Решение № 477 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИ. ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110210665 по описа за 2022 годИ.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С М“ АД, ЕИК: срещу Наказателно постановление (НП) № 113 от 29.06.2022 г., издадено от инж. И М.а П, на длъжност директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.

В подадената жалба е посочено, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото дружеството не е извършило твърдяното нарушение. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден от лице, което не разполага с нужната компетентност. Също така се сочи, че актът и наказателното постановление не разполагат с изискуемото съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН съдържание, доколкото не съдържат изчерпателно описание на нарушението, неправилно са посочени датата и мястото на неговото 1 извършване, а също така дадената му правна квалификация е неправилна.

Освен това се посочва, че АУАН и НП са издадени извън законоустановения срок. На следващо място, излагат се аргументи, че задължението за изпращане на информация по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 е на лицата, уреждащи превозите, а не на дружествотожалбоподател. Твърди се нищожност на даденото на дружеството предписание № 146/11.11.2021 г. поради посочения в него „постоянен“ срок.

Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна – директора на РИОСВ – София, се представлява от юрисконсулт Бозов, който оспорва жалбата и моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2021 г. в РИОСВ – София постъпила справка от Дирекция „Национален коордИ.ционен център“ към МОСВ, отнасяща се до осъществени трансгранични превози на отпадъци през месец октомври 2021 г. от дружество „С М“ АД, ЕИК: . След преглед и анализ на същата се установило, че дружеството е извършило 69 броя превози, като за 30 броя от тях информацията била получена в инспекцията със закъснение, а за 5 броя такава изобщо не била получена. Предвид това, на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС директорът на РИОСВ – София издал Предписание № 146 от 11.11.2021 г. по отношение на дружеството, съгласно което: „при извършване на трансграничен превоз на отпадъци не по - късно от деня на натоварването им да изпраща на електронен адрес: [email protected] попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12“, със срок: постоянен. На 23.12.2021 г. даденото предписание било получено срещу подпис от представител на „София Мед“ АД.

На 09.02.2022 г. в РИОСВ – София постъпила справка с вх. № 2759/ 2

09.02.2022 г. от Дирекция „Национален коордИ.ционен център“ към МОСВ, за месец януари 2022 г. относно изпълнение на изискванията на чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъци, както и реда за водене на публични регистри. От получената справка било установено, че „София мед“ АД е извършило превоз на отпадъци на 07.01.2022 г., за който в инспекцията нямало получена предварителна информация.

След извършена проверка на представената от Дирекция „Национален коордИ.ционен център“ към МОСВ справка и постъпилите уведомления на електронната поща на РИОСВ – София било установено, че за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. дружеството „София Мед“ АД е извършило 75 броя превози на отпадъци, като за 12 броя от тях не била изпратена предварителна информация в инспекцията, т. е. дружеството не е изпълнило даденото му предписание. Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № ККФОС - ИЦ - 11/11.02.2022 г.

Предвид констатираното, на 11.02.2022 г. до дружеството-жалбоподател била изпратена покана на 02.03.2022 г. да изпрати свой представител в сградата на РИОСВ – София за съставяне и връчване на АУАН. На 02.03.2022 г. в сградата на РИОСВ – София не се явил представител на „София мед“ АД, поради което в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетели И. В. Ц., на длъжност главен експерт в Дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ – София, съставила срещу дружеството АУАН № 45 от 02.03.2022 г. за това, че същото на 07.01.2022 г. е извършило превоз на отпадъци, за който в инспекцията не е постъпвала информация /предварително уведомление/, с което дружеството не е изпълнило даденото му задължително предписание. Актосъставителят приел, че „С м АД е извършило нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.

На 29.03.2022 г. така съставеният АУАН бил връчен срещу подпис на представител на „С м“ АД по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, като същият вписал в акта, че ще подаде възражения в законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН обаче не постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН от директора на РИОСВ – София било издадено обжалваното Наказателно постановление № 113 от 29.06.2022 г., с което на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС на „С М 3

АД, ЕИК: , било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС. Наказателното постановление било връчено срещу подпис на пълномощник на дружеството - жалбоподател на 05.07.2022 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля И. В. Ц. (актосъставител), както и писмените доказателства – предписание № 146/11.11.2021 г., писмо с изх. № 6473/29.06.2022 г., ведно с известие за доставяне, пълномощно, писмо с вх. № 6754/30.03.2022 г., писмо с изх. № 2072/04.03.2022 г., писмо с изх. № 1409/11.02.2022 г., ведно с известие за доставяне, констативен протокол № ККФОС-ИЦ-11/11.02.2022 г., писмо с вх. № 2759/09.02.2022 г. с приложения, писмо с изх. № 10734/11.11.2021 г. с приложения, Заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло дадените от св. И. Ц. показания, доколкото същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се установяват подробности по отношение на извършената проверка и констатирането на процесното нарушение.

Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.

Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на 4 материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 167 и чл. 168 от ЗООС и в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. В тази връзка следва да се вземе предвид и приложената към материалите на делото Заповед № РД16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ – София, като според т. 11 от същата актосъставителят И. Ц. е компетентен да извършва превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите на околната среда и да съставя актове за административни нарушения по Закона за опазване на околната среда. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че АУАН е съставен от некомпетентно длъжностно лице.

Независимо от горното съдът намери за основателни възраженията на жалбоподателя, че в съставения АУАН и в процесното наказателно постановление не са посочени точно датата и мястото на извършване на нарушението, които представляват задължителни негови елементи, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В текста на АУАН е посочено само, че дружеството не е изпълнило дадено задължително предписание със срок постоянен, за един превоз, осъществен на 07.01.2022 г., без изобщо да се посочи дата и място на извършване на нарушението. В обстоятелствената част на НП е отбелязано, че нарушението е извършено на 08.01.2022 г. в гр. С, бул.

„Ц Б“ № , ет. 10 (РИОСВ – С). В наказателното постановление АНО е посочил, че в издадения АУАН е допусната нередовност, тъй като грешно е определена датата на извършване на нарушението – 09.01.2022 г. Направена е корекция на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е определена дата на извършване на нарушението – 08.01.2022 г., тъй като датата на натоварване е 07.01.2022 г., а деянието се изразява в бездействие и съответно състава на нарушението е осъществен в деня, следващ крайния срок на изпълнение на задължението.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице нарушение на императивните норми на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин е нарушено правото на защита на санкционираното лице, а именно да разбере фактическите и правни рамки на 5 административнонаказателното обвинение. Липсата на задължителни реквизити в АУАН, каквито са датата и мястото на нарушението, не може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в издаденото наказателно постановление се посочат дата и място на извършване на нарушението, каквито изобщо липсват в текста на съставения акт, понеже води до ограничаване на правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, което на свой ред води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и съответно до отмяна на издаденото НП, въпреки безспорно установения факт на извършване на нарушението от страна на дружеството.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в жалбата възражения, свързани с формулировката на самото предписание, съдът в настоящото производство не е компетентен да разгледа и да се произнесе по тях. Това е така, защото даденото предписание представлява индивидуален административен акт и може да се обжалва по реда на чл. 145 и сл. АПК, именно по отношение на неговата законосъобразност. В разпоредбата на чл. 146 от АПК са предвидени и основанията за оспорване – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. След като обаче даденото на дружеството предписание, с което безспорно за него е създадено задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, не е било обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК пред АССГ, който е компетентен да се произнесе по него, то същото е следвало да бъде изпълнено.

Мотивиран от изложеното, съдът приема жалбата, с която е сезиран, за основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.