Определение № 3151 от 18.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20221110201474 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

63д от ЗАНН.

С Решение № 2870 от 28.07.2022 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав е изменил Наказателно постановление № 21-4332-023929/23.11.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта му, с която на Щ. М.

Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева за извършено административно нарушение по чл. 19, ал. 2 от ЗДвП в санкционната му част, като е намален размерът на наложеното административно наказание "глоба" от 150 лева на 20 лева.

В срока за обжалване на решението от страна на Щ. М. Н., чрез адв.Д. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е постъпила молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Според процесуалния представител на жалбоподателя при този изхода на делото, съдът би следвало да уважи претенцията на въззивника за присъждане на разноски.

С тези доводи моли решението на съда да бъде допълнено в частта за разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие и своевременно релевираното искане за това.

С оглед спазване правата на всяка от страните, на Началник Група към 1

ОПП – СДВР е изпратен препис от депозираната по-горе молба на Щ. М. Н., с възможност за становище, каквото в предоставения срок не е постъпило.

При така установеното, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая Щ. М. Н. е уведомен чрез процесуалния си представител за постановеното решение на 21.09.2022 г., а молбата е депозирана в съда на 05.08.2022 г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.

3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

Този състав на СРС счита, че присъждането на разноски в съдебното производство по обжалване на наказателни постановления, зависи от крайния изход на делото, касателно наличието или липсата на условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай с решението си, постановено по НАХД № 1474/2022 г., 2

СРС, НО, 15 състав е приел, че преценката на административнонаказващия орган по този въпрос е била правилна, поради което и законосъобразно е била ангажирана тази отговорност по отношение на Щ. М. Н..

Обстоятелството, че с решението е бил намален размерът на наложената санкция до предвидения в закона минимум, не следва да рефлектира върху изводите относно основателността на претенциите за разноски, тъй като санкцията представлява законова последица от ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя за така извършеното нарушение.

В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение, доколкото Щ. М. Н. е представляван от адвокат в първоинстанционното производство. Тази претенция, обаче, съобразно изложените по – горе доводи на съда, се явява неоснователна, тъй като меродавен за присъждането на разноски в полза на жалбоподателя е крайният резултат от оспорването на административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

В този смисъл, макар и касаеща разноските за свидетели и вещи лица, е и т. 2, б. „а“ от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВКС, в която е посочено, че при изменение на НП разноските се възлагат на нарушителя, тъй като последният с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

По изложените съображения съдът счита, че молбата за допълване на процесното решение в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Щ. М. Н., ЕГН ********** за допълване на Решение № 2870 от 28.07.2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд 3

- София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4