Решение № 563 от 20.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Русе, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520105502 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от А. В. Н. от гр. Русе, чрез упълномощен адв. Л. Б. от САК против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 и чл.22 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № *** г., сключен между ищеца и първия ответник, поради наличие на неравноправни клаузи, и за прогласяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник на *** г., с пр. осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.143 ЗЗП поради заобикаляне на закона, евентуално – поради накърняване на добрите нрави. В дадения срок за отговор ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД, гр. София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, гр. София са оспорили исковете като неоснователни, изразявайки становище, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства – договор за потребителски кредит /л.16/, че на *** г. ищецът А. Н. е сключил договор за потребителски кредит № *** с „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК 175330437, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3000 лева, която сума кредитополучателят се задължил да върне в рамките на 12 месеца, на 12 бр. вноски съгласно погасителния план, включващи главница и лихва, при уговорен лихвен процент по кредита 29,60% според Приложение № 1 от договора и ГПР 33,96%. В т.9 от 1

Приложение № 1 към договора е посочена обща сума, дължима от кредитополучателя, в размер на 3510,20 лева. Съгласно т.III.12 от Общите условия към договора кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, посочвайки това обстоятелство в заявлението. Обезпечението може да е под формата на банкова гаранция, предоставена в 10-дневен срок от подаване на заявлението или на договор за предоставяне на поръчителство, сключен до 48 часа от подаване на заявлението. На същата дата – *** г. между ищеца и втория ответник – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, гр. София с ЕИК 203508899 е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят е поел задължение да сключи договор за поръчителство с кредитора, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с ищеца за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по сключения договор между А. Н. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Според договора поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, след което да уведоми потребителя по електронна поща за постъпилото от кредитора искане за плащане и за извършеното от него плащане. Съгласно чл. 8 от договора и Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит в размер на 2175,62 лв., платимо на 11 бр. месечни вноски с падеж, съвпадащ с падежа на месечните вноски по договора за потребителски кредит.

По делото не се оспорва, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е съобразено при определяне размера на ГПР. От приетото по делото и неоспорено заключение по назначената ССчЕ се установява, че размерът на ГПР, като се вземе предвид възнаграждението за предоставяне на поръчителство, възлиза на 270,44%, което надхвърля посочения в договора за потребителски кредит размер, както и максимално допустимия размер съгласно чл.19 ЗПК. Според експертизата размерът на ГЛП, посочен в договора, не съответства на действителния размер – 138,37%, изчислен при съобразяване с размера на възнаграждението за поръчителя. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за компетентно, обективно и отговарящо изчерпателно на поставените въпроси.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Видно от съдържанието на сключения между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит, същият притежава характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът има качеството на потребител.

При разглеждане доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит, както и при извършване на служебната проверка на осн. чл.7 ГПК, съдът констатира наличието на неравноправна клауза в процесния договор, водеща до неговата недействителност.

Съгласно т.III.12 от Общите условия към договора кредитополучателят може да 2 предостави обезпечение на кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство.

Видно от приложения договор /л.19/ кредитополучателят е сключил такъв договор на датата, на която е сключил договора за потребителски кредит. Прави впечатление, че кредиторът „КРЕДИСИМО“ ЕАД и поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са с идентичен адрес, двата договора са оформени текстово по идентичен начин, с еднакъв шрифт на текста, със сходно форматиране и падежите на месечните вноски по двата договора са на едни същи дати. При извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК175330437.

Посочените обстоятелства навеждат на извод за свързаност между двете ответни дружества.

Според писмените доказателства сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за предоставяне на потребителския кредит. В договора за потребителски кредит се посочва, че предоставянето на обезпечение от кредитополучателя е възможност, от която той може да се възползва. Същевременно не е ясно дали кредитът би бил отпуснат при липса на подобна гаранция. Въпреки това съдът намира, че в действителност не е налице реално обезпечение на задълженията на кредитополучателя, а чрез договора за предоставяне на поръчителство се цели скрито оскъпяване на кредита, доколкото са налице основания да се счита, че е налице свързаност между двете юридически лица. От Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е видно, че възнаграждението за поръчителя се начислява и дължи наред със задължението за погасителни вноски по кредита. Заплащането на възнаграждението не е обусловено от действително сключване на договор за поръчителство между поръчителя и кредитора и от извършване на плащания от поръчителя и такова ще се дължи дори в случай, че кредитополучателят изпълни точно задълженията си по договора за кредит.

Обезпечаване на кредита чрез сключване на договор с поръчител, явяващ се свързано лице с кредитора, има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя. Чрез обезпечаването на кредита с договора за предоставяне на поръчителство на кредитополучателя се вменяват условия с прекомерна финансова тежест, почти равностойна по размер на предоставената заемна сума. Подобна уговорка води до скрито оскъпяване на кредита и противоречи на добрите нрави, поради което е недействителна.

Безусловното заплащане на възнаграждението за поръчителя на свързано с кредитора лице – поръчител, е пряко свързано със сключения договор за кредит, поради което същото представлява разход по кредита и следва да бъде съобразено при формиране на оповестения в договора ГПР, но в действителност не е отразено, както се установява от ССчЕ, а и не се оспорва от ответниците. Този начин на оповестяване на разходите по кредита не кореспондира на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитане възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителния ГПР би бил значително завишен и би надхвърлил многократно максимално допустимия размер съгласно ЗПК. При съобразяване размера на възнаграждението за поръчител, действителният размер на ГЛП също не съответства на посочения в договора за 3 потребителски кредит.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 – 12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.11, ал.1, т.12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и точно посочване на лихвата. Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържание по т.10 и т.12 – ГПР, ГЛП и общата сума, дължима от потребителя, която в действителност не е 3510,20 лв., а 5685,82 лв. с включеното възнаграждение за поръчителство.

Неточното посочване на ГЛП, на ГПР и надвишаването на допустимия размер на ГПР са самостоятелни основания за нищожност на целия договор за кредит. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГЛП или ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са включени тези клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК за включването на клауза за ГПР и за лихвата.

Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1 т.10 и т.12 ЗПК при определяне на ГПР и ГЛП в процесния договор за кредит, водещо до неговата нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 и чл.22 ЗПК поради нарушение на закона.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за него също намира приложение ЗЗП, доколкото същият е пряко свързан с договора за потребителски кредит и е сключен със свързано с кредитора юридическо лице. Съгласно чл.1, ал.1 от договора поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения по заемния договор. По делото липсват доказателства такъв договор да е сключен между кредитора и поръчителя и поръчителят действително да е извършвал плащания на парични задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Въпреки това 4 възнаграждението за поръчителя съгласно договора за предоставяне на поръчителство е безусловно дължимо и необусловено от изпълнение на насрещно задължение на поръчителя или от неизпълнение на задължението на главния длъжник. Предвид гореизложеното съдът намира уговорката в чл. 8 от този договор за неравноправна, като уговорена във вреда на потребителя, в нарушение на разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Предвид писмените доказателства по делото и установеното наличие на свързаност между поръчителя и кредитора, съдът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство не би бил сключен без неравноправната клауза за заплащане на възнаграждение, поради което договорът за предоставяне на поръчителство също се явява нищожен на осн. чл.26 ЗЗД във вр. с чл.143 ЗЗП поради нарушение на закона.

Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b19eed35-d959-4e04-ad12-37b10a9c1682