Определение № 1635 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1635 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501481 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез юрисконсулт П., против определение №6020/17.05.2024 г., постановено по гр.д. №7438/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на внесената за образуване на производството по гр.д. № 7438 /2024 г. по описа на РС - Пловдив, VI гр.с. държавна такса.

В жалбата се излагат излагат доводи за неправилност на акта на ПдРС, тъй като държавната такса за установителния иск е недължимо платена. След като заповедния съд е дал неправилни указания за предявяването на иск по реда на чл. 422 ГПК, внесената държавна така е недължимо платена и подлежи на връщане по смисъла на чл. 4б ЗДТ. Иска се въззивния съд да отмени определението и да постанови възстановяване на внесената държавна такса.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ПдРС е образувано по искова молба на „ЕВН България 1

Топлофикация“ ЕАД против М. Х. Т., ЕГН: **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 18458/2023 г. на ПдРС, Х гр.с. Исковият съд е извършил самостоятелна преценка дали заповедта за изпълнение е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, като е стигнал до извода, че не били изчерпани всички възможности за връчване на заповедта за изпълнение. Поради това исковият съд е приел, че не са налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявения установителен иск е недопустим, тъй като е преждевременно предявен.

С определение № 5807/13.05.2024 г. ПдРС е върнатал исковата молба и е прекратил производството делото. С молба от 17.05.2024 г. ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е поискал възстановяване на внесената по делото държавна такса, като първоинстанционният съд е приел, че липсват основания за възстановяване на внесената ДТ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки, без да е обвързан от констатациите на заповедния съд.

Доколкото исковото производство се явява продължение на заповедното такова, правен интерес от предявяването на установителния иск ищецът има само когато са налице хипотезите посочени в чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Тъй като преценката на заповедния съд, че се е осъществила хипотезата на правната норма на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, която предвижда, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, не подлежи на инстанционен контрол и заявителят няма възможност за самостоятелна защита срещу него, ако съдът, сезиран с иска по чл. 422 ГПК установи, че не е осъществен фактическия състав на посочената по-горе правна норма и поради това прецени, че не е налице правен интерес от воденето му, като прекрати производството поради недопустимост, внесената по иска държавна такса се явява недължимо платена. Правилността на дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК се приема от съда за относима и към преценката за наличие на предпоставките на чл.4б ЗДТ./определение №43/19.01.2018 г. по ч.т.д.

№2428/2017 г. на ВКС, I т.о./

Заведеният от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК е въз основа на дадени от заповедния съд – РС Пловдив указания, след като заповедният съд е приел, че са налице основанията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

2

Именно неправилните указания, дадени от заповедния съд за завеждане на установителния иск, са непосредствената причина за предприемането на действия от ищеца за заплащането на държавна такса по него, както и са обусловили последващото прекратяване на образуваното исково производство. Поради това внесената държавна такса се явява недължима по смисъла на чл.4б ЗДТ и като такава подлежи на връщане.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6020/17.05.2024 г. постановено по гр. д. № 7438/2024 г. на Районен съд – Пловдив, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** на основание чл.4б ЗДТ внесената от дружеството с платежно нареждане/вносна бележка от 26.04.2024 г. по сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса 80,67 лв. по предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК ***** установителен иск по чл.422 ГПК срещу М. Х. Т., ЕГН: **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3