Решение № 311 от 06.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901304 по описа за 2022 годИ.

Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 1 от ТЗ.

Ищецът М. П. твърди, че е съдружник в "К.Б." ООД, ЕИК ****, с размер на дяловото участие 1700 лева и притежава дялове в размер на 33 % от капитала на дружеството. Поддържа се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството, същото може да бъде прекратено по иск на съдружниците с дялове повече от 1/5 (20 %) от капитала на дружеството, ако важни причини налагат това.

Твърди се, че в конкретния случай са налице такива важни причини, тъй като дружеството не може да работи и да постига икономическите си цели, защото съдружниците Т.Б. и Д.И.Т. не участват в дейността му, не се явяват на общи събрания и не могат да бъдат открити въпреки всички усилия на ищеца като съдружник. Ищецът сочи, че по негово мнение останалите двама съдружници не живеят на територията на Република България, което сериозно възпрепятства комуникацията с тях и откриването им. И тъй като тези двама съдружници притежават 77 % от капитала на "К.Б." ООД, ЕИК ****, то дружеството на практика не може да взима решения без участието им на общо събрание на съдружниците. Сочи се, че през последните над 10 години дружеството не е обявявало по партидата си в Търговския регистър при АВП годишни фИ.нсови отчети, тъй като не е налице мнозинство за приемането им. Поради липсата на възможността да се взимат решения, които да се привеждат в изпълнение, дейността на управителя М. П. е ограничена до чисто оперативна. Поради това се твърди, че ответното дружество не може да постига типичните за всяко търговско дружество стопански цели и ограничава приходите от дейността.

С оглед изложеното ищецът моли Съда да постанови прекратяване на дружеството "К.Б." ООД с ЕИК **** на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ, и на основание чл. 156, ал. 1 от ТЗ да откриете производство по ликвидация, като назначите управителя М. И. П. за ликвидатор на дружеството. Моли да му се присъдят и направените разноски.

Ответникът "К.Б." ООД, ЕИК ****, чрез назначения особен представител по 1 чл. 29, ал.4 от ГПК адв. И. Л., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че в случая не се установява настъпването на „важни причини“ за прекратяване на дружеството. Поддържа се, че няма доказателства, че на останалите съдружници са връчвани покани за ОСС или по други поводи. Поради липсата на данни за причините за непровеждане на ОСС, не може да се направи извод дали се касае за тенденциозно поведение на съдружниците. Поддържа становище за неоснователност на иска.

В ДИМ ищецът поддържа иска. Сочи, че през 2014 г. е отправил покана до останалите съдружници за свикване на ОСС, но самите покани не могат да бъдат намерени, през 2015 отново е била отправена покана, вкл. и до съдружника Т.Б. за явяване на ОСС, изпратена по ел. поща. Бил направен опит за свързване по телефона със съдружника Т., без успех. През 2016 годИ. отново бил направен опит за свикване на ОСС, но безуспешно. Ищецът сочи, че през месец септември, 2022 г., при пореден опит за връзка със съдружника Т., получил информация, че същият е почИ.л. Нямало молба от наследниците му за встъпване в дружеството.

В отговор на ДИМ адв. Л. поддържа възраженията срещу основателността на иска. Сочи се, че няма данни наследниците на почИ.лия съдружник да са поканени да станат съдружници. Поддържа се, че процесните ОСС не са надлежно свикани.

Оспорва се като недопустимо искането по 156 от ТЗ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество, че същото е вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ през 2008 годИ., а е създадено и вписано във фирмения регистър на СГС с решение 1/034.03.20203 годИ..

От създаването му до датата на предявяване на иска 15.07.2022 г. като съдружници са вписани М. И. П., Д.И.Т. и Т.Б., всеки с дялово участие от по 1700 лева.

Като управител на дружеството е вписан М. П..

От датата на създаване на дружеството, като седалище и адрес на управление е вписан адресът: гр. София, бул./ул. ул. ****.

Последното подадено заявление по партидата на дружеството е за подаден за обявяване ГФО за 2009 годИ. - заявление от 28.06.2010 годИ..

По делото са представени заверени копия от електронни съобщения, изпратени от М. П. до Т.Б. с покана за ОС на дружеството на 26.06.2015 г. и 27.06.2016 годИ..

Видно от справка от НБДН от 06.12.2022 г., Д.И.Т., ЕГН ********** е почИ.л на 16.02.2005 годИ.. Същият е оставил наследници по закон – дъщеря и син.

По делото е разпитан като свидетел В.В.Б..

Същата сочи, че познава М. П. от средата на 2004 г., като свидетелката работи в едно от дружеството на ищеца – ББ ООД, с регистрирано наименование „Б Б.Б.“ ООД и ръководи административната дейност на всички дружества на ищеца и на съпругата му. През 2004 г. офисът на „Б Б.Б.“ ООД се е намирал на ул. ****. Тъй като свидетелката ръководела административната дейност на дружеството „ББ“ ЕООД, с всички дружества, в които ищецът и съпругата му имали отношения, сочи, че е запозната, доколкото е възможно, с дейността на двамата. Свидетелката сочи, че има достъп до абсолютно всички имейли, включително и частния е-мейл на ищеца. Знае името на дружеството „К.Б.“ ООД, като едно от дружествата, в които М. П. има участие. Другите участващи в дружеството лица били Т.Б. и Д. Т.. Свидетелката не 2 познава лично Т.Б., като само знае, че е унгарски гражданин. Знае, че дружеството „К.Б.“ ООД няма дейност, след като е учредено през 2003 г. (преди свидетелката да започне работа в „ББ“ ЕООД). Знае, че дружеството „К.Б.“ ООД не ползва счетоводно обслужване към момента. По спомени на свидетелката имало кореспонденция във връзка с необходимостта да се провеждат общи събрания за нулеви отчитания на дейност на „К.Б.“ ООД с останалите съдружници. М. П. се опитвал да се свърже с останалите съдружници, но нямало обратна връзка. Свидетелката била коментирала този въпрос с М. П.. Свидетелката сочи, че входящата кореспонденция в офиса под формата на писма, официални уведомления, всичко мИ.ва през нея. М. П. бил казал на свидетелката, че е научил, че другият съдружник Д. Т. е почИ.л, но не знае откъде го е научил. Не знае М. П. да разполага с адреси и телефони на наследниците на Д. Т.. На свидетелката не било възлагано да изпраща кореспонденция до останалите съдружници в „К.Б.“ ООД, или да се свързва с наследниците на почИ.лия Д. Т..

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 155, т.1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност може да бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала.

Съгласно задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I ТО; решение № 21 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 471/2009 г., I ТО), при обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано. Бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр.

Ищецът М. П. притежава 1/3 от капитала на дружеството, видно от вписванията в ТР, т.е процесуално легитимиран да предяви конститутивния иск по чл.

155, т.1 от ТЗ

В конкретния случай, се установява по делото, че съдружникът Д. Т. е почИ.л през 2005 годИ..

Отразяването в ТР на прекратяване на членственото правоотношение на съдружник, който е физическо лице и е почИ.л, е резултат само на заявление, при което заявителят трябва единствено да представи доказателства, от които да се установява настъпилата смърт. Няма други условия, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение на почИ.лия съдружник, включително не се изисква да бъде прието решение на общото събрание за това кой поема дружествените дялове, 3 които това лице е притежавало преди смъртта си, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между дружеството и наследниците на почИ.лия съдружник. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са последица от него, поради което и за да бъде заличено вписването на почИ.лото лице като съдружник не трябва да се представят доказателства за тяхното настъпване.

Неоснователен е обаче довода на особения представител на ответника, че тъй като няма данни наследниците на Д. Т. да са уведомени за участието на техния наследодател, то това е пречка да се приложи хипотезата на чл. 155, т.1 от ТЗ. С факта на смъртта на Д. Т., за наследниците му са възникнали определени имуществени права по отношение на ответното дружество, но не и членствени права. Поради това и за преценка дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството не следва да се съобразява дали наследниците на почИ.лия съдружник са уведомени за възможността напр. да бъдат приети за съдружници.

Установява се и, че след 2010 г. по партидата на ответното дружество в ТР не са вписани никакви заявления, включващи участие на съдружника Т.Б.. Установява се, че този съдружник е унгарски гражданин, като няма данни да има адрес в Република България. Не се установява същият по какъвто и начин да е участвал в работата на ответното дружество след 2010 г. (когато има приложено по делото решение на ОС на ответното дружество от 24.06.2010 г., в което са взели участие съдружниците Т.Б. и М.

П.).

За преценка липсата на какъвто и да интерес от дружествените работи у втория останал съдружник Т.Б. следва да се цени и обстоятелството, че същият не е отговорил на отправените покани по електронна поща за ОС за приемане на ГФО за 2015 г. и 2016 годИ.. За конкретното производство е от значение изпращането на тези покани и липсата на отговор, а не спазване на формата, предвидена в ТЗ и дружествения договор – писмена форма, с препоръчано писмо.

Поради това и дори и в ТР да беше вписано прекратяване на членственото правоотношение на Д. Т. поради смъртта му, с оглед пълната дезинтересованост на другия съдружник Т.Б. от дружествените работи, следва да се отчете, че за М. П. не съществува възможност да предприеме самостоятелно последващите действия, осигуряващи функциониране на дружеството – вземане на решения от ОС за приемане на нов дружествен договор, който да отразява настъпилите промени, в който размерът на дяловото участие на съдружниците, чието правоотношение с дружеството не е прекратено, да съответства на притежаваните от тях дружествени дялове, вкл. и каквито и да е решения, насочени към пълноценно осъществяване на търговска дейност. Двамата останали съдружници М. П. и Т.Б. притежават по равен брой дялове (по 17 делял, всеки на стойност 100 лева), т.е не е възможно да се вземат необходимите решения от ОС като волеобразуващ орган на дружеството само от единия съдружник – ищеца М. П..