Решение № 187 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000779 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Сметна палата на Република България, с която обжалва решение № 767 от 14.06.2023 г., постановено по т. д.

№ 1 798/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Сметната палата на Република България против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК за установяване на липса на вземане в размер на 59 560.51 лв. по фактура с № 0003422908/29.06.2022 г., по клиентски номер № 520003590146, за периода 15.02.2022 г. 14.05.2022 г. и е осъдил Сметната палата на Република България да заплати на „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД сумата 1 260 лв. разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи само наличието на вземане, породило правния спор, тъй като начините на преизчисляване на енергията са уредени в ПИКЕЕ в зависимост от причините за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа енергия. В тази връзка твърди, че в представеният протокол е обективирано мястото на повредата, вида на същата, но не е посочена причината довела до тази повреда, както и че въпреки разпределената доказателствена тежест ответника не е установил в процеса монтирането на 1 първоначално изправен електромер. Твърди, че в процеса е установено, че ищецът няма вина за установената промяна в схемата на свързване (установена е целостта на пломбата и поставените халограмни стикери). Твърди, че собственик на електромера е доставчика на енергия, от което извежда задължение, че същия е длъжен да осигури нормалното му функциониране. В тази връзка твърди, че процесния електромер е поставен от служители на дружеството на 12.05.2021 г., както и че не са установени неправомерни действия от страна на ищеца. Оспорва изводите на първоинстанционния съд по отношение на преизчислението на енергията, извършени на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, но твърди, че не е доказан периода. Твърди, че така представената справка не представлява реално потребеното количество ведно с установената грешка а е в пъти по-високо. Твърди, че обективната (безвиновна) отговорност може да бъде предвидена в закон или по изрична законова делегация, а такава не съществува в ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.49, ал. 8 от ПИКЕЕ е предвидено, че промяна в схемата е налице при установяване на добавянето на чужд за системата елемент или друга намеса, а по делото не е установено това. Оспорва и периода на преизчислението, като твърди, че последната проверка е от 05.05.22 г., а констатираното въздействие чрез промяна на схемата е на 14.05.22 г., поради което твърди, че само за този период дължи преизчисление. Твърди, че при извършената проверка не е установен и съставен протокол, съгласно императивните изисквания на чл.42, ал. 5, изр. 2 от ПИКЕЕ.

Твърди, че сама по себе си липсата на съставен констативен протокол не означава, че проверка не е извършвана. Твърди, че неоснователни са възраженията на ответника, че извършената на 05.05.22 г. проверка не е била същинска, като в тази връзка твърди, че не следва да се кредитират заключенията на СТЕ, тъй като на нея не е поставена задача да даде заключение правилно ли е определен периода. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да признае за установено, че не дължи посочената сума от 59 560.51 лв. Претендира разноски за юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по въззивната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад (ЕРМ Запад)“ АД оспорва същата. Твърди, че са неоснователни оплакванията относно разпределената доказателствена тежест, както и никъде в съставеният констативен протокол не е посочена повреда, която ответника е длъжен да установява в процеса. Твърди, че в случая е констатира промяна в свързването, което дава основание да извърши преизчислението, както и това е установено в ПИКЕЕ. Твърди, че отговорността на потребителя е обективна и това е установено с изменението на ЗЕ и предвидената законова делегация. Твърди, че наведеното възражение по отношение на липсата на въздействие върху процесното измервателно средство е неотносимо, тъй като е установена промяна в свързването, а не въздействие върху СТИ. По отношение на наведените твърдения за неправилност на изчислението твърди, че първоначално е установена грешка в измерването, но не е установена причината. Същата е установена впоследствие при извършената проверка на 12.05.22 г., поради което следва да се приеме, че това е датата на установяване. Твърди, че размерът е изчислен на база ПИКЕЕ. Твърди, че нормата на чл.49, ал. 8 от ПИКЕЕ е неприложима в случая, а въззивникът смесва различни хипотези на въздействие върху СТИ.

2

Моли съда да потвърди атакуваното решение и претендира разноски в производството.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 767 от 14.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 798/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Сметната палата на Република България против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК за установяване на липса на вземане в размер на 59 560.51 лв. по фактура с № 0003422908/29.06.2022 г., по клиентски номер № 520003590146, за периода 15.02.2022 г. - 14.05.2022 г. и е осъдил Сметната палата на Република България да заплати на „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД сумата 1 260 лв. разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

Не се спори между страните, че между същите съществува облигационна връзка във връзка с предоставяне на услугите пренос и достъп до разпределителната мрежа на дружеството - ответник за обект, находящ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37, представляващ административна сграда, в която ползвател е ищеца.

В показанията си разпитаните по делото свидетели Д. и И. И. без противоречиво твърдят, че на 05.05.2022 г. служители от „ЕРМ Запад“ ЕАД са извършили проверка в трафопоста на ищеца, като не са отваряли електромера, а с технически средства са правили замерване, както и че за извършената проверка не са съставили протокол.

В показанията си свидетелят И. И., извършил измерването твърди, че при измерването е установена грешка в единия електромер, но не е могла да бъде установена причината за това, тъй като е било необходимо изключване на тока.

В представеният по делото протокол, както и в показанията си разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели В. В., Е. Ф. и Е. И. твърдят, че на 14.05.2022 г. събота - неработен ден, след уговорка с ищеца, е бил изключен тока и е осъществена проверка на съоръженията на Сметната палата, в хода на която е установена промяна в схемата на свързване е чрез размяна на клеморед, която се състои в размяна на втори с първи ток и 2 с 3 напрежение, което е довело до несъответствие между ток и напрежение.

Измерена била грешка (-) минус 51,99% с еталонен уред „Емсист“, с фабричен № 0815716 и свидетелство за калибриране Е-685-2 от 24.09.2021 г. В показанията си свидетелите твърдят, че проверката е осъществена в присъствието на служител на Сметна палата - В. В. и на независим свидетел - Е. Ф., явяваща се доброволен сътрудник на Федерацията на потребителите. Показанията потвърждават отразените в протокола и възприети непосредствено от тях обстоятелства, вкл. и че извършената проверка не е констатирано поставените от ответното дружество стикери да са били нарушени.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съставеният 3 констативният протокол е връчен на представителя на Сметната палата, както и че въз основа на същият ответникът е издал фактура № 0003422908/29.06.2022 г. за сумата от 59 560.51 лв., начислена служебно по констативния протокол по партида с клиентски номер 520003590146.

Страните не спорят, а по делото не са ангажирани доказателства извършвана проверка за предходен период от три месеца преди извършената проверка от 14.05.22 г., като не спорят и че на 05.05.22 г. е извършено измерване на потребената енергия от ответника, при която е констатирана нередовност на измерването.

От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че е установената промяна в схемата на свързване води до непълно отчитане на потребената ел. енергия. Вещото лице дава заключение, че изготвената от ответника „Справка преизчисляване на количеството ел. енергия“ е математически правилно изчислена и е отговаря на нормативно определението с Решение на КЕВР Ц-27/01.07.2021 г. цени за посочения във фактурата период.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения ищецът е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът няма задължение по издадена от ответника „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД фактура с № 0003422908/29.06.2022 г., по клиентски номер № 520003590146, за периода 15.02.22 г. 14.05.2022 г., на стойност 59 560.51 лв.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е подадена в установените от закона срокове, от упълномощени лица, поради което е процесуално допустима.

С атакуваното решение № 767 от 14.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 798/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Сметната палата на Република България против „Електроразпределителни мрежи - Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК за установяване на липса на вземане в размер на 59 560.51 лв. по фактура с № 0003422908/29.06.2022 г., по клиентски номер № 520003590146, за периода 15.02.2022 г. - 14.05.2022 г. и е осъдил Сметната палата на Република България да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата 1 260 лв. разноски на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

В жалбата са релевирани твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърденията, че първоинстанционния съд неправилно не е дал указания относно начина на възникване на вземането, оспорен е и начина на изчисляване на обезщетението, наведени са твърдения, че след като СТИ е поставено от ответника и липсват доказателства 4 за разпломбиране и премахване на халогениия стикер, то ищецът няма вина за неправилното отчитане на потребената енергия, а е налице неизпълнение на задължения от страна на доставчика. Така наведените твърдения за незаконосъобразност на решението съдът в настоящия си състав намира за частично основателни по следните съображения:

По отношение на първото въведено възражение относно непълно (неправилно) разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. Позовавайки се на така установената с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест в процеса настоящият състав намира, че в конкретната хипотеза на предявен отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже фактите от които черпи правата си. Видно от изготвения от първоинстанционния съд и неоспорен от страните доклад по делото, обективиран в протоколно определение от № 365 от 24.02.23 г., съдът е дал указания на ответника в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, че следва да установи фактите от които черпи правата си, а именно – да установи наличието на първоначално монтиран изправен електромер за отчитане на потребената енергия, да установи извършената проверка, наличието на изменение при свързването в клемореда, както и да установи размера на претендираното вземане. С оглед на изложеното настоящият състав, предвид твърденията и възраженията на страните първоинстанционния съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, както и е дал изчерпателни указания на ответника на подлежащи на доказване факти, за които същия следва да ангажира доказателства.