Определение № 1699 от 04.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 459/2026
- Вид
- Определение № 1699
- Подписан
- 04.04.2026
- В сила
- 04.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1699 гр. Варна, 04.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500459 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 107129/29.12.2025г. от К. Б. М. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна ,м. „Малкою“, № 567, чрез адв. Г.В., против решение № 4419/08.12.2025г. по гр.д. № 20233110106660 по описа за 2023г. на ВРС, с което е обявено на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по предявения иск от В. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ‚Дружба“, бл. ***, вх. Г, ет. 6, ап. 24, срещу него, лично и в качеството му на наследник на *** М. ***, ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на 06.10.2023 г., за недействителен спрямо ищеца договорът, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 10437, дело № 352/2022 г., вписан в СВ - Варна, с вх. рег. № 32653 от 05.10.2022 г., дв. вх. рег. № 32382, акт № 45, том LXXXVII, дело № 19672, с който *** М. *** е продал на К. Б. М. притежаваните от него 4/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***.568 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, от 22.08.2022 г., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. Траката, местност ***, целият с площ от 600 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5200568, при граници и съседи:
ПИ с идентификатори ***.9547, ***.567, ***.6732, ***.569, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД да заплати на В. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ‚Дружба“, бл. ***, вх. Г, ет. 6, ап. 24, сумата от 6626,80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 5366,80 лева за първоинстанционното производство, 1245,00 лева за производството по ч. гр. д. № 937/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и 15,00 лева държавна такса за вписване на възбрана върху процесния имот.
1
Считат решението на ВРС за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Навежда оплаквания, че в обжалваното решение не е обсъдено своевременно въведеното още с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на иска за сключване на окончателен договор при сключен предварителния договор на 30.05.2005г.
Искът за ВРС е обсъдил обявяване на предварителен договор за окончателен се погасява с 5годишна погасителна давност, на осн. чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото на всяка от страните да предяви иск за сключване на окончателен договор. Давностният срок започва да тече от момента на сключване на предварителния договор или от момента на настъпване на уговорен от страните срок или сбъдване на уговорено от тях условие. Началният момент е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството на кредитор, то длъжниковото имущество му служи за обезпечение на вземането. Всяко действие на длъжника с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо кредитора. От този момент следователно за него възниква правото да иска отмяна му и това е началният момент, от който започва да тече и давностният срок за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Началото на давностният срок е от датата на сключване на увреждащата сделка и се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Незнанието, че кредиторът има вземане или, че вземането му е изискуемо не е пречка да тече погасителната давност, нито е основание за прекъсване или спиране.
Сочи, че в процесния случай давностният срок за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД е започнал да тече от момента на последната увреждаща сделка на 02.03.2011г. и е изтекъл на 02.03.2016г. , т.е. далеч преди предявяване на иска с прлавно осн. чл. 135 от ЗЗД на 22.03.2021г. Давностния срок е изтекъл, дори и да се приеме за негово начало датата на влизане на решение по в.гр.д. на САС05.08.2014г.
Моли се да бъде уважена подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на сторените разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от В. Б. М. ЕГН ********** от гр. Плевен, жк „Дружба“, бл. ***, вх. Г, ет. 6, ап. 24, чрез адв. М.Д., в който заявява, че оспорва постъпилата въззивна жалба, намирайки я за неоснователна и недоказана.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е съобразил събраните доказателства и относимите към спора правни норми, като правилно ги е приложил в съответствие с практиката на ВКС. Част от цитираната с въззивната жалба практика е неотносима по спора, а останалата относима по спора част е взета предвид при постановяване на обжалваното решение. Във въззивната жалба са цитирани факти, които не са се случвали в отношенията между страните и са цитирани инициали на лице, което не е участвало в настоящото производство. Правилно и в съответствие с практиката на ВРС, първоинстанционният съд е обсъдил и приел, че в настоящото производство по иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД не може да се слушат възражения за погасяване по давност на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а ответникът трябва да се брани с възражения за легитимацията на ищеца като кредитор в исковото производство. Предмет по делото е иск с правно осн. чл.
2
135 от ЗЗД, а искът му с правно осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се разглежда в друго производство пред ВРС. В писменият отговор на исковата молба няма възражение за погасяване по давност на иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД и не са събирани доказателства по този иск.
Сочи, че искът по чл. 135 от ЗЗД може да бъде съединен за разглеждане в общо производство с иск с правно осн. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, какъвто не е настоящия казус, но ако не е предмет на общо разглеждане, то произнасянето по иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД е преюдициално спрямо това по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Намира за недопустимо изходът на производството по обуславящия иск по чл. 135 от ЗЗД да зависи от изхода на производството по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. И не е компетентен съдът по иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД да се произнася относно валидността и основателността на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Компетентен за това е съдът, пред който е висящ спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което е спряно до приключване на настоящото дело. Позовава се на приетото с ТР № 2/09.07.2019г. по ТД № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК и цитираната практика на ВКС. В настоящото производство може да се преценява само евентуално направено възражение за погасяване по давност на иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД, но такова възражение не е направено с отговора на исковата молба. Дори и да е било, то е неоснователно, понеже увреждащата сделка е от 05.10.2022г., а искът е предявен на 26.05.2023г. Смята ,че е доказана и основателността на исковата претенция. Знанието е налице. Ясно е и намерението-да бъде увреден ищеца, щом увреждащата го сделка е сключена веднага след издаването на протокола за въвод.
Моли се бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение., ведно с присъждане на сторените разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, подадена е от страна по делото и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Въззивната жалба е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 107129/29.12.2025г. от К. Б.
М. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, м. „Малкою“, № 567, чрез адв. Г.В., против решение № 4419/08.12.2025г. по гр.д. № 20233110106660 по описа за 2023г. на ВРС, с което е обявено на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по предявения иск от В. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ‚Дружба“, бл. ***, вх. Г, ет. 6, ап. 24, срещу него, лично и в качеството му на наследник на *** М. ***, ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, 3 починал на 06.10.2023 г., за недействителен спрямо ищеца договорът, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том II, рег. № 10437, дело № 352/2022 г., вписан в СВ - Варна, с вх. рег. № 32653 от 05.10.2022 г., дв. вх. рег. № 32382, акт № 45, том LXXXVII, дело № 19672, с който *** М. *** е продал на К. Б. М. притежаваните от него 4/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***.568 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот, от 22.08.2022 г., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. Траката, местност ***, целият с площ от 600 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5200568, при граници и съседи: ПИ с идентификатори ***.9547, ***.567, ***.6732, ***.569, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД да заплати на В. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ‚Дружба“, бл. ***, вх. Г, ет. 6, ап. 24, сумата от 6626,80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 5366,80 лева за първоинстанционното производство, 1245,00 лева за производството по ч. гр. д. № 937/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и 15,00 лева държавна такса за вписване на възбрана върху процесния имот.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 04.05.2026г. от 14.00ч. Да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4