Решение № 9 от 19.01.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Б., 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20251810102266 по описа за 2025 година

Производството е по молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Молителката- Н. В. А. от гр. Б., е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу съпруга й А. Д. А. от гр. П., с когото са родители на две деца - Л.А. А. и В.А. А.. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо нея домашно насилие, както следва: На 25.09.2025 г. след 22:00 часа и до 5:00 часа на 26.09.2025 г. без видима причина и след употребата на алкохол ответникът, след като започнал да й изпраща съобщения на телефона, преминал към директна комуникация с обиди, заплахи и физическа агресия. Сочи, че част от обидите са: “мърла, боклук, егоистка, тъпанарка, безчувствена и коравосърдечна кучка”, а заплахите – че ще си отмъсти, ще запали апартамента, ще вземе децата, ще й пръсне черепа, ще я изхвърли заедно с децата, ще я лежи и не му пука, няма какво да губи, може да я пребие, ще съжалява, че не му е дала шанс. Поддържа, че виковете и блъсканията от негова страна не спирали с часове, включително продължил с блъскане и дърпане, за да я изхвърли от апартамента. Твърди, че това е пореден случай на такова вербално, психическо и физическо насилие след раздялата им. Моли съда да бъдат взети мерки, за да не се стига до крайни действия от негова страна, да се ограничи достъпа му до апартамента й.

В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е изложила твърденията относно описаното в молбата й за защита от домашно насилие, започнало на 25.09 и продължило до 26.09.2025 г. Декларацията е подписана от молителката.

В съдебното заседание молителят се явява лично и с пълномощник адв. С., като поддържа молбата. Прави искане съдът издаде заповед за защита, като бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 5, а по преценка на съда и по т. 6 и 1 т. 7, като мерките бъдат определени за максималния срок от 18 месеца.

Ответникът- А. Д. А. от гр. П., в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. С. оспорва извършването на твърдяното от молителката домашно насилие.

Заявява, че действително е бил в жилището й в посочения период, но не е извършил описаните от нея действия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН тримесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от съпруг на молителя към момента на подаване на молбата и от когото молителят има деца. Тези обстоятелствата се установяват от представените по делото заверени копия на удостоверение за сключен граждански брак от * * * * г. от община П. и 2 бр. удостоверения за раждане, видно от които страните са сключили граждански брак на **** г., като същите са родители на децата Л.А. А., роден на **** г. и В.А. А., роден на **** г.

Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, като ответникът признава същите.

От приложените справки за съдимост на всяка от страните се установява, че молителят Н. В. А. не е осъждана, а ответникът А. Д. А. е осъждан по НОХД No **** г. на РС- П. със споразумение от 19.07.2018 г. за извършено престъпление по чл. 343**** ал. 3 от НК.

От изискана справка от “****” ЕООД от 01.102025 г. се установява, че страните по делото не са лекувани в **** ЕООД от 2013 г. до настоящия момент, като не разполагат с информация за периода преди 2013 г.

Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от 29.09.2025 г. от РС- Б., за периода от 01.01.2013 г. до 02.04.2024 г. на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.

По делото е прието като доказателство и заверено копие на разпечатка на снимка на телефонен екран от 21:54 и от 21:55 часа, в горната част на който е изписано името А.. Същото съдържа отбелязване на няколко входящи и изходящи обаждания и проведени разговори, със съответен час на обаждането.

По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В.И.И., В.П.Д. – свидетели на молителя, и Х.Б. Д. и Ц.Д.Д. – сестра на ответника – свидетели на ответника.

От показанията на всички свидетели безпротиворечиво се установява, че молителката и ответникът са в лоши отношения към настоящия момент, предстои им развод, като молителката живее в съсобствения на страните апартамент в гр. Б. заедно с двете им деца. Бащата вижда и взема децата, без да му бъдат създавани проблеми за това от майката, включително няколко пъти ги е вземал и след процесния случай, след който е подадена молбата за защита.

От показанията на свид. В.И. се установява, че познава страните от 2016 г., откогато има връзка с брата на молителката. Сочи, че през месец юни имало случка, скандал между страните, на който тяхната дъщеря е била свидетел и е звъннала на 2 майката молителя. След тази скандал молителката отишла в дома на свидетеля и имала синини по ръцете, за които обяснила, че са й причинени от А. при спречкване в опит да вземе телефона й. Заявява, че знае за случка между тях двамата на 25.09.2025 година срещу 26.09.2025 година, след което Н. подала жалбата. От казаното й от нея знае, че първо започнало с писане, след това е искал да я изгони от апартамента заедно с децата. Събудил е едното от децата, искал е да си събират багажа през нощта и да си тръгнат. Излага, че вечерта на 26.09.2025 година била при молителката, която била много разстроена, той й звъннал и двамата провели телефон разговор на високоговорител. Ответникът на няколко пъти потвърдил това, което й е бил причинил предната вечер и за което молителката преди това й била разказала. Казвал й, че тя ще живее в страх, независимо дали ще бъде с друг мъж след него или не, че ще се влачи по земята, че въпреки, че й дава всичко материално, тя пак не иска да му даде шанс и не иска да бъде с него. Сочи, че молителката се страхува от агресията, която онази нощ й е показал ответникът. Заявява, че тогава той й казал: “Ти снощи видя ли аз на какво съм способен и какво мога да ти причиня”.

От показанията на свид. В.Д. се установява, че познава молителката от около 30 години, а ответникът откакто са заедно с нея. Излага, че преди взаимоотношенията на двамата били чудесни, но след изневяра от негова страна, Н. пожелала да се разделят.

От показанията й се установява, че на 26.09.2025 година била хоум офис и Н. отишла у дома й да я види следобед към 3 часа. Казала й, че е имало семеен скандал между тях двамата и той я е стиснал и я е блъснал и затова се е получила и синина на ръката й.

Малко по-късно, към 5 часа, съпругът й А. се обадил. Тя го пуснала на високоговорител, той говорел със заплашителен тон и й казал, че е получил микроинсулт и тя ще си плати за това нещо, което му е причинила. Тогава имало два телефонни разговора през кратък период.

От показанията на свид. Х. Д. се установява, че се познава с А. от много години, а с Н. се познава от около година и повече. Преди двамата били добре, докато не станал проблем и се разделили. А. много пъти е искал да се оправят нещата, но не се е получило. От страна на Н. имало претенции за имущество. Сочи, че в края на септември месец А. бил в Б., за да си оправят отношенията, след което той, когато се прибрал в гр. П., му споделил, че когато се е опитал да оправи нещата, са се скарали и единственият повод за това е бил, че тя е предвидила иск за апартамента, защото иначе ще бъде много лошо за него. Твърди, че е ставал свидетел на разговори между А. и Н., когато е бил заедно с тях, и пак е имало разправии за апартамента, като тя казвала, че той ще пострада и ще има пусната жалба за ограничителна заповед. След случая на 25.09.2025 година и на 26.09.2025 година присъствал на телефонен разговор между Н. и А. на високоговорител. През октомври месец, докато бил в апартамента при А. също присъствал на разговор между двамата на високоговорител. Имало по-висок тон и заплахи, че той ще пострада, ако не се съгласи с нейните изисквания. Разказва за случай, при който те бил заедно на почивка, след което А. му се обадил, че има проблем с колата. Свидетелят организирал пътна помощ и отишъл с личния си автомобил при тях и им дал автомобила си, а той изчакал пътната помощ. Заявява, че знае, че след като е пусната жалбата, двамата са излизали заедно.

От показанията на свид. Ц.Д. се установява, че на 25.09.2025 година късно вечерта, след 22.00 часа, брат й А. й се обадил по телефона, явно имало отново скандал между тях двамата и й поискал съвет какво да направи, тъй като Н. искала да остави апартамента не на децата, а на нея лично. По време на разговора чула, че Н. му казала, че е по-добре да й остави апартамента, за да не го остави по чорапи. Тя го 3 посъветвала да се успокои, да си събере нещата и да се прибере вкъщи. Твърди, че след като е издадена заповедта за незабавна защита Н. се е срещала с А., като тя е присъствала на три срещи. Единият път бил рожденият ден на детето им Л. на 26.11, когато А. му купил колело. Тогава А. се качил към 20:00 часа и до 22:00 часа със сигурност стоял там, а през това време тя го чакала в колата. На рождения ден на дъщеря им на 06.10.2025 година Велизара той също присъствал, както и на деня на бащата през ноември месец. Влизал е вътре в апартамента, не е имало никакви проблеми. Сочи, че със сигурност има и доста други пъти, когато двамата са се виждали. Излага, че децата не са запознати със ситуацията между родителите им. А. идва да ги вижда в Б. поне един или два пъти в седмицата, а те са много привързани към него.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Х. Д. и Ц.Д. в частта им относно заявените от тях обстоятелства, че молителката е заплашвала ответника да й даде апартамента, изтъквани по същество като причината, поради която е образувано настоящото производство за защита от домашно насилие. В тази им част показанията им са неправдоподобни и нелогични, като не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. Свид. Дамянова е сестра на ответника, поради което се явява и заинтересована от изхода на спора. Житейски нелогично е обстоятелството, заявено от свид. Д., че с ответника са приятели от дълги години, общуват редовно, а познава молителката от едва около година, но същевременно лично е присъствал на разговор помежду им, в който молителката е заявявала претенции за апартамента и е казвала на А., че той ще пострада и ще има пусната жалба за ограничителна заповед. Последното съдът намира за практически абсурдно – отправяне на подобни заплахи от молителя в присъствието на познат й от скоро мъж (какъвто се явява свидетелят съгласно собствените му показания), и то пред приятел на съпруга й. Предвид това и съдът не дава вяра на посочените свидетели в тази им част. Съдът кредитира показанията им в останалата им част, както и изцяло показанията на свидетелите В.И. и В.Д., които приема за непротиворечиви, логични и достоверни.

От обясненията на молителя, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че след издаването на заповедта за незабавна защита в настоящото производство се е виждала с ответника три пъти. Единият път бил по повод деня на бащата. Тогава той извел децата на заведение, след което й се обадил и я помолил да отиде, защото децата много ще се зарадват, че сме заедно. Тогава той бил поканил още двама техни общи приятели. Вторият случай бил на рождения ден на сина им Л. на 26.11.2025 година.

Тогава детето я попитало дали “тати” може да се качи и тя се съгласила. Той се качил и сглоби колелото, което бил купил за подарък. Той с децата стояли известно време в хола, а тя стояла в спалнята. Третият случай бил относно проблем с парното. За този случай молителя дава отделни обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в предходното съдебно заседание, като от същите се установява, че една седмица след процесния случай, ответникът сам предложил помощта си във връзка с проблем с парното в апартамента в гр. Б., и при който молителят първоначално отказала да приеме помощта му, но впоследствие се съгласила заради децата. Излага, че ответникът има дистанционно управление за парното и явно е бил запознат с проблема, за което същата счита, че е бил предизвикан именно от него с цел да отиде в апартамента, като е бил посъветван от някого за това.