Решение № 387 от 29.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Стара Загора, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

М. М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 - 273 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.439, ал.1 и 2 от ГПК.

Делото е било образувано въз основа на подадена в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 8929/19.07.2023г. от ответника- търговския субект „Б.Д.“- АД, гр.С. срещу изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 336/22.06.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 946/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е бил уважен иска против нея по чл.439 от ГПК на ищеца- пълнолетния български гражданин С. Д. С. от гр.К., ***, че той не й дължи процесните суми от общо 11 452, 18 лв., ведно със законните последици, поради погасяването им по давност и настъпването на законова перемпция по съдебното изпълнение против ищеца- длъжник. Счита Решението на РС за незаконосъобразно и неправилно, и моли то да бъде изцяло отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен иск по чл.439 от ГПК против нея, със законните последици. Излага подробно фактически и правни аргументира в своя подкрепа, че мотивите на РС за настъпила погасителна давност, поради перемиране на изпълнителното дело, се явявали неправилни и незаконосъобразни, не е бил налице 5- г. период, през който той, като взискател да е бездействал и да не са поискани/респ. извършвани/ изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за вземането.

Счита, че с прекъсването на давността с всяко от горепосочените действия по 1 изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не бил изтекъл към момента на предявяване на исковата молба в РС, нито понастоящем. Сочи и поредица от относима спорен нея съдебно практика към казуса. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Има претенции за разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт, за което представя и Списък за разноските си по чл.80 от ГПК.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 11816/28.03.2023г. от ищеца- пълнолетния български гражданин С. Д. С. от гр.К., ***, който сочи, че в.жалба е процесуално допустима, но според него е изцяло неоснователна и недоказана, като сочи поредица от фактически и правни аргументи в своя защита. Счита, че правилно РС бил приел, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 г. В случая изпълнително действие, с което е била прекъсната давността бил запорът върху трудовото възнаграждение на ищеца от 05.12.2007г., от който нямало получени суми, и тъй като след тази дата в период от повече от 2 г. не са били поискани и предприети въз основа на възлагане от взискателя валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока на погасителната давност, то изпълнителното производство по отношение на длъжника се е било прекратило по силата на закона/ех lege/ на 06.12.2009г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Независимо, че перемцията не била констатирана от ЧСИ Р.М., като тази “перемпция“ била по право, като без да има правно значение обстоятелството дали ЧСИ ще се произнесе с нарочно постановление затова или не, понеже актът на съдебния изпълнител имал само констативно, но не и конститутивно действие. Също няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира разноските си по въззивното дело. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, като представя и Списък на разноските си по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени доказателства, като взе предвид липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното- основният спорен въпрос в процеса е дали е имало или не изпълнителни действия в продължение на минималните 2 г., за да е налице евентуална „перемпция“ и дали е налице изтекла или не обща 5- годишна давност за вземането по изпълнението.

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от вече събраните от първоинстанционния РС.

При така установената фактическа обстановка пред РС, настоящия 2 въззивени съд намира от правна гледна точка следното - при извършената служебна проверка на процесната въззивна жалба, с която е сезиран, настоящият въззивният ОС- Ст.Загора намира същата за процесуално допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РСгр.Ст.Загора, постановил първоинстанционното решение, в законния 2седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ответник/, имаща интерес от въззивно обжалване на това изцяло негативно за него първоинстанционно съдебно Решение.

Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в кръга на неговата местна и родова подсъдност, като първа съдебна инстанция по установителния иск по чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК настоящия въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е процесуално допустимо и валидно постановено, поради което следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично изложена в процесната въззивна жалба.

Видно от събраните по делото на РС доказателства, както и от доводите на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното :

В своето атакувано Решение РС всестранно, обосновано и законосъобразно е обсъдил всички събрани и приети писмени и гласни доказателства по първоинстанционното дело поотделно и в тяхната съвкупност, съобразил е всички обстоятелства по неговото дело и напълно обосновано е постановил своето Решение, с което е уважил предявения пред него установителен иск и е признал за установено по иска с право основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че ищецът не дължи на тогавашния взискател “О.Ф.Б.”- ЕАД съответните суми от 8683, 98 лв. главница, 1557, 82 лв. за законна лихва върху главницата, 436, 81 лв. санкционна лихва към 02.11.2007г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението му до окончателното изплащане, както и 773, 57 лв. за съдебни разноски. Те са по издадения изпълнителен лист от 16.11.2007г. по приключеното ч.гр.д.№ 2007/2007г. по описа на PC- Казанлък, въз основа на който е било образувано второто процесно изп.д.№ 20218670400241 по описа на ЧСИ Д. Д., рег.№ 867 на КЧСИ, с район на действие ОС- Ст.Загора, поради погасяването им по давност. Напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е осъдил, съобразно с изхода на делото, ответното дружество/взискател/ да заплати изцяло направените от ищеца/длъжник/ разноски по гр.дело. Поради което и в този смисъл процесната въззивна жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана. В тази връзка РС подборно и задълбочено е изследвал и обсъдил всички приети по делото писмени доказателства за осъществените действия по първоначално образуваното изп.д.№ 343/ 2007г. на ЧСИ Р.М.- С.З. и по повторно 3 образуваното изп.д.№ 241/2021г. на ЧСИ Д. Д.- гр.К., и мотивирано е оценявал тяхното фактическо и правно отношение съответно към процесуалната перемпция и погасителната давност.

Изцяло мотивирано, обосновано и правилно РС е приел, че съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят/въззивник/ не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на поне цели 2 г. непрекъснато. В конкретния казус изпълнителното действие, с което е била прекъсната давността се явява запорът на 05.12.2007г. върху трудовото възнаграждение на длъжника/въззиваем/, което той е получавал от „Алустил”, като от този наложен от първия ЧСИ запор няма получени и постъпили никакви суми и няма никакви плащания по изпълнителното дело. След тази дата/05.12.2007г./ в интервал от повече от 2 г. безспорно не са били поискани от тогавашния взискател, нито са били предприети въз основа на възлагане на първия ЧСИ от взискателя валидни изпълнителни действия, които евентуално да прекъснат срока на общата законова погасителна давност. Поради което напълно законосъобразно образуваното и тогава висящо изпълнително производство по отношение на длъжника /въззиваем/ е било прекратило ех lege на 06.12.2009г. съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, макар че перемицията по изпълнението не е била своевременно констатирана от първото ЧСИ Р.М.. Съгласно задължителното за страните и за съда съгласно чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС- София, прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради т.н. “перемпция“ е по право, по силата на самия закон/екс леге/, без да има никакво правно значение обстоятелството дали ЧСИ ще се произнесе за това „перемиране“ с изрично Постановление за това или не. Като безспорно се приема, че актът на съдебния изпълнител има само констативно, но не и конститутивно действие. Същевременно съгласно многобройната относима и актуална съдебна практика, че отмяната на ППВС № 3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и се прилага единствено от тази дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, не и за такива като тях, приключили преди това.

В конкретния случай изпълнителното производство е било образувано и впоследствие прекратено /ех lege на 06.12.2009г./ спрямо длъжника /въззиваем/ при действието на тогава валидното ППВС № 3/18.11.1980г. със задължително тълкуване разпоредбата на чл.116 от ЗЗД, като същото е приложимо в отношенията между страните по изпълнението и по делото, и ЧСИ до последващата му отмяна с ТР № 2/26.06.2015 г. С оглед даденото в ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата и спира.

Следователно с образуването на първото изпълнително дело и по- късно с налагане на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника/въззваем/ 4 на 05.12.2007г., взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, и същият е спрян до прекратяването на производството, поради настъпила процесуална перемция по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с изтичането на повече от 2 г. от тази дата занапред. Изпълнителното производство по първото изп.д.№ 343/2007г. по описа на ЧСИ Р.М. е прекратено „ех lege“ на 06.12.2009г.

Същият изп.лист е бил издаден в полза на заявителя „Б.Д.“- ЕАД, гр.С. и по- късно, след образуване на първоначалното изп.д.№ 343/2007г. по описа на ЧСИ Р.М., „Б.Д.“- ЕАД е прехвърлила/цедирала/ вземането си на друг правен субект/втория взискател/ „О.Ф.Б.“- ЕАД, като съобщението е било изпратено до известния му адрес на длъжника С. С., но същото е било върнато невръчено, поради което за тази цесия той не е бил надлежно уведомен.

В тази връзка РС напълно мотивирано и правилно е установил и постановил, че законния 2- годишен за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно при евентуално постигнато споразумение между страните. Предвид което осъществяването на всички изпълнителни способи е приключило (независимо успешно или безуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- примерно не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Напълно мотивирано и правилно РС е приел, че в периода от 05.12.2007г. до 05.12.2009г. включително няма поискани от взискателя /въззивник/ по първото изп.д.№ 343/2007г. по описа на ЧСИ Р.М. изпълнителни действия, няма и не е налице никакво възлагане от взискателя към ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ.