Решение № 36 от 26.02.2021, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град

Шумен, 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд- град Шумен, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Бистра Бойн при участието на секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията АД № 463 по описа за 2020 година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.65 ал.4 от ЗОС, във връзка с чл.145 ал.2 т.1 и сл. от АПК, въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-3181 от 17.12.2020год. по описа на ШАС, депозирана от М.Г.М. с ЕГН: ********** *** срещу Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен. В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е нищожна и издадена в противоречие с процесуалните правила и несъответствие с материалния закон и неговата цел, като са изложени подробни аргументи в тази насока. В заключение моли за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща процесуален представител адв.З. от АК Сливен, който поддържа жалбата и сочи доказателства.

Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна, Кмет на Община Шумен, чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Представя доказателства.

Претендира деловодни разноски.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с издаването на Заповед № РД-25-1199 от 16.06.2020г. от Кмета на Община Шумен, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във връзка с изискванията на чл.64 от НРПУРОИ на ОбС Шумен, е определена комисия, която да извърши проверка относно ползването на земеделските имоти от общински поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ в землищата на територията на общината. На 18.08.2020г. е съставен протокол, в който е обективирано, че процесният имот № ***, намиращ се в землището на с.Велино, ЕКАТТЕ 10464, община Шумен, който се води нива, трета категория в местността „До селото“ и представлява общинска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в момента на проверката има лозово насаждение.

Посочено, е че Кметският наместник Б.М.следва да издири кой е ползвател на общинския имот, което е указано и с писмо изх.№10-00-315/20.10.2020г. да се предприемат мерки за установяване на нарушителя в поземления имот. С отговор, обективиран в писмо рег.№10-00-315-001 от 02.11.2020г., Кметският наместник е посочил, че жалбоподателят М.Г.М. *** е ползвател на имот № ***.

Била издадена Заповед №

РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването- уведомяване на заинтересованата страна, описване, отнемане и предаване на имота и е насрочено принудително изземване на 30.11.2020г. от 10,30ч., за което е назначена комисия. Определен е срок за доброволно освобождаване на имота- 7 дни, от получаване на заповедта, но не по-късно от 27.11.2020г. и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен.

Заповедта е съобщена на 27.11.2020г. по пощата с обратна разписка до адресата и е обжалвана на 11.12.2020. с жалба депозирана чрез поща до административния орган.

Към доказателствения материал по делото са приобщени писмените доказателства, съставляващи част от административната преписка по издаване на обжалваната заповед- Протоколно решение № 34-19/28.02.2011 г. на комисията по чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД 27-30/03.03.2011г. на Директор Областна дирекция „Земеделие“ гр.Шумен в което фигурира процесния имот с площ 1,3 дка, начин на ползване- нива, категория трета, като отстранена допусната непълнота в предходно издадено Протоколно решение №206-19/18.11.2008г., одобрено със Заповед № РД-27-128/26.11.2008г. в приложение №1 към раздел 1 т.1 т.А- земи общинска собственост на осн.чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е пропуснат процесния имот за землището на с.Велино. Като начин на възстановяване е посочен- „стари граници“.

С оглед установяване компетентността на органа, издал обжалваната заповед, ответната страна представя Заповед № РД-25-2298 от 16.11.2020г. на Кмета на Община Шумен, с която на Заместник- кмет „Икономическо развитие“ се възлага да замества кмета при отсъствието му през периода, в който е издаден процесния административен акт.

В хода на съдебното производство са представени и приети по делото съдебно решение, постановено по гр.д.№ 2164/2011г. по описа на РС-гр.Шумен, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 303/2012г. по описа на

Окръжен съд- гр.Шумен, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя М. иск за признаване за установено по отношение на Община Шумен, че ищецът е собственик по давност на процесния поземлен имот, като неоснователен и недоказан. В мотивите си, съдът приема, че още преди издаването на Протоколно решение № 34-19/28.02.2011г. на комисията по чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, имотът следва да се счита за общински, по силата на отчуждителното действие на влязлата в сила регулация от 1963г., съгласно чл.2 от ЗОС. Посочил е още, че плана за земеразделяне на населеното място е обнародван в ДВ бр.109 от 21.11.1997г. и в него имотът е записан като общински. Липсвали предявени реституционни претенции в ОСЗ- Шумен. Съдът е съобразил изготвена по делото и приета експертиза и отхвърлен с предходно съдебно решение по г.д.№1165/2007г. по описа на ШРС иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от жалбоподателя, като е констатирал, че не е налице възстановяване на имота.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Заповед №

РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, издадена на осн. чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, за изземване на недвижим имот. Същата съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от адресата на акта-надлежна страна с право и интерес от обжалване. С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл.65 от ЗОС, която заповед за изземване подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, на основание чл.65 ал.4 от ЗОС. Нормата на чл.65 ал.1 от ЗОС регламентира, че общински имот, който се владее или държи без правно основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 1,3 дка, с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен, местност „До селото“ принадлежи към общинския поземлен фонд, поради което Кметът на Община Шумен по реда на чл.65 от ЗОС, във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ е разполагал с материалната компетентност да издаде оспорената заповед.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 ал.2 от АПК писмена форма, като актът съдържа всички изискващи се реквизити, включително фактическо и правно основание за неговото издаване.

При преценка на другите формални изисквания относно съдържанието на акта следва да се посочи, че са неоснователни доводите за липса на мотиви. В процесната заповед, са изложени конкретни и ясни фактически основания, които са мотивите на акта, а именно ползване на поземлен имот, общинска собственост без правно основание, като върху него има лозово насаждение. Към административната преписка е приложен и констативен протокол за резултатите от проверката на комисия, сформирана въз основа на заповед на Кмета, констатациите в който също са част от фактическите основания за издаване на заповедта. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Неоснователно е възражението в жалбата, че преди издаването на Заповедта, не бил съставен и съответно посочен констативен акт по чл.108 ал.2 от НРПУРОИ, приета от ОбС Шумен, понеже цитираната наредба не съдържа чл.108 ал.2. В относимата към казуса разпоредба на чл.62 ал.1 от НРПУРОИ, е предвидено единствено, че общински имот, който се владее или държи без правно основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

При издаване на заповедта са спазени и административно-производствените правила, като по делото не са налице данни за допуснати такива съществени процесуални нарушения, които да са рефлектирали на съдържанието на крайния акт. В жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на чл.26 ал.1 от АПК. Действително, по делото липсват доказателства оспорващият да е бил надлежно уведомен за започналото административно производство, което безспорно е нарушение на процесуалните правила. Същото обаче се преценява от съда като несъществено, тъй като не е ограничило правото на защита на оспорващият, който в следствие на проведени три съдебни производства с неблагоприятни за него решения/включително пред настоящия съд по а.д.№26/2010г. във връзка с действия по снабдяване с констативен нотариален акт и отказ на Кмета/ е имал знанието, че ползва имот, който не е негова собственост. Съгласно практиката на ВАС, пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган/ Решение № 15861 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8715/2020г., IV о. по сходен казус/. В хода на настоящото съдебно производство на оспорващия е дадена възможност да изложи своите доводи и възражения по издадения административен акт и фактите в него и да представя или да поиска събирането на доказателства, като единствените поискани са разпит на свидетел, поради което и релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл.65 ал.1 ЗОС. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти изложени като мотиви в акта и доколко същите са относими към посочената като правно основание за неговото издаване норма и съответно, дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС, съгласно която общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. С разпоредбата на чл.65 ал.1 от ЗОС законодателят е предвидил един бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие на кмета е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание и не по предназначение. В този смисъл е практиката на ВАС- Решение № 6336 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2013 г., III о. и др.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b19d9520-12ae-4652-84c0-178bbc34dde4