Решение № 59 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100902097 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание § 116 от Социалния кодекс на Федерална република **********вр. чл. 45 от ЗЗД и § 288 от Германския граждански законник.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 15.08.2019 г., около 23:50 ч., на републикански път IІ-488 (Котел – Омуртаг), км. 200+100 е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водача С.А.Й., управлявал лек автомобил “Мини Купър” с рег. № ****, рама № WMWRC31000TB52048 в посока от Омуртаг към Котел, със скорост около 100 км/ч, при разрешена максимална скорост на движение за този участък 50 км/ч, в резултат на което се нарушила устойчивостта на движение и автомобилът преминал, в частта от пътя за насрещно движение. Това поведение на водача Й. станало причина за настъпването на ПТП, с правилно движещия се в собствената лента за движение лек автомобил марка “Фолксваген Голф”, с рег. № ****, управляван от Х.Ю.Б.. В резултат на ПТП-то тежко пострадал пътуващият в лекия автомобил “Мини Купър” А.С.И., роден на **** г., с адрес във Федерална Република ************** гр. Мюнхен, ул. ”Агнес Бернауер” № 30Е. Той получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на втори шиен прешлен с наличие на костен фрагмент назад към гръбначно мозъчния канал, без засягане на гръбначния мозък, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на врата. Мозъчен оток, вследствие получена черепно-мозъчна травма, причинил на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване на лявата бедрена кост в диафазната й част, с разместване на костните фрагменти, причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на левия долен крайник. Масивно контузионно огнище на десен бял дроб, без 1 пневмоторакс или изливи в гръдната кухина, причинило на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота.

Първоначална медицинска помощ на пострадалото лице била оказана в България, след което за периода от 01.09.2019 г. до 14.10.2020 г. А.И. продължил лечението си в Федерална република **********където е провеждано болнично лечение в Университетска болница в Мюнхен, и комплекс от лечебни процедури – амбулаторно лечение, поради установени усложнения, болков синдром, изискващ обезболяваща терапия, и необходимост от ползване на помощни средства – патерица.

Ищецът твърди, че е публично правно юридическо лице, здравноосигурителна институция, с обхват на дейност провинция Бавария, при която А.С.И. е задължително здравно и социално осигурено лице, с осигурителен номер F379777122, поради което за ищеца по закон е възникнало задължение за заплащане на разходите за лечение, медикаменти, рехабилитация, възстановителни процедури, болногледач, както и дължимите обезщетения за причинена нетрудоспособност за периода 01.07.2020 г. – 28.02.2021 г. които разходи и обезщетения са в общ размер 50 283.88 лв., уточнени по размери и пера, съгласно уточнителна молба от 18.07.2025 г. Твърди, че след удовлетворяване на осигуреното лице, в негова полза като осигурител на основание § 116 от Социалния кодекс на ФР **********приложимо право на държавата, където е настъпила вредата, е възникнала законова суброгация и има регресни права срещу делинквента и застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение в посочения по - горе размер, но с писмо от 01.11.2021 г. ответникът неоснователно отказал, поради което изпаднал в забава и дължи законна лихва в размер 4539.51 лв. за периода 02.11.2021 г. – 21.10.2024 г.

Ответникът, с първоначалния отговор на исковата молба, признава факта на сключен с водача на лек автомобил “Мини Купър” с рег. № **** договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва иска по основание с твърдения, че по делото не се доказва да е настъпило ПТП по посочения в исковата молба начин, време и с участие на посочените лица, включително че от такова ПТП е пострадало лицето А.И.. Оспорва да е проведено лечение на това лице в **********в евентуалност, че това лечение е във връзка с процесното ПТП, че ищецът е заплатил процесните суми, както и че същите са били необходими за възстановяване на пострадалия, както и в какви отношения е било това лице с ищеца.

Твърди, че дори и да са осъществени опосрените по – горе факти ищецът няма право да получи от ответника възстановяване на изплатени от него суми, по повод на твърдяното ПТП, тъй като съгласно чл. 494, т.9 КЗ застрахователят по гражданска отговорност не заплаща обезщетение за възстановяване на плащания, извършени от системата на държавното социално и здравно осигуряване при или по повод на смърт или телесно увреждане вследствие на застрахователно събитие, приложимо право съгласно чл. 4 (1) от 2

Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година (Рим II), и предвид това, че процесното ПТП е настъпило в Република България на републикански път II-488 (Котел-Омуртаг). В случай, че се приеме, че относно суброгацията е приложимо немското право то ищецът следва да установи както качеството си на здравоосигурителна институция, така и правото да се суброгира в правата на пострадалото лице срещу ответника. Оспорва иска за лихва за забава с твърдения, че ищецът не е представил по щетата доказателства в какво качество и на какво основание иска възстановяване на посочените в молбата му суми, както и че платените суми са необходими за състоянието и нуждите на пострадалия. Евентуално твърди, че не дължи законна лихва върху търсената сума, преди изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, тъй като в конкретния случай са приложими предпоставките на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Релевира възражение за погасяване на претенцията по давност.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените доводи.

Ответникът в отговора на допълнителната искова молба поддържа доводите и възраженията, изложени в основния отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно главния иск с правно основание § 116 от Социалния кодекс на Федерална република **********вр. чл. 45 от ЗЗД:

Ищецът извежда правата си при твърдения, че в качеството му на здравноосигурителна каса, съгласно приложимото германско право на § 116 от Социалния кодекс на Федерална Република **********му е признато право на регрес за заплатените на здравноосигурено лице разходи за лечение и възстановяване срещу застрахователя на делинквента по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Предвид изложеното за основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните юридически факти: 1. Ищецът е задължено, съгласно законодателството на Федерална Република **********здравноосигурително дружество да заплати претендираните обезщетения и предпоставките, при които това задължение е възникнало, факти, от които да се направи извод, че се е суброгирал в правата на пострадалото лице срещу застрахователя на виновния, съгласно приложимото немско право; 2. Ищецът да е заплатил обезщетение на пострадалото лице; 3. Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и 3 ответното дружество.

От представените по делото Устав и предоставеното в изпълнение на заявка по чл.4 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, приложимо право на Федерална Република Германия се установява, че ищецът, с наименование, АОК Байерн – здравна каса, е публично - правно юридическо лице със самостоятелно управление, здравноосигурителна каса, с териториален обхват на дейността - провинция Бавария и материален обхват, съгласно Трета глава ( § 2, изр.1 на Кодекс за социално осигуряване ( SGB V ) на ФР Германия – извършване на плащания по задължително здравно осигуряване за превенция на здравето, при болест, включващо лечение при болест и парична помощ при болест, при бременност и майчинство, помощ при семейно планиране и обезщетения в случай на стерилизация, необходима поради заболяване и в случай на нелегален аборт поддръжка при лекарски грешки и съвети за правата като пациент. Относно лечението задължителното здравно осигуряване, освен лекарски, зъболекарски и психотерапевтични лечения, включва и предоставяне на лекарства, превързочни материали, лечебни и помощни средства, домашна медицинска грижа, болнични лечения, услуги за медицинска рехабилитация, както и болнични обезщетения ( съгласно § 11 SGB V ). Съгласно § 10, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване ( SGB V ) на ФР Германия децата са задължително здравно осигурени до навършване на осемнадесет годишна възраст ако имат местоживеене или обичайно местопребиваване в страната. Лицето, което се твърди да е пострадало, А.С.И., е непълнолетно към момента на датата на настъпване на твърдяното ПТП, поради което съгласно посочената разпоредба е задължително здравно и социално осигурено лице при ищеца, с посочен в представените документи осигурителен номер F379777122.

Следователно, между правоимащия, а именно пострадалото, подлежащо на задължително здравно осигуряване лице, и здравноосигурителната каса не съществува правоотношение по договор, поради което суброгационното право на застрахователя е с източник законът ( § 10, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване ( SGB V ) на ФР Германия.

Поради това приложимото право, по което следва да се определи съществуването и обема на суброгационното право е Регламент /Е0/ 864/2007 на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г. / Рим II /. Стълкновителната норма на чл. 19 от регламента определя приложимото право при суброгация. Съгласно чл.19 когато едно лице („кредитор“) предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице („длъжник“) и трето лице ( здравноосигурителната каса в случая ) има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.

В приложение на тази стълкновителна норма правото, което урежда задължението на здравноосигуритеолната каса към увреденото здравноосигурено лице е приложимото право, относно регреса на касата спрямо застрахователя на делинквента. Както беше посочено по – горе приложимото право, от което възниква задължението на ищеца като 4 здравноосигурителна каса да обезщети лицето, подлежащо на задължително здравно осигуряване е германското право, поради което това е и приложимото право при суброгация.

Съгласно § 116, ал.1, изр.2 и и параграф 2, Десета книга от Социалния кодекс на ФР Германия ( SGB X ) искът за обезщетение, основан на други законови разпоредби, преминава към законния здравноосигурителен орган, който поради настъпило събитие е длъжен да предостави социални услуги, които служат за отстраняване на щета от същия вид и се отнасят за същия период като обезщетението, което трябва да бъде изплатено от причинителя на вредата. Това включва също вноските, които трябва да се заплатят от социалните услуги и вноските за здравно осигуряване, които трябва да се плащат за периода, през който е ползвано правото на обезщетение поради болест, съгласно § 224, параграф 1 от Пета книга.