Решение № 2261 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2261 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Н.

С. Г., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

444.89 евро /870.13 лв/ - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, аб. № 151433; 83.10 евро /162.53 лв./ - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 10.09.2025 г., 17.16 евро /33.57 лв./ – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г. и сумата от 4.20 евро /8.21 лева/ – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2023 г.- 10.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /23.09.2025г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна енергия.

Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. С. Г. подава отговор на исковата молба, в който сочи, че признава исковите претенции. Сочи, че е сключил споразумение с ищеца за разсрочено изплащане на задълженията по делото, като е внесъл авансовата вноска.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството му на клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

В конкретния случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , съдът е отделил като безспорни между страните в приетия по делото за окончателен доклад, обстоятелствата, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, в сграда в режим на етажна собственост, където е извършвано дялово разпределение, а ищецът е доставил в същия соченото в исковата молба количество топлинна енергия, отговарящо по стойност на исковата претенция. С оглед на това, предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Установява се от представените по делото доказателства, че между ищецът по делото „Топлофикация София“ ЕАД и ответника Н. С. Г. е подписано Споразумение I D 408511 г. /л. 74/, за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички сумите, предявени по настоящото гражданско дело № 46851/2025 г. на СРС, 76 с-в.

В него се признават всички задължения, предмет на делото за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и задължението за сторени разноски по делото в размер на 205 лева.

Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, на 7 вноски, от които авансова вноска 2 в размер от 390.50 лв., платима в деня на подписване на споразумението, както и още 6 вноски – всяка в размер 151.86 лв., дължими в периода 23.12.2025 г. – 23.06.2026 г., с падеж на всяка вноска на 23-то число на месеца и падеж на последната вноска на 23.06.2026 г.

В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с която задължението е новирано и разсрочено.

Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.

Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно, като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично признава, че първите две вноски от така сключеното споразумение /авансова и първа/, падежирали към момента на приключване на съдебното диране, са заплатени от ответника. С така извършените плащания в общ размер на 542.36 лева са погасени сторени по делото разноски в размер на 205 лева, мораторните обезщетения върху двете главници – общо 197.95 лева, главницата за дялово разпределение – 33.57 лева, както и част от главницата за топлинна енергия /133.05 лева./ Непогасена към настоящия момент е единствено част от главницата за топлинна енергия, равняваща се на сумата от 376.86 евро /737.08 лева/, поради което, искът следва да бъде уважен за посочената стойност.

Останалите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като погасена чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът /доколкото съдът достигна до извод за цялостната основателност на исковете/. С оглед обстоятелството, че заплатените от ищеца държавни такси в производството са погасени чрез плащане съгласно сключеното споразумение, съдът намира, че полза на ищеца се дължи единствено юрисконсултско възнаграждение, което не е включено в предмета 3 на споразумението.

Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора, определя на сумата от 52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, сумата от 376.86 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ***, аб. № 151433.

ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Н. С.

Г., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, както следва: за горницата над уважения размер от 379.86 евро до пълния заявен размер на претенцията от 444.89 евро - цена на топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, аб. № 151433, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /23.09.2025г./ до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 83.10 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2023 г. – 10.09.2025 г., за сумата от 17.16 евро– главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2024 г., както и за сумата от 4.20 евро – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2023 г.- 10.09.2025 г ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 52 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4