Решение № 572 от 27.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510750 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от П. К. Т., С. К. Г., М. Б. Б., А. К. С., Р. К. Б., Д. С. Б., Д. С. Б., В. С. И., К. Б. Т., С. Б. К., А. Г. Б. и М. Г. Б. срещу решение № 20144657/23.06.2021г. постановено по гр.д № 61477/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основА.е чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо Д. Г. С., че са собственици въз основа договор за продажба и наследствено правоприемство на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1116 кв. м., с адрес на поземления имот: гр.

Банкя, р-н Банкя, ПК 1720, ул. *******, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, идентичен с описА.я в нотариален акт за продажба № 73, том VI, дело № 973/61 г. на I нотариус при Софийски народен съд и съставляващ ДВОРНО място от 1400/1792 /хиляда и четиристотин от хиляда седемстотин деветдесет и две/ идеални части от цялото дворно място, регулирано в проектопарцел IV – 829, квартал 51 по проекто плана на вилната зона в с. Банкя, София, целият парцел от 1729 кв.м., ведно с жилищната сграда застроена върху 32 кв.м., състояща се от две стаи и антре, с административен адрес: гр. Банкя, ул. *******, при квоти: за П. К. Т. – 1/6 ид.ч, за С. К. Г. – 1/6 ид.ч.,за М. Б. Б. – 1/18 ид.ч.,за А. К. С. – 1/18 ид.ч.,за Р. К. Б. – 1/18 ид.ч.,,за Д. С. Б. – 1/18ид.ч., за Д. С. Б. – 1/18 ид.ч., за В. С. И. – 1/18 ид.ч., за К. Б. Т. – 1/12 ид.ч., за С. Б. К. – 1/12 ид.ч., за А. Г. Б. – 1/12 ид.ч. за и М. Г. Б. – 1/12 ид.ч.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано. Посочват, че първоинстанционното решение е постановено без да бъдат обсъдени и взети предвид голяма част от събрА.те по делото доказателства – заключение по 1

СПЕ, показА.ята на разпитА.те по почин на ищците свидетели, писмените документи – данъчни декларации, документи установяващи плащане на публични задължения относно процесния имот от страна на ищците, заключение по СТЕ, препис от протокол за приемане на завещА.е на Р.М.С., скица № АГ 94-Е-10/31.01.2002г., а обсъдените са тълкувА. превратно. Считат за необосновА. и напълно неправилни изводите на първоинстнацинният съд, че ответника чрез нотариален акт за дарение валидно е придобила част от процесния имот, съответно по давностно владение – останалата част от същия, както и за периода до подаване на исковата молба както тя, така и праводателката й упражнявали фактическа власт с намерение за своене през период по – дълъг от 10 години. Считат, че от всички доказателства по делото, при задълбоченото им обсъждане в съвкупност, следва извода, че ищците като наследници на приобретателите по нотариален акт № 73/81961г. се легитимират като единствени собственици на процесния недвижим имот вкл. и с жилищната сграда в него.

Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д. Г. С. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че от всички доказателства по делото безпротиворечиво и категорично се установява, че въз основа на дарение и давност ответника се легитимира като единствен собственик на процесния недвижим имот и сградата в него.Посочва, че макар праводателите на ищците да са закупили част от процесния имот, то собствеността върху същия е изгубена съответно придобита на оригинерно основА.е от ответника и нейния праводател и наследодател – Е.Г., като ищците до 2019г. въпреки знА.ето, че друго лице свои имота не са предприели каквито и да са действия за заявяване на собственическите права пред ответника. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувА.я съдебен акт и събрА.те по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основА.я.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основА.е чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на описА.я в исковата молба имот при посочените в уточнителна молба от 09.07.2020г.квоти на основА.е – продажба и наследствено правоприемство.

Основателността на предявения установителен изисква от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест - чл.154 ал.1 от ГПК, да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основА.е /в случая наследяване/, както и да установи и придобивия способ, въз основа на който твърди че праводателя й е бил собственик – в случая продажба. От своя страна, ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващите си възражения – в случая 2 придобиване на правото на собственост върху процесните имоти– сделка – дарение и изтекла придобивна давност вкл. и чрез присъединяване на владението на праводателя й.

Тук е необходимо е да се посочи, че съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основА.е за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързА. с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер/.

С оглез посоченото, както и съобразявайки разпоредбата на чл.269 предл.2 от ГПК предвид наведените във въззивната жалба оплаквА.я, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху следните правнорелевантни факти: дали и кога е настъпило наследствено правоприемство относно процесния имот – дворното място и постройката в полза на ищеца и 2. налице ли е изтекла в полза на ответника придобивна давност относно спорния имот.

Обстоятелството, че ответникът се е снадбил с констативен нотариален акт № 159 дело № 819/2008г. въз основа на давностно владение за част от процесния имот, а за останалата – се легитимира с нотариален акт за дарение № 44, дело № 35/2002г., не го освобождава от задължението да установи при пълно и главно доказване фактическият състав на придобивната давност в настоящото производство и на която основава своето право, както и собствеността на своя праводател, с оглед установяване настъпване на вещно-правното действие на сделката - дарение.

Според становището, възприето в ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на цитираното ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС се посочва, че тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основА.е или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Когато и двете стрА. в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка, в случая – ищецът нотариален акт на името на праводателя му и удостоверение за наследници/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основА.е.

Не е спорно между стрА.те, а се установява от събрА.те по делото писмени 3 доказателства,че :

Преди сключване на граждански брак с Е.З.Д. /Г. на 05.12.1945г. - акт за женитба – л.84 от делото на СРС/, И.К.Г. на 29.12.1943г. е придобил чрез продажба обективирана в нотариален акт № 128/29.12.1923г., дело №4165/1943г. собствеността върху ливада около 2 дка, находяща се в землището на с. Банкя, Софийско,м. Павлово Лешке и при съседи: М.Т., Б.С., Г.И. и братя П. – наследници Д.. С нотариален акт № 73/1961г. И.К.Г. се е разпоредил чрез продажба с част от имота в полза на К. А.ев Б., С. А.ев Б., Б. А.ев Б., В.А. О. и К. Т. М.

/наследодатели на ищците по делото, което не е спорно и се установява от представените удостоверения за наследници/, а именно: 1400/1972 ид.ч. от цялото дворно място, урегулирА. в проекто-парцел IV-829, кв.51, целият парцел с площ от 1729 кв.м., заедно със жилищна сграда застроена върху 32 кв. метра, състояща се две стаи и антре.

Вещото лице по СТЕ, чието заключение е неоспорено от стрА.те и ценено от съда като обективно, компетентно и мотивирано, при съпоставяне както на описА.те грА.ци в цитирА.те два нотариални акта, така и стария кадастрален план от преди 1960г. и разписния лист към него, установява категорично, че описА.я в нотариален акт от 1943 г. имот е идентичен с ПИ 829 /по графични данни 1807 кв.м., записан на името на И.К.Г./, като за същия е отреден парцел IV-829, кв.51 – изрично посочено в разписния лист към кадастралния план /грА.ците на описА.те съседни имоти съответно с пл. №831,828 също съвпадат/. Вещото лице установява частична идентичност на така описА.я имот с процесния, като процесния с настоящ идентификатор *** се явява неговата северна част.

От заключението по СПЕ, което е изслушано и прието в първоинстанционното разглеждане на делото, неоспорено от стрА.те и ценено и от настоящия състав, се установява, че именно И.К.Г. в качеството си на продавач е подписал пред нотариус нотариалния акт от 1961г. /с оглед направеното оспорване от страна на ответника/.

Следователно наследодателите на ищците - К. А.ев Б., С. А.ев Б., Б. А.ев Б., В.А. О. и К. Т. М. са придобили собствеността върху описА.я в нотариален акт № 73/1961г. недвижим имот – 1400/1792 ид.ч. дворно място и едноетажна постройка от 32 кв.м. и към дата 03.04.1961г. се легитимират като собственици на същия /доколкото друго не е изрично посочено, следва да се счита, че квотите в съсобствеността им са равни – чл.30 ал.2 от ЗС/.