Решение № 101 от 10.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600138 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения И. Ц. А., за възобновяване на ВНОХД № 1172/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Русе /НОХД № 391/2024год. по описа на Районен съд-гр.Русе/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но от доводите в искането може да се изведе и оплакване за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК .

В искането за възобновяване се твърди, че

В искането се твърди, че постановената присъда на РС-Русе и въззивното решение на ОС-Русе са неправилни, тъй като са необосновани и постановени в нарушение на материалния закон.

Излагат се съображения, че нарушенията на материалния закон, които са допуснали и двете съдебни инстанции при постановяване на своите актове, се изразяват в неправилна оценка на събраните доказателства и безкритично възприемане тезата на обвинението. Възразява се, че извършената от РОС въззивна проверка, на основание чл. 314 от НПК, не отговаря на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на 1 обстоятелствата по делото.

Осъденият не споделя мотивите и на двете съдебни инстанции, че с действията си е извършил престъплението, за което е признат за виновен.

Излагат се доводи, че за да постанови своя съдебен акт ОС-Русе в мотивите на въззивното решение е приел за установена фактическа обстановка единствено и само въз основа свидетелските показания на свидетелите В. В. Г., Г. А. Н., М. В. Н. и С. И. Б, като е посочил: „Дадената фактическа обстановка се установява категорично от всички събрани в хода на процеса доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, скици, епикризи, решение“.

Твърди се, че само на тези показания двете съдебниинстанции са приели за доказана по несъмнен и безспорен начин фактическата конструкция на обвинението. Като без да изложат мотиви РС-Русе и ОС-Русе са отхвърлили без коментар останалата доказателствена съвкупност.

Осъденият счита, че обвинителната теза се явява противоречива и несъответствуваща на никаква логика, като се същата се опровергава от събраните по делото доказателства и не може да бъде приета за надлежно установена по начина и със средствата установени с НПК.

Излагат се доводи, че св. В. Г. в жалба си до РП- Бяла вх. № 4017/ 20.07.2023 год., относно случая е изложила, че като заплаха е възприела, появата на осъдения пред неговия дом, на улицата като държи в ръката си отвертка. Това свое възприятия тя поддържала на разпита си в досъдебното производство на 30.11.2023 год. и на разпита си пред РС-Русе. Възразява се, че това твърдение на св. Г. безмотивно не е прието, от РС-Русе и ОС-Русе в мотивите на техните крайни актове, а решаващите съдилища са приели, че в момента на отправяне на заканите от негова страна осъденият е отишъл при св. Г., хванал я за ръката и е започнал силно да я дърпа към себе си. Посочва се, че тези действия са били описани от св. Г. Н., св. М. Н.а /съпрузи/, които не говорят в разпитите си да са видели в ръката на осъдения отверка. Не ставало ясно въз основа на какви доказателства РС-Русе и ОС-Русе, при обвинение в закана за убийство, не кредитират преките възприятия на пострадалата действията на осъдения, които са възбудили основателен страх за осъществяването им.

На следващо място се излага, че в същата жалба до РП - Бяла св. Г. е посочила, като възприети изрази за закана с убийство думите: „ Ще ти еба майката „Ще те убия“, „Ще те заколя“, „Ще те обеся“, „Ще ти отрежа главата и ще я набуча на кол“. Излага се, че в разпита си на досъдебното производство от 30.11.2023 год., пет месеца след инцидента, освен тези изрази към тях добавила вече и изразите: „Мършо долна, ще те убия“, „Ще те разпоря“, „Ще те дам на кучето да те изяде“, „Ела тук, румънска циганко, да те убия и наръгам“, „Ще те обеся на дървото и ще те закача там да висиш“.

Посочва се, че свидетелите Г. и М. Н. в разпитите си от досъдебното производствно от 29.11.2023 год. твърдят, че са чули следните изрази за закана с убийство: „Ела тук дърта курво“, „Мършо долна, ще те убия“, „Ще те разпоря“, „Ще те дам на кучето да те изяде“, „Ела тук, румънска циганко, да те убия и наръгам “, „Ще те обеся на дървото и ще те закача там да висиш “.

Твърди се, че по този начин думите изложени в жалбата на Г. до РП -Бяла и добавените изрази в показанията на тези свидетелите в досъдебното 2 производство са инкорпорирани в обвинението срещу осъдения. Излага се, че при съпоставка на разпитите в ДП на свидетелите Н. и Г. е видно, че посочените изрази направо са пренесени в протоколите за разпит в една и съща последователност. Възразява се, че този начин на разследване е в противоречие с разпоредбата на чл. 13 от НПК за разкрИ.е на обективната истина, а провеждането на разпитите по този начин внася сериозно съмнение относно достоверността на удостовереното в тях, както и съмнения за формално и едностранчиво проведено разследване.

Осъденият счита, че неправилно РС-Русе и ОС-Русе в мотивите на актовете си не са обсъждали въобще отговорите на държавните институции по ДП, като неотносими към казуса, а именно:

-Писмо от кметство с. Пиргово, обл. Русе, изх. №ПИ -394 от 28.12.2023 год., че няма регистрирани жалби от Г. срещу И. А. съддържащи закани за убийство;

-Писмо община И.ово изх. № 06-57-4 от 29.12.2023 год. няма регистрирани жалби от Г. за отправени към нея закани за убийство от И. А.;

-Справка ЦАИС „Документооборот“ ОДМВР Русе, от която е видно, че срещу поде. А. има заведени две преписки - по настоящото дело и пр. № 1867/22.12.2022 год. РУ-Две могили; пр. пр. № 6988/2022 год. по жалба на Г. относно поставената от подсъдимия ограда между двата имота.

-Писмо ЦПЗ-ЕООД Русе изх. 1382/04.09.2023 год. , че подсъдимия А. няма регистрирани хоспитализации, не се води на диспансерен учет.

Настоява се, че отговорите от тези институции разколебават изводите на ОС-Русе, че:„ Показанията на свидетелите Г., Н. и Н.а косвено се потвърждават и от показанията на свид. Б., пред когото поде. А., по друго време и повод, е отправял закани с убийство към Г., като използвал идентичен израз с този от обвинението и заявен от очевидците на процесиите събития, а именно че щял да й отреже главата и да я забие на кол“. Твърди се, че в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да потвърждават казаното от св. Б. / в качеството му на кмет / и ако е имало такива случаи, то това щяло да бъде документирано в кметството, в общината. Осъденият твърди, че никога, когато е посещавал тези институции, не се е държал арогантно и грубо със служителите в тях.

Излага се, че фрагментарно в мотивите си РС-Русе е взел становище по тази институционална кореспонденция, като е посочил, че:“... защото това не са компетентни държавни органи, които имат право да вземат отношение по такива, вкл. и да извършват действия по чл. 145 ал. 1 т. 3 ЗСВ по разпореждане на прокурора или да извършват действия по разследването по НПК“.

Възразява се, че този извод на съда е в противоречие е правомощията, които са дадени на местната власт, в частност на кметовете по места, а именно ЗМСМА и ЗМВР.

Настоява се, отговорите от тези инститтуции разколебават по категоричен начин достоверността на свидетелските показания от св. Г., св. Н. и св. Б., че са подавали жалби срещу осъдения за отправени закани. На следващо място липсата на такива жалби за период след смъртта на съпруга на св. Г. до посочения инцидент 11.06.2023 год., според осъдения водело до безспорния извод, че и при евентуално ползвана такава лексика от негова 3 страна, тя не би била в състояние да възбуди основателен страх у частния обвинител Г..

Твърди се, че този извод се налагал и от казаното от св. Н. пред съда:

„Казах на И., че ще звънна на тел. 112 но не звъннах защото мислех, че всичко се е разминало и няма да се повтори". Т.е. и самият свидетел не бил възприел в момента описаното от него поведение на осъдения за реално опасно и водещо до възбуждане на основателен страх за осъществяване на заканите. Като и предположението му, че нямало да се повтори във време до настоящия момент се е случило.

Излага се, че в тази насока са и показанията на св. Н.а пред РРС: „ И. вика през оградата така си се карат през оградата“. От което може да се направи извода, че всички са наясно за обтегнатите между съседски отношения, които когато се видят съседите прерастват в размяна на едни и същи думи.

Осъденият счита изводите на РС-Русе и ОС-Русе за незаконосъобразни и в противоречие с задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 53/ 89г. на ОСНК, относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК. Излага се, че приетите за установени по делото фактически положения, включително за трайно влошените отношения между страните и честата повторяемост на инциденти от вида на инкриминираните, не биха могли да формират подобни изводи в конкретния случай. Твърди се, че РС-Русе и ОС-Русе не са се съобразили и оценили правилно безспорният по делото факт, че посочените от свидетелите евентуални заплахи и ругатни отправяни след смъртта на съпруга на Г. до подаване на жалбата й са едни и същи повторяеми по съдържание и интензитет. Не се сочели и други прояви от страна на осъдения, нямало такива регистрирани пред компетентните за това органи, а точно обратнотолипсвали такива.

Излагат се съображения че, липсват данни да се е стигало до физическа саморазправа със съответните характеристики и интензитет, нито по делото са налице данни, индициращи евентуалната обективна възможност или намерение осъденият да приведе в реално изпълнение заканите си- факт, с който е била наясно и частният обвинител Г.. Посочва се, че нямало медицинска документация, която да потвърждава твърденията на свидетелите в конфликта, че е имало физическо съприкосновение, по описания начин, както и че след инцидента от 11.06.2023 год. не е имало промяна в поведението на частния обвинител, като тя и до настоящия момент продължавала да живее в същия съседен имот, не е пожелала да промени местоживеенето си при своята внучка в града, при все, че постоянно близо две години се чувства заплашена за живота си и не е срещала никаква защита от съответните държавни органи.

На следващо място осъденият счита, че сама по себе си словесно изразената закана за убийство/ според обвинението и ако е била употребена/, преценявана в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на осъдения с частния обвинител, не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на Д.ието.

4

Излага се, че РС-Русе и ОС-Русе са обвързали своите мотиви с емоционалната оценка на събитията, дадена от частния обвинител Г. и нейните близки съседи, без да подложат на обективно, всестранно и пълно изследване всички обстоятелства по делото. Твърди се, че при конкретният инцидент, описан в обвинителния акт, липсват обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Възразява се, че неправилно РСРусе и ОС-Русе са ангажирали наказателната отговорност на осъдения, по повдигнатото му обвинение, тъй като в случая липсвало извършено престъпление.

По тези съображения осъдения считам, че РС-Русе и ОС-Русе са издали незаконосъобразни актове.