Определение № 5865 от 14.12.2012, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ………../.......декември,

Година 2012, град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети декември Година 2012 в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА като разгледа докладваното от съдията

Томова търговско дело номер 1605 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа.

Производството по настоящото дело е образувано след като с определение

№398/23.05.2012г. по т.д. №184/2012г. състав на ВКС,

ІІ т.о., е отменил определение №5037/08.11.2011г. по т.д. №1724/2011г., с което в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК е било прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Ц.И.В. ***, и е върнал делото на Варненски окръжен съд „за извършване на последващи процесуални действия за разглеждане по същество на спора”.

Производството е образувано по исковата молба на Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик” №16, ет.1, ап.3, чрез адвокат П.Т..

Същата сочи като ответник „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева.

След неколкократно поправяне и уточняване на исковата молба, с разпореждане от 11.09.2012г. съдът е разпоредил препис от нея, ведно с приложените към нея доказателства да се изпратят на ответника

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД.

Изпратеното съобщение е надлежно връчено по реда на чл.50, ал.3 от ГПК на 28.09.2012г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адвокат Светлозар И.,***, е подал писмен отговор вх.

№30851/11.10.2012г. по описа на ВтОС, в който излага становище по допустимостта и основателността на исковете и наведените от ищеца твърдения, обосновава възражения и навежда собствени твърдения по същество на повдигнатия правен спор.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба по реда и в срока на чл.372 от ГПК, с оглед на което съдът приема, че не се налага продължаване на размяна на книжа между страните.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

ІІ. По допустимостта на претенциите.

Съдът приема предявените от ищеца искове за допустими.

Същите, съобразно изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, следва да се квалифицират правно по чл.82, във вр. с чл.63 от ЗЗД, съответно по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Цената на главния иск, определена в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на 96 000 лева.

С оглед на това и на основание чл.71, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата за производството държавна такса се определя в размер на 3 840 лева.

С определение №4258/11.09.2012г. ищецът е освободен от внасянето на така определената държавна такса и разноски по делото.

Предявеният от ищеца инцидентен установителен иск е неоценяем.

За воденето му се дължи държавна такса, чийто размер съдът определя на 50 лева (чл.71, ал.1, изр.2-ро от ГПК, във вр. с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Понастоящем, ищецът е останал задължен за внасянето на тази държавна такса, доколкото определението, с което съдът е освободил на основание по чл.83, ал.2 от ГПК ищцата от задължението за внасяне на държавна такса касае нарочно дължимата такава за воденето на главния иск.

Ето защо на ищцата следва да се даде срок до съдебното заседание да внесе така определената държавна такса за воденето на инцидентния установителен иск или да заяви нарочно искане за освобождаване по реда на чл.83, ал.2 от ГПК от това задължение.

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска и доколкото ответникът по делото е търговец, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.287 ТЗ, съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

ІІІ. По доказателствените искания.

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване правен спор, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 от ГПК.

Още в първоначалната си искова молба ищецът е направил искане да бъде задължен ответника да представи находящи се у него документи, което е допустимо, относимо към правния спор и се уважава.

В отговора си на исковата молба ответникът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с документи, съдържащи се в ДП №206/2009г. на ОД на МВР – Варна.

Искането е допустимо и се уважава.

С оглед исканията на страните да им се присъдят сторените за производството разноски, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

Допълнително съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик” №16, ет.1, ап.3, чрез адвокат П.Т., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, 1. с правно основание чл.82, във вр. с чл.63 от ЗЗД за заплащане на сумата 96 000 лева, представляваща причинена щета в резултат на неизпълнение от страна на банката на договорното й задължение по сключения между страните договор за ипотечен кредит от 17.10.2008г. да предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача Тодорка Великова Куманова по предварителен договор от 05.09.2008г. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД или лично на ищеца – кредитополучател;

2. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2011г., до окончателното й плащане;

На основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е освободен от задължението за внасяне на дължимата за производството по делото държавна такса в размер 3 840 лева.

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик” №16, ет.1, ап.3, чрез адвокат П.Т., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” №5, представлявано от изпълнителните директори Стилиян Петков Вътев и Радка И. Тончева, инцидентен установителен иск за установяване в отношенията между страните несъществуването на основание, легитимиращо Тодорка Великова Куманова, трето лице по кредитното правоотношение и продавач по сключения с ищцата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2008г., да се разпорежда и получава средства от разплащателната сметка на ищеца, открита при ответника – BG38UBBS80021064489020.

Така предявеният иск е неоценяем.

Дължимата за производството по него държавна такса се определя от съда в размер на 50 лева.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата Ц.И.В. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението: