд Ей“ООД в резултат на прехвърлителна сделка, както и че ищцата и нейните праводатели не участват в съсобствеността и не притежават противопоставими на съсобствениците вещни права. Установена е и съсобствеността между същите лица по силата на приращение върху построената в имота сграда с идентификатор *****.***.***.* – имот, записан понастоящем на името на „Ес енд Ей“ООД без да са налице данни за апортирането му в патримониума на дружеството по съответния ред.

Предвид допускането на имота до делба с решение № 27 от 03.08.2020г. по в.гр.д.№ 985/2019г. на Окръжен съд – Бургас на процесната сграда между следните съделители - С. П. З., „ЕС ЕНД ЕЙ „ООД, Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., и Р. С. Х., при квоти по 61/500 ид.части от сградата за С. П. З., Т. П.

Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., и Р. С. Х. и 134/500 ид.части за "ЕС ЕНД ЕЙ" ООД, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60440/09.12.2021г. по гр.дело №579/2011г. по описа на Второ гражданско отделение на ВКС, счита, че е налице въведената с чл.299, ал.1 ГПК забрана относно настоящия иск, тъй като съгласно решение № 112 от 07.11.2014г. по гр.д №1394/2014г.,по описа на Второ гражданско отделение на ВКС,, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, „решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК-отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им“. В посочения смисъл е и задължителната практика на ВКС относно допустимостта на предявяване на искове за собственост по общия исков ред след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съгласно която споровете между съделители по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК с което се допуска делбата, /решение № 66/16.06.2014г. по гр. д № 5605/2013г., 1 г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК/.

3

На следващо място се излагат доводи по неоснователността на претенцията. Сочи се, че не е налице твърдяното от ищцата владение на имота за сочения от нея период от 2009г. или най – късно от 03.11.2011г., тъй като тя държи процесната сграда в качеството и на наемател на ответника „ЕС ЕНД ЕЙ" ООД съгласно приложените договор за наем от 23.02.2009г. и анекс към него от 29.12.2017г. Фактът на сключването им не е спорен между страните по делото. Съгласно текста, с Анекс от 29.12.2017 г. страните уговарят, че „във връзка със спора за собственост и делба на имота предмет на договора за наем от 23.02.2009г. и предмет на гр.д. 1188/2011 г. на НРС”, действието на Договор за наем от 23.02.2009г. е удължено „при същите условия и начин на плащане до постановяване на влязло в сила решение по посоченото дело“. Посоченият договор за наем и анексът са представени в производството по делбата от „ЕС ЕНД ЕЙ" ООД от управителя на дружеството А. А.. Решението по допускане на делба, по гр.д. 1188/2011г. на НРС, влиза в сила на 09.12.2021г., а решението по извършване на делбата все още не е постановено, с оглед на което от посочените документи безспорно се установява, че през периода 23.02,2009г. до настоящия момент /но не по-рано от 09.12.2021г./ ответникът “ЕС ЕНД ЕЙ" ООД е отдавал под наем проявения имот на управителя на дружеството А. А. като физическо лице и последната се явява държател, а не владелец на имота.

Друга индиция за липсата на намерение у ищцата А. да свои имота са приложените към отговора на исковата молба, подаден от Р. Х. нотариална покана №1532/16.05.2014г. и Констативен протокол от 07.05.2015г. на нотариус Ч., отправени от “ЕС ЕНД ЕЙ" ООД, чрез неговия управител А. А. с предложения да му бъде предадено владението на конкретен обект от сградата, чиито ключове управителката държи от името на дружеството.

Намира, че неизпълнението на задължението на управителя на „“ ЕС ЕНД ЕЙ „ООД да впише извършения апорт на сградата в капитала на дружеството в Имотния регистър за ирелевантен и да предприеме промяна в кадастралните регистри е ирелевантно за намеренията и за своене на имота.

Идентично е и подаването на данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ от нейна страна два месеца преди завеждане на настоящото производство.

На следващо място се излагат съображения, че не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, тъй като посоченото от ищцата начало на претендирания давностен период е 2009г., а исковата молба за делба против нея е входирана на 03.11.2011г. С подаването и, съгласно практиката на ВКС, давността бива прекъсната и не тече – в случая до влизане в сила на решението по допускане на делбата – 09.12.2021г.

На последно място се твърди, че между съдружник/ управител на търговско дружество и дружеството давност не тече по аналогия с чл.115, ал.1, б“г“ ЗЗД вр. с чл.46 ЗНА.

4

Отговор на частната жалба е подаден и от Р. С. Х., чрез неговия пълномощник адв.Г.. Моли да бъде потвърдено определението като правилно и законосъобразно. Сочи решенията по проведеното за имота производство по делба. Счита, че с крайния съдебен акт по допускането и е установено със сила на пресъдено нещо, включително по отношение на А. А., че ответниците в настоящото производство са съсобственици на процесния имот. Излага хронологията на производството по допускане до делба. Предвид, че ищцата е страна в това производство, силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение преклудира всички незаявени от нея права, които биха били от значение за постановяване на решението по него.

Излага доводи, че А. А. не е трето за делбеното производство лице, тъй като е страна в първата фаза на делбата, изключена от нея поради това, че не е съсобственик в имота. Оспорва твърденията в частната жалба, че поради отхвърлянето на иска за делба против А. А. всички действия спрямо нея били заличени с обратна сила. Твърди, че действието на решението по допускане на делбата има характер на решение по уважен положителен установителен иск за собственост за съответните идеални части за всеки от съделителите и спрямо страните в производството, чиито права в съсобствеността са отречени с решението.

Намира, че с исковата молба по настоящото дело не се твърди настъпване на нови правопораждащи факти, следващи решението по допускане на делбата. Твърди се начало на придобивната давност, предхождащо датата на производството по допускане на делбата, т.е налице е забраната, въведена с чл.299, ал.2 ГПК.

Оспорва твърденията в частната жалба за противоречие на определението със задължителната съдебна практика, която счита за последователна и безпротиворечива относно прилагането на разпоредбата на чл.299, ал.2 ГПК.