Определение № 102 от 25.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Т. И. против Определение № 1261/19.11.2024 г. по в.гр.д. № 824/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената жалба с вх. № 15681/16.08.2024 г. против действията на ЧСИ И. Х. по изп.д. № 1240/2020 г. и е прекратено производството по делото. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателя И. Т. И. не е трето за изпълнителното производство лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК и поради това не може да обжалва сочените действия на ЧСИ. Подадената жалба е процесуално допустима, като въпрос по основателността на същата е дали той е длъжник по изпълнението и владее ли вещта. Изразено е несъгласие с извода на окръжните съдии, че ипотеката се разпростира и върху новопостроената сграда и самостоятелните обекти в нея.

На 31.07.2024 г. е подадена молба по изпълнителното дело, с което е поискано вдигане на наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***, като е посочено, че И. Т. И. не е длъжник по изпълнителното дело. Праводателят на взискателя е насочил претенция към същия имот, за което Окръжен съд Русе се е произнесъл с решение № 240/21.05.2014 г. по гр.д. № 348/2014 г. на РОС. На 13.08.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя е получил уведомление за 1 отказ от ЧСИ. В жалбата се оспорва обхвата на ипотечното право.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото се върне на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

Взискателят в изпълнителното производство – „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата, като излага подробни доводи.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Окръжен съд Русе е образувано по депозирана от И. Т. И. жалба против действие на ЧСИ И. Х., извършено по изп.д. № 1240/2020, изразяващо се в отказ да бъде вдигната наложената възбрана върху собствен на жалбоподателя недвижим имот. Посочено е, че жалбоподателят не е длъжник по изпълнителното дело, както и че праводателят на взискателите е насочил претенция върху същия имот, за което Окръжен съд Русе се е произнесъл с Решение № 240/21.05.2014 г. по гр.д. № 348/2014 г. на Окръжен съд Русе. Излагат се доводи, че наложената възбрана е незаконосъобразна, като взискателят няма никакви права спрямо жалбоподателя или неговия правоприемник, няма облигационна връзка, за да може да се извършват изпълнителни действия спрямо негово имущество.

С постановеното определение Окръжен съд Русе приема, че жалбоподателят е лице, което е придобило самостоятелен обект – апартамент в сграда след учредяване на ипотеката върху поземления имот, в който същата е построена, и при изрична уговорка в договора, че ипотеката обхваща всички приращения и подобрения в поземления имот. С оглед на това той се явява длъжник по изпълнението, а не трето лице, което обуславя недопустимостта на жалбата по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК. Сочените действия не попадат и сред подлежащите на обжалване действия от страна на длъжника, поради което жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото е прекратено.

2

От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 1240/2020 г. на ЧСИ И. Х. е образувано от ОББ АД, като правоприемник на Сибанк ЕАД, против длъжниците „Рали 2003“ ЕООД, „Сититайм“ ЕООД, „Тувис“ ЕООД и „Младост Сити“ ООД. От данните по изпълнителното дело е видно, че изпълнението е насочено към недвижим имот ***, собственост на И. Т. И. от 2011 г., по отношение на който съдебният изпълнител приема, че е част от ипотеките, учредени в полза на взискателя от 24.11.2008 г. и 07.10.2009 г. В двете договорни ипотеки е уговорено, че същите обхващат и всички приращения и подобрения в ипотекираните поземлени имоти. Видно от съобщение, изх. № 6645/14.05.2024 г., получено от И. Т. И. на 25.05.2024 г., същият е уведомен, че по искане на взискателя срещу собствения му недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е насочено принудително изпълнение, на основание вписаните договорни ипотеки. В съобщението е посочено още, че на 19.06.2024 г. върху имота ще се извърши опис и предстои насрочване на публична продан. От протокол за опис на недвижим имот от 19.06.2024 г. е видно, че по отношение на недвижими имоти, между които и този на жалбоподателя, е извършен опис, като за извършването на описа И. Т. И. е редовно призован. На 03.07.2024 г. И. Т. И. е подал молба вх. № 14355/03.07.2024 г., с която е поискал да бъде вдигната възбраната върху имота, като се позовава на Решение № 240/21.05.2014 г. по в.гр.д. № 348/2014 г. на Окръжен съд Русе. Със същото е отменено като незаконосъобразно налагането на възбрана върху собствения на жалбоподателя недвижим имот и извършения опис на същия по изп.д. № 2877/2012 г. на ЧСИ И. Х.. На 09.08.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление на процесуалния представител на жалбоподателя, с което го уведомява, че отказва да заличи наложената възбрана върху имота. Този отказ е предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установените факти по делото, настоящият състав мотивира следните правни изводи:

Процесуалната легитимация на лицата, имащи право да обжалват действията на съдебния изпълнител се определя от качеството им на страна в изпълнителния процес, като в изрично уредени от закона случаи се предвижда възможността и предпоставките, при които и трети лица могат да упражнят 3 правото си на защита, когато са нарушени техни права. Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната. За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са изложени твърдения, че лицето е във владение на вещите към деня на запора/възбраната и спрямо тях е насочено принудително изпълнение. В конкретния случай такива твърдения не са налице. Сочи се, че по изпълнителното производство е вписана възбрана, без да се уточнява кога се е случило това, няма твърдения, че към деня на налагане на възбраната жалбоподателят е във владение на описания недвижим имот. Същевременно, обжалваното действие е писмен отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана, а не насочването на изпълнение към собствени на жалбоподателя вещи. По изпълнителното дело е видно, че жалбоподателят е уведомен за насочване на принудителното изпълнение спрямо неговия недвижим имот още през м. май 2024 г., като в сроковете по чл. 436 ГПК той не е обжалвал това действие. Отказът да бъде вдигната наложената възбрана не представлява действие, подлежащо на обжалване по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, нито по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В този смисъл изводите на първостепенния съд, че жалбата се явява недопустима, се споделят от настоящия състав. Що се касае до оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че качеството на жалбоподателя на длъжник, върху чийто имот тежи ипотека за обезпечаване на чужд дълг, се извежда формално от приложените документи, като въпросът за обхвата на ипотечното право не може да се разгледа в настоящото производство. Позоваването в жалбата на Решение № 240/21.05.2024 г. по в.гр.д. № 348/2014 г. на Окръжен съд Русе е неоснователно, тъй като съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на присъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалноправния спор, в който смисъл приложеното решение, като постановено по друго изпълнително производство няма обвързващо действие.

Ето защо настоящият състав счита, че изложените твърдения не запълват фактическия състав на чл. 435, ал. 4 ГПК, нито на чл. 435, ал. 2 ГПК, 4 поради което защита по този ред не може да бъде реализирана.

Жалбоподателят не твърди да е владелец, със засегнато право към момента на вписване на възбраната, което обуславя недопустимостта на подадената жалба.

Изложените доводи в жалбата, поддържани и в частната жалба за незаконосъобразност на вписаната възбрана върху имота, са без правно значение при преценка допустимостта на подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител и не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

С оглед на горното, депозираната частна жалба се явява неоснователна, последица от което е потвърждаване на постановеното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. Т. И. и е прекратено производството по в.гр.д. № 824/2024 г. на Окръжен съд Русе.

В отговора на частната жалба има искане от „Еос Матрикс“ ЕООД за присъждане на разноски. Такива обаче в специфичното производство по чл.

435 ГПК не се предвижда да се присъждат. Отговорността за разноските и разпределянето им между страните е предвидена в чл. 78 и 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки отново същия принцип. В охранителните производства отговорността за разноски е за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. От тук следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми, предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване действията на съдебния изпълнител, няма, поради което липсва процесуално основание за присъждането им, още повече че в производството по чл. 435 ГПК се иска отмяна на незаконосъобразно действие на ЧСИ, поради което няма как да бъде санкционирана коя да е от страните по изпълнителното дело.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1261/19.11.2024 г. по в.гр.д. № 824/2024 г. на Окръжен съд Русе.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6