Определение № 4736 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4736 гр. Варна, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502018 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 207172780 със седалище гр.София, срещу

Разпореждане

№36986/05.09.2024г., постановено по гр.д.

№10310/2024г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлено заявление с вх. № 65592/14.08.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. И., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. *, район *, ул. * № * .

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се, че заявителят не е страна по договора за поръчителство, сключен между длъжника и „Файненшъл България“ЕООД, поради което дружеството не разполага с него, респективно не може да го представи в хода на заповедното производство. Представянето на документа би могло да се осъществи единствено по реда на чл.192 от ГПК, като искането следва да бъде направено в хода на инициираното исково производство. Непредставянето на договора за гаранция би било основание за отхвърляне на заявлението единствено ако претенцията включва и възнаграждението за поръчителство, какъвто не е настоящият случай. С оглед самостоятелния характер на гаранционната сделка няма основание непредставянето на договора за поръчителство да бъде пречка за преценката неравноправността на клаузите на договора за кредит.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по 1 следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №10310/2024г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ Е О О Д за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А. А. И., ЕГН **********, за следните суми: 466.41 лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 4082732/08.03.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., съгласно приложение № 1 към него от 09.10.2023г., 48.09 лева, представляваща договорна лихва за периода 18.03.2021г. до 16.09.2021г. и 144.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 17.09.2021г. – 23.07.2024г.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че не са изпълнени указанията му, дадени по реда на чл. 410, ал.3 от ГПК, за представяне на всички приложения към договора за кредит, включително договора с одобреното от заемодателя дружество – поръчител, въз основа на който в погасителния план е включено ежемесечно възнаграждение за поръчителство.

За да прецени основателността на подаденото заявление, съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 410 ал.3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В разглеждания случай към заявлението е представен договор за паричен заем № 4082732/08.03.2021г., съдържащ погасителен план с включено в него възнаграждение за поръчителство в размер близък до вноската за главница. Същевременно съгласно чл.4, ал.3 от договора за кредит гаранционната сделка е сключена с одобрено от заемодателя дружество. След като възнаграждението за поръчител е уговорено като част от размера на дълга по договора за кредит, представянето на договора, в който е уговорено, е необходимо за дължимата от съда служебна преценка за валидност на заемното правоотношение. За извършването на тази преценка е ирелевантно дали с конкретното заявление се претендира възнаграждение за поръчител.

Дали заемодателят е страна по гаранционната сделка, също е без значение, доколкото същият е длъжен да комплектова договора за кредит с всички приложения, които имат отношение към формиране размера на дълга.

Противно на изложеното в жалбата гаранционната сделка е обусловена от кредитното правоотношение и няма самостоятелно значение извън него.

Непредставянето на договора за поръчителство, въпреки предоставената с Разпореждане 33943/16.08.2024г. възможност, има за последици отхвърляне на заявлението на основание чл.411, ал.2, т. 1, вр. чл.410, ал.3 от ГПК.

Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №36986/05.09.2024г., постановено по гр.д. №10310/2024г. по описа на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3