Решение № 1060 от 08.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Плевен, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430105929 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 204,51 евро /400 лв./, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 6,13 евро /12.00 лв./ и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 127,53 евро /249.43 лв./.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: *** против Т. Б.

К., ЕГН**********, ***, в която се твърди, на 19.06.2020 година Т. Б. К., ЕГН**********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ АД, по силата на който е получила сумата от 400 лв., срещу което се съгласила да върне я в срок до 19.07.2020 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Развива съображения, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под

1 формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди, че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на 19.06.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на 2 договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „***“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, извадка от което прилагаме с настоящата искова молба.

Посочва, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Твърди, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото 3 следва да се счита надлежно извършено.

Ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Излага правни съображение и се позовава се на съдебна практика.

Моли да бъде признато за установено че Т. Б. К., ********** дължи на „***“ с ЕИК ********** 1) главница в размер на 400 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 19.06.2020 г до 19.07.2020 г., 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 249.43 лв. за период от 19.06.2020 г. до 31.05.2025 г. 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост на предявената претенция, както и частично основателен по отношение на претендираната главница и о поотношение на законната лихва от подаване на заявлението за издаванане на заповед за изпълнение, в останалата част оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит, тъй като с уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Доколкото само съществуващи вземания могат да бъдат прехврърлени, моли да бъде прието, че цесията е породила действие само по отношение на вземането за главница.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства /Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ***/19.06.2020г., Погасителен план, Стандартен европейски формуляр, Общи условия се установява, че същите са обвързани от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № ***/19.06.2020г.. Съгласно чл.1 от 4

Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 400.00 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни. ГПР по кредита е в размер на 0 %, а ГЛП в размер също на 0 %. Видно от Раздел VI от договора е че страните по делото са уговорили потребителят да предостави в срок до 3 дни от подписването на ДПК обезпечение, което 1) да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължение на потребителя, или 2) да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявления на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата на която банката е получила писмено искане от кредитора, със срок на валидност най-малко 30 дни, след падежа на последната вноска. В ал. 2 е предвидено поръчителя или банковата гаранция да бъдат одобрени от кредитора по негова преценка. Съгласно чл. 24, ал. 1 от раздел IX по договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението по чл. 13 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0.9 % от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните постигнали съгласие, че неизпълнението на задължението по чл. 19 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави обезпечение в срок. В тази връзка на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 120.00 лева, добавена към дължимата главница и лихва.

Установява се от Разписка от 19.06.2020г. /л.16 от делото/, че ответницата е получила от ищеца сумата по заема в размер на 400 лв.

От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.03.2024 г. се установява, че „***“ АД е прехвърлило на *** ЕООД вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към датата на сключване на договора, съгласно Приложение 1 в това число и вземането си към ответника. В договора за цесия – чл.4.3 е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично 5 упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.

По делото е представено уведомление до ответника/л.36/, от което е видно, че съгласно поетото с договора задължение и по силата на издаденото изрично пълномощно, *** ЕООД в качеството си на пълномощник на ***“ АД уведомява ответника, за извършеното прехвърляне на вземането.

Ангажирани са доказателства – удостоверение, извлечение от Приложение №1 към договора за цесия, от които е видно, че процесното вземане е било предмет на прехвърлителнита сделка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми.