Определение № 630 от 03.12.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Разград, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500453 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 3416 от 08. 11. 2024 г. по ч. гр. д. № 1965/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Е. С. М. за следните суми : 729,23 лв. представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, във връзка с договор за потребителски кредит № 4653544, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, 57,33 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.01.2023 г. до 26.04.2023 г.; 82,58 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 08.01.2023 г. до 29.10. 2024 г. и за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу Е. С. М. за следните суми: 729,23 лв. представляваща платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, във връзка с договор за потребителски кредит № 4653544, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, 57,33 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.01.2023 г. до 26.04.2023 г.; 82,58 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 1

08.01.2023 г. д о 29.10. 2024 г., като се претендира и законна лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с „Файненшъл България“ ЕООД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за предоставяне на поръчителство.

Приложен е Договор за потребителски кредит № 4653544, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е. С. М., според който е отпуснат кредит в размер на 800 лв., който е следвало да бъде върнат на 21 седмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 26.04.2023 г. при уговорени ГЛП 40% и ГПР 47,56%. Приложен е Договор за предоставяне на гаранция № 4653544/ 28. 11. 2022 г. , сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Е.

С. М., според който срещу задължението на гаранта да издаде гаранция за заплащане на сумата по договора за паричен заем Е. С. М. му дължи 411,60 лв. На длъжника е предоставен погасителен план за заплащане на дължимите по Договор за паричен заем № 4653544 и Договор за предоставяне на гаранция 4653544 суми на 21 анюитетни седмични вноски, включващи общо погасяване на суми и по двата договора и договорни лихви към тях.

С Разпореждане № 3315/ 30. 10. 2024 г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си : да посочи извършените от длъжника плащания по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи.. – чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК.

Заявителят е подал молба в указания срок, с която по същество е отказал да изпълни указанията.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането.

В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от 2 приложените към заявлението документи.

Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, ако са направени такива, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията с оглед на сключените договори за кредит и за предоставяне на гаранция и формиране на общия размер на погасителната вноска. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3416 от 08. 11. 2024 г. по ч. гр. д. № 1965/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4