Решение № 6566 от 16.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6566

Хасково, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА канд № 20257260701097 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от и.д. Заместник-директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, чрез процесуален представител, както и касационна жалба от Ш. Д. А., от [населено място], чрез адвокат Н. срещу Решение № 35/04.03.2025 г. по АНД № 464/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ – Свиленград.

И.д. Заместник-директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител обжалва решението единствено в частта, с която е отменено Наказателно постановление № BG 2024/1000-264/НП от 18.04.2024 г. на и.д. заместник-директора на ТД Митница Бургас по отношение на отнемането в полза на държавата предмета на нарушението (пункт ІІ). Излагат се аргументи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с неправилно тълкуване на практиката на СЕС по отношение на непропорционалността на санкцията, а именно че в Решение по съединени дела С-717/22 и С-372/23, било посочено, че член 42 параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябвало да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за деянието, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, да е съобразен с изискването за пропорционалност. В решението на СЕС се посочвало и че съгласно член 42, параграф 2 от Митническия кодекс, когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми: имуществена санкция или глоба, но използването на израза „inter alia“ в разпоредбата свидетелствало, че списъкът на тези административни санкции не бил изчерпателен и че държавите членки можело да предвидят административни санкции, различни от упоменатите в тази разпоредба като мерки за конфискация на токи, предмет на нарушението. За да се гарантира възпиращият ефект на санкциите за митнически нарушения, при спазване на изискването за пропорционалност, извършителите на такива нарушения трябвало да бъдат лишени от икономическите изгоди от извършването им, както и че предвид преследваната от митническото законодателство цел, за да се защитят финансовите интереси на Съюза, конфискацията на тези стоки като допълнителна санкция, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза, се явява пропорционална, като същевременно е в състояние да възпре съответните оператори да нарушат произтичащите от този кодекс задължения и да извлекат изгода от това. Моли се за отмяна на въззивното решение в тази част и потвърждаване на наказателното постановление.

В касационната си жалба Ш. Д. А., чрез процесуалния си представител, излага съображения за отмяна на съдебния акт в оспорената му част, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в оспорваното решение не били посочени и анализирани доказателствата, не бил даден отговор на възраженията и липсвали мотиви какво съдът приема за установено и какво не, поради което решението страдало от съществени пороци, които следва да доведат до неговата отмяна. Липсвало ясно описание на нарушението като диспозитив в АУАН, наказателното постановление не било мотивирано, не ставало ясно дали нямало няколко съставени АУАН, стоките предмет на нарушението били развалени телефони и касаторът ги носил в Турция, за да бъдат поправени, т.е. същите нямали търговски характер. В НП била добавена стойност на предмета на нарушението, която не ставало ясно как била определена. Неясно била определена правната квалификация на нарушението, телефоните не били укрити, а били в чантата на А., поради което не ставало ясно имало ли нарушение или нямало, така както тези факти били описани; липсвали мотиви за приложение или не на чл. 28 от ЗАНН, а съдът неправилно бил приел, че не се касае за маловажен случай, тъй като стойността на предмета не покривала критериите за „големи размери и стойности“ в наказателното право. Като нарушение на процесуалните правила при съдебното производство се изтъкват отмяната на хода на съдебните прения и връщането на производството във фазата за събиране на доказателства и като порок се сочи несъбирането на всички относими доказателства и невъзможността за реализиране на правото на защита на Ш. А..

В писмен отговор ответникът по касационната жалба на Ш. А.- и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената касационна жалба от страна на нарушителя и счита, че решението е правилно и законосъобразно в частта, с която наказателното постановление е потвърдено. Оспорва доводите на Ш. А., изложени в жалбата и я счита за неоснователна.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касация по жалбата на Ш. А. - Заместник-директор на ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба, чрез процесуалния му представител, с която поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореното решение да бъде отменено в обжалваната част, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът и ответник по касация по жалбата на и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас – Ш. Д. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата и доразвива аргументите си за неправилна квалификация за нарушението, като едва в наказателното постановление за пръв път била посочена разпоредбата на Регламент 952/2013, която пък била неотносима и неясно посочена поради няколкото алтернативи; неясни били лицата, които определили стойността на стоките и нарушителя бил в невъзможност да възрази по оценката; Не били достатъчно индивидуализирани предметите на нарушението чрез техния IMEI; Нарушителят не бил индивидуализиран, тъй като веднъж бащиното му име било изписано като Д., а друг път като Д.. Моли се да бъде отменено решението в потвърдителната част и да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, намира касационната жалба на Ш. А. за неоснователна, а тази на и.д. зам.директор на ТД Митница Бургас за основателна.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са депозирани в законоустановения срок от активно легитимирани лица срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 14.01.2024 година, около 18.30 часа на Митнически пункт „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, в посока Република Турция се намирал, управлявания от Щ. Р. А. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с рег.№ [рег. номер]. В автомобила имало двама пътници - Ш. Д. А. и Ш. В. А..

Във връзка с искане от Гранична полиция с № 3082/14.01.2024 за извършване на съвместна проверка, на основание чл. 22 от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове, следвало да се извърши проверка на автомобила.

Преди започването ѝ, пътниците били поканени от свидетеля А. К. К., в присъствието на колегата му-св.М. А. С. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи, но същите не декларирали нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ, свид. К., в присъствието на колегата си свид. К. А. А. извършил личен преглед на А., при който в мъжката му чанта, която последният носил през рамо, били открити 12 броя смарт телефони „*** ***“. Бил съставен Протокол за личен преглед с № 24BG0010150006/14.01.2024 г.,който бил подписан и от А..

След което свид. К., извършил митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, както и било извършено пролъчване, при което не били констатирани нарушения, за което бил съставен Протокол за извършена митническа проверка с № 24BG001015М002446 от 14.01.2024 година.

Били изискани обяснения от Ш. А., но същият не дал такива, а единствено посочил „[населено място], пазар ***“ в бланката за обяснения.

За установеното свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG14012024/1000/М-126 от 14.01.2024 г., който бил връчен лично на нарушителя, който не упражнил правото си в 7 дневен срок да изложи писмени такива пред административнонаказващия орган.

Предметът на нарушението 12 броя смарт телефони „*** ***“ били иззети с Разписка № 24000471/14.01.2024 г.

Стойността на стоките - предмет на нарушението била определена в общ размер на 2631.60 лв. от комисия, назначена със Заповед на Директора на ТД Митница Бургас.

Въз основа на съставения АУАН, и.д. заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас, издал процесното Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-264/НП от 18.04.2024 година, което било връчено на А. на 28.05.2024 година. С него била ангажирана административнонаказателната отговорност на Ш. Д. А., за това че е направил опит да пренесе през държавната граница от България за Турция, без знанието и разрешението на митническите органи, стоки 12 бр. смарт телефони – нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, като извършеното не съставлявало престъпление. С процесното НП на нарушителя било наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2631.60 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Въз основа на събраните доказателства и изслушаните експертизи Районен съд – Свиленград е приел че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на изискванията на процесуалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения, че нарушението е установено и описано по несъмнен начин, че АУАН е надлежно връчен и не се нарушава правото на защита на нарушителя, поради погрешното изписване на буква в бащиното му име. По материалния закон, въззивния съд приема че е безспорно установено описаното нарушение и неговото авторство, а именно опит на Ш. Д. А. да пренесе стоки – 12 бр. смарт телефони, през държавната българо-турска граница в посока Турция без знанието и разрешението на митническите органи. Същият също намира, че нарушението е правилно квалифицирано по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като не са изпълнени задълженията на нарушителя по чл. 66, ал. 1 от ЗМ да декларира стоките по смисъла на чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, а именно „Декларирането е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начин желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока“. В настоящия случай въззивния съд приема, че е било налице задължение за писмено деклариране на основание чл. 68вр. с чл. 62 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, което е следвало да се изпълни чрез попълване на унифициран формуляр ЕАД – представляващ писмена митническа декларация и след като такава не е попълнена, то нарушението е извършено. Съдът е приел, че не се касае за изключение по Регламент (ЕИО) № 918/83 на съвета от 28.03.1983 г., нито се касае за нетърговски стоки по смисъла на чл.1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 02.07.1993 г. или освободените от мита стоки по чл. 203 и следващите от Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. С атакуваното решение, РС –Свиленград е намерил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.