Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 772 от 13.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4068/2023
Вид
Решение № 772
Подписан
13.06.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.17б, ал.1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
  • чл.30, ал.3 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
  • §1, т.4 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Варна, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204068 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. Й. А., ЛНЧ **********, срещу Наказателно постановление №442а-48 от 20.07.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на въззивника е наложено административно наказание глоба в р азмер 1000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Около 14.45 ч. на 22.06.2023 г. служител на Община Долни чифлик – свид. Д.

Ж., на длъжност ст. експерт „Проект за развитие на Черноморското крайбрежие“, съвместно със служители на ПУ Долни чифлик към Четвърто РУ при ОД МВР Варна – Ц. М. и С. С., извършили проверка на морски плаж "Шкорпиловци - юг", при която установили паркирани превозни средства, сред които и собствения на въззивника с. а. „Фиат Дукато“, рег.

№СА9052, върху сиви дюни, включени в площта на имот №***. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол №1109 от 22.06.2023 г. и спрямо присъствалия при проверката въззивник бил съставен АУАН №442а-48 от 22.06.2023 г. за това, че на същата дата около 14.45 ч., в к. к. „Шкорпиловци“, с. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал собствения си л. а. „Фиат Дукато“, рег.№СА9052, върху сиви дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци – юг“ в имот №***, с което виновно нарушил чл.17б, ал.1, вр. чл.30, ал.3 ЗУЧК.

1

На 20.07.2020 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Ц. М., С. С. и Д. Ж., така и от приобщените документи – НП №442а-48 от 20.07.2023 г., АУАН № 442а-48 от 22.06.2023 г., Констативен протокол №1109 от 22.06.2023 г., ведно със снимков материал, докладна рег.

№446р-4174 от 26.06.2023 г., извлечение от специализирана карта на морските плажове и дюни на територията на с. Шкорпиловци, извлечение от кадастрално-административна информационна система на АГКК за ПИ №***, ведно с отразена схема на местоположение на информационна табела.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Нормата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК (Нов – ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 22.06.2023 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на морския плаж "Шкорпиловци-Юг", находящ се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл. Варна. В тази посока са всички събрани писмени и гласни доказателства по делото. Видно от приложените скици и снимков материал, мястото където е извършено нарушението попада в границите на "сиви дюни".

Съгласно §1, т.4 ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) е имало на мястото, където е бил паркиран автомобила на въззивника. Всъщност, какъв вид дюни е имало и дали въззивникът е съзнавал точния вид на дюната, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането. В този смисъл, съдът счита за неоснователно отправеното от възивника възражение за неосъщественост на твърдяното нарушение, поради липсата на забранителни знаци за паркиране и указателни табели за особения статут на мястото, където е установен паркирания от него автомобил. Местоположението на спрения от въззивника автомобил именно върху пясъчните дюни, е несъмнено и това определено е било очевидно за водача на съответното МПС, както и факта, че съответното място не е било надлежно обособено и предназначено за паркиране или престояване на съответния вид превозни 2 средства. При това, видно от кредитираните като резултат от непосредствени лични възприятия, показания на всеки един от свидетелите Д. Ж., Ц. М. и С. С., както и от представеното извлечение от кадастрална карта, ведно със схема, на обозрим участък при единствения обособен подход към местонарушението е налична ясно видима указателна табела за забраната за паркиране върху защитената територия.

Приобщените доказателства установяват по несъмнен за съда начин, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17б, ал.1 ЗУЧК, за което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж "Шкорпиловци – юг". Като правоспособен водач на МПС, въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и паркирането на превозните средства.

Правилно е приложена и съответстващата за нарушението санкционна разпоредба по чл.30, ал.3 ЗУЧК, предвиждаща глоба от 1000 до 3000 лв или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв, за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна обществената опасност на нарушението. Конкретното нарушение касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК (чл.2, т.1). Прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния закон, каквато е индивидуалната превенция на нарушенията.

Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се санкционира с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-48 от 20.07.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1 ЗУЧК, на А. Й. А., ЛНЧ **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА А. Й. А., ЛНЧ **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4