Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 07.10.2025, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 457/2024
Вид
Решение № 202
Подписан
07.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228а · Закон за електронните съобщения
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Панагюрище, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по предявени от „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 срещу “Авал -2004” ЕООД , искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2720,93 лв. - неустойка за неизпълнение на договор 502332514, партида 102332614 ИД на договора Е0460193 от 22.12.2005г., ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума размер на 290 лева - мораторна лихва за периода от 02.02.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 188/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба: “АВАЛ-2004” ЕООД е сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 502332514, партида 102332614, ID на договор Е0460193 от 22.12.2005. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Сочи се, че договорът е подновяван през годините за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и тарифни планове.

В исковата молба подробно са посочени предоставените услуги на ответника.

Твърди се, че с допълнително приложение от 20.12.2021 за срок от две години са активирани допълнителни пакети 5G мобилен интернет 40000МВ за номера **********, **********, **********, **********, **********, 1

********** с месечна такса 20 лв. без ДДС и е променен срока на ползване на услугите по основния тарифен план - до 20.12.2023г. съгласно т. 5.3 и 5.4 от допълнителното приложение. Сочи се, че от март 2022 месечните такси са актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с 3.3%. Договорът е прекратен поради направен пренос на услугите към друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 2720.93 лв., която сума включва 11 месечни такси по 30.99 лв. за номер ********** 11 месечни такси по 30.99 лв. за номер **********, 11 месечни такси по 30.99 лв.+ 11 месечни такси по 10 лв. за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB за номер 888891921, 11 месечни такси по 30.99 лв..+11 месечни такси по 20 лв. за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB за номер ********** месечни такси по 30.99 лв..+ 11 месечни такси по 20 лв. за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB за номер **********, 7 месечни такси по 30.99 лв. за номер ********** неустойка за невърнато оборудване Voice Box, неустойка за невърнато оборудване ТВ приемник 013905363654; неустойка за невърнато оборудване рутер 220В510002710.

Твърди се, че поради забавеното плащане на претендиралото вземане ответникът дължи лихва в размер на 290.00 лв, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода 02.02.2023-05.03.2024г. Излага се, че на основание изложените обстоятелства е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2024 по описа на Районен съд- гр.

Панагюрище, по което производство длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, с оглед което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва претенцията както по основание, така и по размер. Сочи се, че действително страните по делото са имали договорни отношения, но същите са прекратени в договорените от тях срокове. Твърди се, че представения по делото договор 502332514 е изтекъл на 18.02.2023 г., като по този начин ответникът не е нарушил договорът с ищеца, респ. Не дължи заплащане на 2 неустойка. Оспорва се, че с допълнително приложение № 1 от 20.12.2021 г. За срок от две години е променен срока за ползване на услугите по основания тарифен план, като се сочи, че ответникът не е сключвал договор с ищеца и не е договарял удължаване на срока до дата 20.12.2023 г., във връзка с което е оспорен подписа на управителя на ответника положен в Приложение № 1 към договор № 502332514 от 20.12.2021 г., като се сочи, че законния представител на дружеството не е подписал този документ. Моли се да се открие производство по чл. 193 ГПК, като се моли да се задължи ищеца да представи оригинал на оспорения документ. Под евентуалност се сочи, че част от клаузите на Приложение № 1 към Договор 502332514 са нищожни, като възражението се отнася до т. 6 от приложението, с който се цели да се заобиколят норми от ЗЕС, като ищецът не е предоставил резюме и пълна информация на потребителя на услугите с всички задължителни текстове относно правото му съобразно ЗЕС. Сочи се, че неустойката за невярното оборудване не се дължи, като цялото оборудване е предадено на ищеца, за което се представят приемно-предавателни протоколи. Направено е искане за отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи неустойка за неизпълнение на сключен между страните договор и мораторна лихва за забава върху тази сума.

Предявените искове са процесуално допустими - предявени са в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 03.06.2024 г., а исковата молба е подадена на 14.06.2024 г., от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

По делото като доказателство е приет договор № 502332514 от 23.01.2017 г. сключен между “Авал - 2004 “ ЕООД и “А1 България”ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД), с който на ответника са представени електронни съобщителни услуги срещу задължение за заплащане на определена месечна цена за срок от 24 месеца- 2 години.

По делото са приложени и приети като доказателства Приложения от 18.02.2021 г. (л. 6 и следващите от делото, л. 11 и следващите, л. 16 и сл. от делото, л.22) към процесния договор сключени между страните по делото, с които на ответника са предоставени допълнителни услуги срещу заплащане за срок от 2 години - до 18.02.2023 г., ведно със списък на телефонните номера, за които е сключен договорът и Приложение № 3- ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.

По делото като доказателство е прието Приложение 1 към процесния договор за активиране и условия за ползване на допълнителен 5 G пакет 3 мобилен интернет от 20.12.2021 г. за срок от две години срещу задължение за заплащане на определена цена, който е оспорен от ответника по реда на чл.

193 ГПК по отношение подписа положен от представителя на ответното дружество Н М, като е конкретизирано, че и изписването на имената не е извършено от представляващия ответното дружество.

От ищеца по делото са представени 3 бр сметки, с които е начислена неустойка устройство в общ размер на 250 лева за невърнато оборудване и 2 бр сметки, с които е начислена неустойка в общ размер на 2470,93лева.

Към исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията между “А1 България" ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на “А1 България” ЕАД.

По делото са представени и приети като доказателства три приемнопредавателни протокола за връщане на крайно устройство от 03.05.2023 г. подписано от ищеца, от които се установява, че ответникът е предал на ищеца оборудване- Modem D3 Wi fi, CAM - 2 бр.

По делото като доказателства са приети 17 бр. фактури за периода от м. ноември 2021 г. до м. март 2023 г. и справка за извършени плащания касаещи процесния договор

По делото от ответника е представена счетоводна справка за периода м. ноември 2021 г. до м. януари 2023 г. за осчетоводени фактури и извършени плащания от ответника към ищеца.

По делото е допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза и допълнителна такава. В своята първоначална експертиза вещото лице е посочило, че в оспореното по реда на чл. 193 ГПК Приложение 1 от 20.12.2021 г. името “Н П М” не е изписано от него, като вещото лице е посочило, че подписът вероятно е положен от Н М. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че не е могъл да отговори категорично на поставения втори въпрос, поради липсата на достатъчно сравнителен материал, поради което съдът е допуснал допълнителна експертиза след предоставяне на сравнителен материал от представляващия ответника. В своето допълнително заключение вещото лице е посочило, че подписът за Н М не е изпълнен от него, а е имитиран. Съдът възприема заключението вещото лице и допълнителното такова като компетентно и безпристрастно дадени, далои пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало. Вещото лице е посочило причините, поради които не е могъл да даде категоричен отговор на втория поставен по делото въпрос в своето първоначално заключение, като подробно е разяснил начина, по който е достигнал до категоричното заключение дадено в допълнителната съдебно почеркова експертиза.

При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав намира следното:

С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за мобилни услуги на 4 основание Приложение № 1 към Договор 502332514 от 20.12.2021г. за срок от две години, предоставяне на техниката, за която е начислена неустойка за невърнато оборудване, дата на падеж на задължението за заплащане на претендираната неустойка, действителност на клаузите за заплащане на неустойка в търсения размер. Ответникът следва да докаже възражението за липса на валидно възникнала облигационна връзка от 20.12.2021г., връщане на оборудването, за което се претендира неустойка, нищожност на клауза т. 6 поради противоречие със ЗЕС.

С изготвения по делото доклад за безспорно е обявено между страните, че между тях е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, като договорът, който е бил срочен няколко пъти е бил подновяван. Спорен между страните е въпросът, дали с Приложение № 1 от 20.12.2021 г. срокът на договора е бил подновен.