Решение № 690 от 03.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. В., 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110105221 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. "Д-р Б. № * срещу ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „С. ш. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4223,76 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети настъпили по л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на * г., ПТП в с. Г. С. по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, чрез адв. К. К., че на *г. предоставил на М. Г. собствения си л.а.

„Тойота Рав 4” с ДК № *. На * г., около 07:40 ч., последната управлявала автомобила по пътя от с. Царски извор в посока с. К., а когато в с. Г. С. преминавала покрай паркиран в тревната площ в дясно л.а „Опел Астра“, с ДК № *, последният потеглил рязко и излязъл на платно за движение, поради което настъпил сблъсък между двата автомобила. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпилото произшествие посочили С. П., управлявал л.а „Опел Астра“, с ДК № *, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност" със срок на действие 06.06.2021г. - 05.06.2022 г. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на * г. и след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис - заключение по щета № *. В описа били като увредени отразени следните детайли: предна броня, преден десен калник, лайсна преден десен разширител, разширител преден десен калник, дясна кора подкалник, десен фар, преден десен мигач комплект, десен фар за мъгла, заден десен калник разширител, декоративна лайсна решетка радиатор, резервоар течност за чистачки, преден десен подкалник, помпа миячна уредба, преден десен шенкел, преден десен носач и греда преден мост. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 1440,95 лв., която била недостатъчна за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 6920,26 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 5479,31 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от 1

ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски запис. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗК „Л. и.“ АД, чрез процесуалния му представител - юрк. И. Г., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер, като поддържа. Не оспорва, че е обезпечвал застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а „Опел Астра“, с ДК № *, но сочи, че е изплатил извънсъдебно целия действителен размер на застрахователното обезщетение. Сочи, че е уведомен за ПТП на 23.03.22 г., за което е образувал застрахователна преписка № *. Излага, че изрично в уведомлението е посочено застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, която в случая по средни пазарни цени възлиза на изплатената на ищеца по банков път сума от 1440,95 лв.

Оспорва наличието на увреждания по заден десен калник разширител и греда преден мост, като следствие на ПТП. Излага, че не са представени разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на части. Поддържа, че в претендираното от ищеца обезщетние са калкулирани завишени стойности на човекочасове труд, както и на частите и материалите необходими за отремонтиране на МПС. Излага, че при определянето на обезщетението е взета предвид датата на първоначалната регистрация на л.а. 02.11.20 01 г. Сочи, че обезщетението се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Излага се, че стойността на новите части не може да е по-висока от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициента.

Поддържа се, че съгласно Наредба № 49/16.10.2014 г., Наредба № 24/08.03.2006 г. и за методиката за уреждане на претенции на обезщетение на вреди, причинени на МПС, към датата на процесното ПТП поцесният автомобил попада в категория „над 15 години от датата на производство на МПС” и при определяне на застрахователното обезщетение се отчита амортизацията на частите, които ледва да бъдат заменени, като се прилага коефициент 0,4 при изчислението. Оспорва се изцяло и акцесорния иск за законна лихва. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски. Сочи, че не дължи разноски, защото с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, че на * г. ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, а застрахователят е определил такова в размер на 1440,95 лв. и го е изплатил. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск за присъждане на остатъка от обезщетението ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато, а ищецът не е съгласен с размера на изплатеното обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1) че е собственик на л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № *, 2) че на посочената дата * г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а „Опел Астра“, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а „Опел Астра“, с 2

ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - * г., че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от 1440,95 лв.

Не е спорно, а и от представеното Свидетелство за регистрация част I на МПС се установява, че л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № * е собственост на ищеца.

На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от * г., като за установяване на механизма на настъпването му е изслушано заключението на САТЕ изготвена от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и съгласно т.1 от коeто вредите по процесното МПС-во са настъпили именно по описания от ищеца начин, а именно когато на * г., при движение по път HI-407 от с.

Царски извор към с. К. община С., собственият му л.а. „Тойота Рав 4“ с № *, управляван от М. Г., при преминаване през с. Г. С. общ. С., е ударен от л.а. „Опел Астра“ с ДК № *, управляван от С. П., който е бил паркиран в дясно напречно извън пътното платно, но потеглил и навлязъл в пътното платно в лентата за движение, където в момента се движил автомобила на ищеца. Респективно от заключението на САТЕ се установява, че застрахованият при ответника автомобил е причинил процесното ПТП като е отнел предимството на автомобила управляван от ищеца, при което е нарушил чл. 37,ал.3 от ЗДвП, повеляващ, че водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път.

Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол от 23.03.2020 г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № * г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата.

Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на тези факти.

Подписаният и от двамата водачи – ищеца и деликвентна, двустранен протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между водачите относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че съобразно изричната отметка в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрат 4 от типизираната бланка на протокола и схематичното отразяване на местопроизшествието, застрахованият водач е навлязъл на главен път при което виновно е предизивкал удар с автомобила на ищеца, който се е движил по главния път. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС.

Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло.

До извод, че ПТП е възникнало по друг начин не води пряко или косвено нито едно доказателство по делото.

Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота Рав 4”, с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник.