Определение № 78 от 20.02.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Смолян, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500047 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.577 ГПК.

Делото е образувано по допустимата частна жалба с вх.№ 266/23.01.2025 г. на Р. Я. К., чрез пълномощника му адв.Здр. Д., против отказ на съдията по вписвания при Златоградския районен съд да впише искова молба с вх.рег.№ 3175/27.12.2024 г., който отказ се съдържа в определение № 6/30.12.2024 г. на същия съдия.

В частната жалба се твърди, че заявлението за вписване на исковата молба е подадено в Службата по вписвания при РС-Златоград на 27.12.2024 г. и че „с невярно съдържание (имащо сила на инкриминирано деяние) Съдия по вписванията се произнася на 30.12.2024 година. Правилника по вписванията е категоричен, че вписвания на искови молби или отказ се прави веднага. Тава е императивна разпоредба. Видно от Заявление за вписвания, ясно и точно е записано дата /27.12.2024 година/. Тази дата е ясно и точно описана и към исковата молба.“

Сочи се в жалбата, че практиката в PC-Златоград до встъпването на нов съдебен състав е исковата молба първоначално да бъде входирана в деловодството на PC-Златоград, след което същата се предава при съдия по вписванията. Жалбоподателят твърди, че именно това прави, като предава исковата молба с оформено входиране, която е и исковата молба при 1 съдията по вписванията при PC-Златоград. Заявено му е обаче от длъжностното лице, че исковата молба е разделена, тя не може да вземе решение и ще се консултира със съдебния състав по гр.дело № 411/2024 г.

На следващо място жалбоподателят изтъква, че, съгласно тълкувателно решение на ВКС, съдия по вписванията няма правомощия да се произнася по редовността на исковата молба, а това е в правомощията на съда.

Счита, че ясно и точно са описани границите на имотите, а реалните части от по-голям имот могат да бъдат конкретизирани след допускане и назначаване на техническа експертиза, която е поискал своевременно. Смята, че неслучайно на вписване подлежат и влезлите в сила решения.

С обжалваното определение № 6/30.12.2024 г. съдията по вписванията при Златоградския районен съд отказва да впише искова молба с вх.рег.№ 3175/27.12.2024 г. на Районен съд-Златоград, представена за вписване по заявление с вх.№ 878/30.12.2024 г. на СлВп при ЗлРС, чрез адв.Здр. Д., пълномощник на Р. Ас. К., по следните съображения:

Не е изпълнено изискването на ал. 2 на чл.8 ПВ - не са представени два преписа от исковата молба; не са изпълнени изискванията на чл.6, ал.1, буква „в“ от ПВ относно индивидуализация на недвижимите имоти, касаещи реалните части по отношение на имотите, описани в петитума на исковата молбата в точка 1, точка 3 и точка 7, а именно: реална част от ПИ с идентификатор *****.**.**, реална част от ПИ с идентификатор *** и реална част от ПИ с идентификатор ***, тъй като липсва индивидуализация на така описаната спорна реална част чрез граници на тази реална част – не е посочено точно кое място заема, чрез описване на граници и площ; отделно не е посочена и площта на всички имоти, описани в петитума на исковата молба.

С оглед разпоредбата на чл.577, ал.1 ГПК и установената съдебна практика, в производство като настоящото се прилага и ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГТК, като въззивният съд е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранителен акт, като съобрази и представените с частната жалба доказателства. Настоящият състав намира, че отказът като краен резултат е правилен и съдържащото го определение следва да се потвърди.

Р. Я. К., представляван от адв.Здр. Д., подава искова молба в 2

Златоградския районен съд, против петнадесет души ответници, наследници, заедно с него, на М. Хасанов К. /Велин Ас. К./, сред които и М. Х. К. - т.12, с която иска да се признае за установено спрямо тях, че е собственик по давностно владение, продължило повече от 20 години, считано от 2003 г., на реални части от три недвижими имота и на пет цели недвижими имота в землището на гр.Неделино, възстановени на наследниците на общия наследодател М. К. с решение на ПК Неделино № 21/06.04.1999 г. по преписка № 5/14.06.19991 г., а именно:

1. Реална част от около 600 кв.м. в източната част на ПИ с идентификатор *** в местността „Горна колиба“;

2. Целия ПИ с идентификатор с 51319.20 .36, в местността„Дрене", с площ от 4154 кв.м.;

3 3.

Реална част от около 2 дка в източната част на ПИ с идентификатор ***, в местността „Каралъска чука";

4. Целия ПИ с идентификатор ***, в местността „Каралъска чука“, с площ от 4188 кв.м.;

5. Целия с ПИ с идентификатор с 51319.20. 149 в местността „Бараково", с площ от 2001 кв.м.;

6. Целия ПИ идентификатор 51319.20. 171, в местността „Кавармови колиби", с площ на имота 1 478 кв.м.;

7. Реална част от около 3 500 кв.м. в западната част на ПИ с идентификатор ***, в местността „Кавармови колиби“ ;

8. Целия ПИ с идентификатор 51319.20. 228, в местността „Курета", с площ от 978 кв.м.

В исковата молба са описани и съседните на процесните имоти с посочване на техните идентификатори и номера по предходен план.

Посочена е цена на иска от 4,18 лв.

Направено е и доказателствено искане да се назначи техническа експертиза, която, освен друго, да определи действителната площ и нанесе на комбинирани скици реалните части от трите ПИ по т.1, 3 и 7, като ги отрази в цвят, различен от този на останалите части; посочи дали са оградени, кои са границите им, за какво се използват.

3

Исковата молба е подадена на 27.12.2024 г. в 14:27 часа на гише в Златоградския районен съд; върху нея има допълнително отбелязване на ръка с химикална паста, неизвестно от кого, в горния десен ъгъл на първата страница: „гр.д. № 411/2024 г.“.

Заявлението за нейното вписване е подадено в Службата по вписвания при Златоградския районен съд на 30.12.2024 г. в 14:52 часа и му е даден вх.№ 878 от същата дата.

Към заявлението е приложен само оригинал на исковата молба, без препис или препис-извлечение от нея. Придружена е с две разписки, от които е видно, че Р. К. е платил на 12.12.2024 г. държавна такса от 10 лв. в полза на Агенция по вписванията за вписване на исковата молба и 50 лв. в полза на Златоградския районен съд за образуване на гр.дело.

Представени са заверени от адв.Дуганов копия на пълномощно за него от Р. К., на решение на ПК-Неделино за възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, на скици на осемте имота от СГКК-Смолян и на седем удостоверения за данъчна оценка на имотите, с изключение на този с идентификатор .171; на две удостоверения за наследници на М. К. и за идентичност на лице с различни имена.

Съгласно чл.12, ал.1 ПВп, за да се извърши вписването …, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата, като исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6.

Ал.2 на същия член предвижда, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които се отнася молбата. Ал.3 на чл.12 разпорежда, че, ако актът, до който се отнася исковата молба, не е вписан, вписването на молбата се извършва по реда, установен в чл. 9.

Чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВп изисква да е налице описание на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или 4 застроената площ и границите. Според ал.3 на същия член, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива.

Съгласно т.6 от задължителното за съдилищата ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, „Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.“ В мотивите по същата т.6 е разяснено от ВКС, че „Може да бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1 изр. 2ПВ ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.“

В случая от съдията по вписванията е постановен отказ и поради това, че исковата молба не отговаря на изискването за идентификация на имотите, а не защото е извършил недопустима проверка за редовността на исковата молба.

С определение № 55 от 22.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4369/2018 г., I г. о., е даден отговор на въпроса в случаите, когато предмет на 5 акта, подлежащ на вписване, е част от имот съгласно чл. 200 ЗУТ, а не цял имот, кое е необходимото и достатъчно описание на реалната част, предмет на прехвърляне; каква е необходимата и съществена индивидуализация на недвижим имот, предмет на разпоредителна сделка, когато той представлява реална част от друг имот. Съставът на ВКС приема, че: „съгласно чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп, подлежащите на вписване актове следва да съдържат описание на имота, за който се отнася акта, с посочване на вида му, местонахождението, номера на имота, площта и границите му. В случай като настоящия, при който се иска вписване на нотариален акт за сделка с реална част от поземлен имот, за нейната индивидуализация е достатъчно в акта да бъдат посочени вида, местонахождението, номера по кадастрална карта или кадастрален план на поземления имот, в пространствения обхват на който попада тази реална част, нейната площ и границите, чрез които се идентифицира еднозначно местоположението й върху поземления имот. Изискването на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВ за индивидуализация касае недвижимия имот, предмет на договора, и когато той е реална част от друг, по-голям недвижим имот, общата площ и граници на имота, към който принадлежи прехвърлената част, нямат отношение към нейната точна индивидуализация. Тези белези биха били от значение за валидността на сделката, обективирана в подлежащия на вписване акт с оглед разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, но тази преценка е извън предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.

32а, ал. 1 ПВ.“

В случая не се касае за нотариален акт за сделка, нито за реални части от имоти по чл.200 ЗУТ, а за неурегулирани, за земеделски земиниви, ливада и пасище, но е относимо разрешението, че за индивидуализация на реална част от поземлен имот е достатъчно да бъдат посочени видът, местонахождението, номерът по кадастрална карта или кадастрален план на поземления имот, в пространствения обхват на който попада тази реална част, нейната площ и границите, чрез които се идентифицира еднозначно местоположението й върху поземления имот. В исковата молба не са посочени границите на реалните части от ПИ с кратки идентификатори .30 /т.1/, .65/т.3/ и .186 /т.7/ от петитума, а само площите им и че се намира в източните и западната части на по-големите имоти; т.е., липсва посочване на границите на реалните части, чрез които се идентифицират еднозначно местоположенията на тези реални части върху поземлените имоти, в които 6 попадат. За такава обща индивидуализация, удовлетворяваща изискването на чл.6, ал.1,б.“в“ ПВп /а и за редовността на исковата молба/, ищецът не се нуждае от заключение на техническа експертиза, за да я направи. Възможно и достатъчно е да посочи например дали от всички страни граничи с ПИ, от който е част, или пък и с някои от съседните ПИ или с някакви трайни белези на място.