Решение № 119 от 28.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Сливен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600238 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби, подадени от подсъдимия, чрез неговия защитник, против Присъда № 54/ 16.03.2026 г. постановена по НОХД № 20252230201095 по описа на Районен съд – Сливен, в нейните осъдителни части.

С атакуваната присъда подсъдимият Й. Д. П. - роден на ********* в гр. С., жител и живущ в гр. С., ул. *******************, българин, български гражданин, средно образование, работи, не женен, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 20.12.2024 г. по бул. *************** в гр. С., при управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка „Пежо“, модел „205“ с рег. № **********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. ” и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на С. Р. Ю., изразяващи се в счупване на лявата предкиткова (метакарпална) кост на дясната ръка, довела до „трайно 1 затрудняване на десния горен крайник“ и травматична екпулсия (избиване) на зъб 11, довело до ,,избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“ като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а” предл. 1-во, алт. 2- ра, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК е лишен подсъдимият от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

С присъдата е признат подсъдимият за невиновен в това да е извършил деянието вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата по чл.

20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението в тази му част.

Осъден е подсъдимият да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 1291,19 евро (хиляда двеста деветдесет и едно евро и деветнадесет евроцента) левова равностойност - 2 525,34 лева (две хиляди петстотин двадесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР - Сливен.

В жалбата и допълнителната жалба се поддържа, че присъдата е материално и процесуално незаконосъобразна. Към действащата към инкриминираната дата — 20.12.2024 г. редакция на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (Редакция към ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.) подсъдимият е имал задължение да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая обаче при приближаване към пешеходната пътека е управлявал МПС със съобразена и много под разрешената скорост и на самата пешеходна пътека не е имало стъпили или преминаващи пешеходци, които да бъдат пропуснати от него, чрез намаляване на скоростта или спиране. Видно от заключението на автотехническата експертиза свид. Ю. е стъпила на пешеходната пътека когато автомобилът е бил на около 13,4 метра от мястото на удара. Съгласно заключението скоростта на движение на автомобила преди ПТП-то е около 32 км. в час, като опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 16 метра. При така изяснените обстоятелства 2 свид. Ю. реално е навлязла внезапно на пътното платно и е поставила подсъдимият в невъзможност да спре, и съгласно заключението на вещото лице същият е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то при определената скорост на движение спрямо момента на стъпването на свид. Ю. на платното за движение. Подсъдимият е имал единствено задължение да съобразява поведението си като водач, като пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, но не и тези които са се отправили към пешеходната пътека. Такова задължение към водачите е въведено с изменението на текста с редакция към ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., сила от 06.09.2025 г. Законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП - „преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“, като е въведена и забрана за пешеходците „да навлизат внезапно на платното за движение“ - чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Видно от заключението на автотехническата експертиза свид. Ю. е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила, като също е посочено, че от гледна точка на безопасността пешеходката е имала възможността да възприеме положението и скоростта на превозното средство и да го изчака преди да навлезе на платното за движение по пешеходната пътека. В обобщение се иска да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В с.з. прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска да се потвърди присъдата.

Защитникът поддържа подадената жалба и счита, че подсъдимият не е извършил престъпно деяние.

Подсъдимият иска да бъде оправдан.

Сливенския окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което 3 е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови обжалваната присъда, районният съд е провел производството по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие по реда на реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК.

Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на производството пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното :

На 20.12.2024г. около 08.30 ч. свид. Ю. пристигнала с автобус в гр. С., като слязла на спирката на ****************** и тръгнала пеш надолу по улицата от страната на спирката. Стигнала до пешеходната пътека пред „НОИ“, където спряла, огледала се и след като видяла, че няма преминаващи автомобили, предприела пресичане. Докато била на пешеходната пътека тя била ударена от автомобила, управляван от подс. П., който управлявал лек автомобил марка и модел „Пежо -205“ с рег. № ***********, собственост на И. И. Д.. Той се придвижвал по бул. *************** в гр. С. посока от ****************** към **************. Автомобилът се движил в дясната пътна лента със скорост около 32 км. в час. Той не възприел движещата се пешеходка. В момента, в който шофьорът навлязъл в пешеходната пътека, възприел силует на пешеходец и предприел спиране на превозното средство, но последвал 4 удар, при който жената паднала на земята по очи. Веднага след настъпване на ПТП подс. П. слязъл от автомобила и отишъл до пострадалата. Подсъдимият изчакал идването на органите на КАТ и медицинския екип. На място се явили полицейски служители, свид. И. П. Б. и свид. П. К. П.. Подсъдимият П. бил проверен за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM - 0202, като уредът отчел отрицателен резултат. На същия била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Drug Тest 5000“, с фабричен номер АRME-0068, който отчел отрицателен резултат. Свидетелят И. Б. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 50532 от 20.12.2024г. В него посочил, че подс. П., като управляващ процесното МПС, при преминаване през пешеходна пътека М8.1, тип „Зебра“ отнел предимството на преминаващата пешеходка С. Р. Ю.) и я блъска.

На 20.12.2024г. бил извършен оглед на ПТП, за което бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие и направен фотоалбум към него.

За установяване травматичните увреждания на свид. С. Р. Ю. и тяхната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. От заключението е видно, че в следствие на настъпилото ПТП пострадалата е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец на пешеходна пътека с лявата половина на предните състави на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на главата с наличие на хематом (кръвонасядане с травматичен оток) на меките черепни обвивки в челната й област, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури от лицевия череп, черепните покрив и основа; охлузване и хематом в областта на брадичката с данни за кръвотечение от устата и травматична експулсия на зъб 11 (горен десен централен резец) и разклащане на съседния; контузия на левия крак с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение) болезненост в областта на бедрото и колянната му става, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; контузия на дясната ръка с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение) болезненост в областта на гривнената й става, с наличие на разкъсно- контузна рана с размери 0,5см. в областта на първа предкиткова (метакарпална) кост с клинични и от образните изследвания 5 данни за напречна фрактура тялото на тази кост с изразена дислокация на костните фрагменти, наложила извършването на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника (две Киршнерови игли). В експертизата е посочено, че описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното въздействие (удар с или върху) на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат от настъпилото на 20.12.2024г. ПТП. Счупването на тялото на първа предкиткова кост на дясната ръка е довело до увреждане, осъществило медикобиологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“. Травматичната експулсия на зъб 11 (горен десен централен резец) е осъществило медико-биологичния характеризиращ признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“, поради факта, че избит постоянен зъб увреждането било постоянно, за цял живот, въпреки възможностите за конструктивно, функционално и естетично възстановяване на съвременната медицина.

Скоростта на движение на автомобила преди ПТП-то и към момента на удара е около 32 км. в час. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 16 метра. Към момента на удара пешеходката се е движила напречно на платното за движение, отдясно наляво за автомобила и върху пешеходната пътека, като скоростта й на движение била около 4,9 км.в. час. Мястото на удара е на 1,7 метра преди края на пешеходната пътека и на 2,1 метра вляво от дясната граница на платното за движение. Мястото на удара е в обхвата на пешеходната пътека. В момента на възприемане на опасността от водача на автомобила пешеходецът е бил на 1,1 метра от мястото на удара при предприетото от пешеходеца напречно пресичане на платното. В този момент автомобилът е бил на около 7,1 метра от мястото на удара. В момента на навлизане на пешеходеца на платното, автомобилът е бил на около 13,4 метра от мястото на удара. В този момент пешеходката е била във видимата за водача зона. Водачът на автомобила е възприел опасността със закъснение от около 0,7 секунди спрямо момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение. Водачът на автомобила „Пежо“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то при определената скорост на движение спрямо момента на стъпването й на платното за движение. Водачът е имал техническата възможност да възприеме отправилата се към пешеходната пътека пешеходка с цел пресичане платното 6 за движение. Пешеходката е имала възможността да възприеме автомобила „Пежо“, неговата скорост на движение и положение, като го пропусне и предотврати ПТП. Видно от заключението на вещото лице, техническите причини, довели до настъпването на ПТП са технически неправилното поведение на водача на автомобила, който при приближаване на пешеходна пътека не е намалил скоростта на движение до технически безопасна такава, за да пропусне отправилата се към пешеходната пътека пешеходка с цел да пресече платното за движение, както и навлизането на пешеходката в опасната зона за спиране на автомобила, като е посочено, че от гледна точка на безопасността пешеходката е имала възможността да възприеме положението и скоростта на превозното средство и да го изчака преди да навлезе на платното за движение по пешеходната пътека.