Определение № 184 от 22.04.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Търговище, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500133 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Гаранционен фонд гр. София, действащ чрез пълномощник юрк.Ш., срещу определение от 26.02.2025 г. по гр.д. № 803/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото по предявения от Гаранц;ионен фонд гр. София срещу М. Х. Х. установителен иск за съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 183/19.03.2024 г. по ч.гр.д.

№ 366/2024 г. по описа на РСТ, като процесуално недопустимо, на осн.чл. 130 ГПК.

Считайки прекратителното определение за неправилно, частният жалбоподател моли неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В жалбата се излагат следните основни оплаквания и съображения:

Неправилна е констатацията на РСТ, че Гаранционния фонд е уведомен за разпореждане № 442/12.04.2024 г. (с което е указано предявяването на установителен иск по реда на чл. 415 ГПК в едномесечен срок, предвид постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника Х.), на 07.05.2024 г. на електронен адрес на процесуалния представител на заявителя , както и че 1 потвърждение за полученото разпореждане е предоставено по електронен път, с възражение, че на посочената дата 07.05.24 г. от заявителя, чрез юрк.Габалова е депозирано заявление за ел.достъп по чгрд 366/24г. , а не че същата е уведомена за горецитираното разпореждане на съда. На заявителя е било връчено съобщение, чрез призовкар, ведно с въпросното разпореждане и указания за предявяване на установителен иск, на 08.05.2024 г., като в законоустановения едномесечен срок – 10.06.2024 г., ГФ е депозирал по електронен път искова молба против ответника М. Х. Х. (08.06.24 г. е събота – неприсъствен ден, исковата молба е депозирана в първия работен ден – 10.06.24г., понеделник), в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 6 от ГПК.

В писмения си отговор, депозиран в срок, ответникът М. Х. оспорва частната жалба, считайки обжалваното определение за правилно, по следните съображения: ГФ е получил съобщението с Определение № 422/12.04.24 г. по ЧГД 366/2024 г. на електронна поща още на 12.04.24г. и именно юрк.Габалова от своята служебна електронна поща, чрез писмо на 07.05.24 г. (стр.25 по ЧГД 366/24 г.), потвърждава получаването му, поради което едномесечният срок за предявяване на установителния иск по чл. 415 , ал. 4 от ГПК започва да тече на 07.05.24 г. Отново на 07.05.24г., по телефона, юрк. Габалова е потвърдила, че е получила имейл със съобщението и определение № 422/12.03.24г.

Съобщението и определението е получено и по пощата на 08.05.24г. Така или иначе ГФ два пъти е уведомен. Освен това ИМ срещу Х. е депозирана от ГФ на 11.06.24г., а на 10.06.24 г. ГФ е депозирал по ЧГД 366/24г. искова молба срещу Станимир Илиев – ответник по ЧГД 384/24г. по описа на РС – Ловеч, като в случая е неприложим чл. 62, ал. 2 ГПК, тъй като не се касае за нередовна ИМ, а такава въобще липсва, а има искова молба срещу друг ответник по съвсем друг спор, и това е констатирано от заповедния съд (стр.

27).

След проверката по чл. 278 ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба, като депозирана в срок, от упълномощено лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена д.т., е редовна и допустима.

Разгледана по същество – е основателна.

По фактите, релевантни за произнасяне по спора:

Производството по гр.д. № 803/2024 г. по описа на РСТ е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. София, срещу М. Х. Х. установителен иск 2 по чл. 415 от ГПК за признаване съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника, като солидарен длъжник, за сума в размер 11151.38 лв., предмет на издадена в заповедно производство по ч.гр.д. № 366/2024 г. по описа на същия съд заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № № 183/19.03.2024 г.

След размяна на книжата и проведени съдебни заседания, в осз на 14.02.25 г., съдът обявява устните състезания за приключени и на осн. 149, ал.2 от ГПК е посочил дата за обявяване на решението 13.03.2025 г. В срока за произнасяне, при дължимата проверка за допустимост, съдът е приел, че исковата молба е просрочена, като неподадена в указания от заповедния съд едномесечен срок, възобновил е производството по делото и е постановил обжалваното прекратително определение.

Видно от приложеното ЧГД № 366/24г. по описа на РСТ, по заявление на ГФ, заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу двама солидарни длъжници, а след депозирано в срока по чл. 414 ГПК само от ответника М. Х. възражение, с определение № 442/12.04.2024 г. е указал на заявителя ГФ София, че може в едномесечен срок от съобщаване на определението да предяви иск относно оспореното вземане против възразилия длъжник М. Х., с указания да представи доказателства за предявяване на иска в указания срок.

При проследяване изпълнение указанията на заповедния съд за връчване на съобщението се установява, че на 12.04.2024 г. на заявителя ГФ, по ел.поща m.gabalova@gfund/bg, в прикачен файл, е изпратено съобщение и определение № 442/12.04.24г. по ч.гр.д. № 366/2024г. Върху върнато съобщение (л. 25) с химикал е изписано: „07.05.24г. направена справка по телефона за получаване на имейла и потвърждаване. С-нието е изпратено и по пощата съд.делов.“ – следва подпис (очевидно на някой съдебен служител). На листа за призоваване л.19, стр.2-ра, с химикал е изписано:

„23.04.24 г. Пуснато по пощата с-ние до ГФонд.“ На л.26 от ЧГД 366/24г. на РСТ е изпратеното до ГФ по пощата съобщение, с приложено определение № 442/12.04.2024 г., като на съобщението е посочена дата на издаване от РСТ 12.04.2024 г. (същата, на която е изпратено съобщението и по ел.поща), съответно дата на връчване 08.05.2024 г., получено от юрк.М.Габалова, удостоверено с положен подпис.

3

При така установеното е видно, че по една или друга причина (няма вписано разпореждане на заповедния съд за връчване и по ел.поща, и на адрес, чрез призовка; няма разпореждане за наложило се повторно връчване, предвид разликата в посочените дати на изготвяне/изпращане на съобщение по пощата 12.04.24 г. на самото съобщение /л. 26/ и 23.04.24г. /л.19, стр.2/) заповедният съд е изпратил на заявителя две съобщения с указания за едномесечен срок за предявяване на установителния иск, ведно с определение № 442/12.04.24 г. – и по ел. поща, и по пощата, връчено чрез призовкар. В подобни случаи, след като сам съдът е изпратил две съобщения, с едно и също съдържание и приложения, но по различен начин на съобщаване/връчване, съдебната практика е категорична, че за дата на връчване следва да се приеме и се приема втората, по-късната дата, т.е. датата 08.05.2024г., откогато и следва да тече указания от заповедния съд едномесечен срок за предявяване на установителния иск, поради което и в случая е без значение дали съобщението по ел.поща е надлежно връчване, при спазване правилата на ГПК за връчване на съобщения по ел.път. Доколкото 08.05.2024 г. е неработен ден (събота), то съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК, едномесечният срок изтича на 10.06.2024г.

(понеделник), който срок е спазен, с депозирането на исковата молба, чрез ССЕВ, на 10.06.2024 г. – изпратена в 16:53:57, получена от РС-Търговище на 10.06.2024 г., 16:59:02, регистрирана с вх. № 4892/11.06.2024 г., 10:44 (по гр.д.

№ 803/24 г.), съответно с вх. № 4893/11.06.2024г., 10:52 (по ЧГД № 366/2024г.), обуславящо извод за спазване указания едномесечен срок за предявяване на установителния иск за вземането, съответно за допустимост на предявения иск, респ. за неправилен извода на районния съд в противоположен смисъл.

Неоснователно е възражението на ответника в отговора по ч.жалба, че такава искова молба на 10.06.24 г. е депозирана не срещу него, а срещу друго лице, по друго заповедно производство, на РС-Ловеч. Видно от справката по гр.д. № 803/2024 г. на РСТ (л. 1- 5), както и по ЧГД № 366/2024г. на РСТ (л. 27 -39), заявителят Гаранционен фонд София е депозирал в указания срок на 10.06.2024 г. исковата молба срещу ответника М. Х. за установяване оспореното/възразено вземане в заповедното производство по ЧГД № 366/24г. на РСТ, но при удостоверяване на това обстоятелство, с приложена молба по ЧГД № 366/2024 г. е изпратил друг файл, с друга искова молба, констатирано от заповедния съд, с дадени указания и отстраняване на допуснатата техническа грешка.

4

Предвид изложените съображения, въззивът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено, делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 235 от 26.02.2025 г. по гр.д. № 803/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е прекратено производството по делото по предявения от Гаранционен фонд гр. София срещу М. Х. Х. с ЕГН ********** от с. А., общ. Т., установителен иск за съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 183/19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 366/2024 г. по описа на РСТ, като

ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5