Присъда № 97 от 04.07.2023, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 97/04.07.2023 година по НОХД № 280/2023 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М. А. /M A/, роден на ********** година в гр.Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 13.06.2023 г. в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на с.Странджа, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат Д. К., тъй като подсъдимият, редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът, приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия М. А. /M A/ обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия съдът да вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи за разкриването на обективната истина. С тези съображения предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, с оглед нА.чието на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години, ведно с кумулативно предвиденото за престъплението наказание глоба в минимален размер.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. К. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението по несъмнен начин, но предвид на това, че подсъдимия е сирийски гражданин пледира, съдът да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и не неказва подзащитния й.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е М. А. /M A/, роден на ********** година в гр.Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия.

Подсъдимият М. А. /M A/, по неустановени по делото причини около три години преди м. юни 2023 година напуснал държавата си по произход Сирия и се установил в Република Турция. Неустановено време преди 13.06.2023 година подсъдимия решил да замине за Федерална република Германия, като премине през република България, не по установения за това начин без съответното необходимо му за влизане на територията на стрА.та ни разрешение. В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорил това неустановено по делото лице срещу парично възнаграждение да организира влизането му в република България, без необходимото за това разрешение, и предвижването му до република Сърбия. В изпълнение на договореното вечерта на 12.06.2023 година подсъдимият М. А. /M A/, достигнал в близост до турско - българската граница заедно с други седем лица – петима мъже и две 1 деца, воден от две неустановени по делото лица. На 13.06.2023 година подсъдимият заедно със спътниците си и двамата им водачи достигнал до възпрепятстващото съображение на българо - турската граница. Привечер на 13.06.2023 година подсъдимия преминал през отвор във възпрепятстващото съображение на границата на република България в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на с.Странджа, община Болярово, обл.Ямбол, заедно със спътниците си и двамата им водачи. По този начин на 13.06.2023 година подсъдимия, влязъл на територията на република България от република Турция в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на с.Странджа, община Болярово, обл.Ямбол. След влизането си в стрА.та подсъдимия продължил движението си към вътрешността на република България заедно с другите седем лица от групата и двамата им водачи.

На 16.06.2023 г., след 6.00 часа подсъдимият заедно със спътниците си, без двамата им водачи, се качил в лек автомобил „Грейт Уол“ с рег. № СВ 2075ВВ, с който да продължи движението си към република Сърбия. Около 06.40 часа на 16.06.2023г. автомобилът, в който се намирал подсъдимия се движел по пътя от с.Недялско за с.Иречеково, община Стралджа, обл.Ямбол. По същото време същият бил забелязан от полицейски наряд на ГПУ – Елхово в състав св. В. П., служител на ГПУ – Момчилград към РДГП – Смолян и колегата му полицай Владимир Гърбелов, и двамата командировани в ГПУ - Елхово при РДГП – Елхово. Свидетелят П. предприел действия по спиране на автомобила, с цел проверка на водача и превозното средство. Водачът на автомобила не спрял на подадения му сигнал със стоп палка от св.П., ускорил движението на автомобила, след което св. П.а и колегата му последвА. моторното превозно средство. Водачът на автомобила, в който се намирал подсъдимия, допуснал настъпването на ПТП, автомобилът се ударил в крайпътната мантинела, при което подсъдимия изпаднал от автомобила и получил наранявания.

След пристигане на полицейските служители - св. П. и колегата му Гърбелов, на място, подсъдимия не е представил документи за самоличност, нито документи даващи му право да влезе в стрА.та ни. В последствие подсъдимия е бил задържан в ГПУ – Елхово.

Видно от извършения при задържането на подсъдимия обиск, обективиран в протокол за обиск на лице от 16.06.2023 година, в подсъдимия не са били открити никакви документи.

На 16.06.2023 година преди обяд свидетелят Ж. У., полицай в ГПУ-Елхово към РДГП – Елхово извършил проверка на възпрепятстващото съображение в участъка от 159 до 230 гранична пирамида, с оглед установяване мястото на влизане през границата на групата, в която е бил и подсъдимия. При проверката свидетелят установил, че групата е влязла през държавната граница на република България през отвор във възпрепятстващото съображение в района на 159 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите В. П. и Ж. У., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща обстоятелствата относими към начина на влизането му и пребиваването му на територията на република България, както и относно времето на влизането му в стрА.та кореспондират с остА.лите доказателства се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на 2 деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно причините за извършване на диянието и времето на извършването му, доколкото не се опровергават от остА.лата доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие.Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. /M A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.06.2023 г. в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на с.Странджа, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият М. А. /M A/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Сирийската арабска република. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият, показанията на свидетел П. и писменото доказателство протокол за обиск. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, както и документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват 3 доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Подсъдимия твърди, че напоследък отношението към сирийците в република Турция не е добро, но липсват твърдения в република Турция, още по малко доказателства подсъдимият лично да е бил обект на преследване заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Видно от обясненията на подсъдимия същият не е влязъл в стрА.та ни, за да търси убежище, а за да продължи движението си към трета стрА.. Самия начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт, сочи за липсата на намерение от стрА. на същия при влизането му в стрА.та ни да се ползва от правото си на убежище или закрила.