Решение № 373 от 21.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Ловеч, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310100440 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, чрез пълномощник юрисконсулт И.Н. срещу Г. Х. К., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по договор за паричен заем № ***, а именно: 400.00 лева – главница, 61.03 лева – договорна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 21.06.2019 г. и 232.67 лева – обезщетение за забава за периода от 03.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, предмет на оспорена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 154/2024 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

Твърди се, че договорът за паричен заем е сключен на 26.10.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и ответницата, като заемател, с размер на предоставената по формата на заем парична сума 400.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора, страните декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е запознал и се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на договора, съгласно чл. 4 ал. 1, заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя и така последният изпълнил задължението си да предостави заема, като по този начин възникнало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като 1 съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия, същият не може да бъде променян едностранно от заемодателя. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 61.03 лева, като по този начин договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 461.03 лева, платима на 34 броя седмични погасителни вноски, от които първите три в размер на 3.12 лева и още 31 в размер на 14.57 лева, при първа погасителна вноска на 02.11.2018 г. и последна вноска – на 21.06.2019 г.

Посочва се още, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 232.67 лева за периода от 03.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., се твърди, че не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Изтъква се, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Г. Х. К., произтичащи от Договор за паричен заем № ***, са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Посочва се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/226022 от 11.01.2024 г., изпратено с известие за доставяне.

Ищецът посочва, че е представил с исковата молба копие от уведомление за извършената цесия и моли същото да бъде връчено на ответницата заедно с исковата молба и приложенията към нея, като в тази връзка е цитирал съдебна практика на ВКС.

Твърди се още, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 154/2024 г. по описа на РС-Ловеч е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответницата Г. Х. К., че същата му дължи следните суми: 400.00 лева – главница, 61.03 лева – договорна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 21.06.2019 г. и 232.67 лева – обезщетение за забава за периода от 03.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл.

78 ал. 8 от ГПК.

С протоколно определение от 02.07.2024 г. са приети като доказателства по делото приложените към исковата молба заверени копия от: Договор за паричен заем № ***; Погасителен план към договор за заем №226022; Общи условия по договор за заем; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за продажба и 2 прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 14.06.2023 г.; Приложение №1 от 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/; пълномощно от 14.06.2023 г.; уведомително писмо, изх. №УПЦП-СТК/226022 от 14.06.2023 г.; уведомително писмо, изх. №УПЦ-С-СТК/226022 от 11.01.2024 г.; известие за доставяне от 11.01.2024 г. и обратна разписка.

Приложено е и ч.гр.дело № 154/2024 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 1015 от 26.01.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. Х. К. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства, като заявлението е уважено изцяло и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 84/29.01.2024 г. за претендираните вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.01.2024 г./ до изплащане на вземането, както и за разноските по делото: държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. Х. К. е подала писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.

415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, пълномощникът му юрисконсулт И.Н. заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата Г. Х. К. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответницата като предявените положителни установителни искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.01.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в настоящото исково производство, а 3 именно сума в размер на 125.00 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.

8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 225.00 лева. Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 350.00 лева за исковото производство следва да се отхвърли.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 25.00 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски: 75.00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за паричен заем № ***, а именно: 400.00 лв. /четиристотин лева/ – главница, 61.03 лв. /шестдесет и един лева и три стотинки/ – договорна лихва за периода от 02.11.2018 г. до 21.06.2019 г. и 232.67 лв. /двеста тридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 03.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението по заповедното производство /26.01.2024 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /26.01.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 84/29.01.2024 г. по ч.гр.дело № 154/2024 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

ОСЪЖДА Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 75.00 лв.

/седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер над 100.00 лв.