Решение № 1534 от 27.07.2016, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1534 гр. Пловдив, 27.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 977 по описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от „ИВЕТА ТРАНС” ЕООД, ЕИК * с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК *** представлявано от управителя Д. И.Я. против Ревизионен акт (РА) с № Р-24-1402091-091-01/22.12.2014г., издаден от К.А.Б. на длъжност Началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Г.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 220 от 21.03.2015г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2012г., в размер на 2 611.60 лв., ведно с определени лихви за просрочие в размер на 458.10 лв. и за лихви по авансови вноски за корпоративния данък за 2011 г., в размер на 179.79 лв., както и в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 758,73лв., ведно с определени лихви за просрочие размер на 2 387,08лв., и изменен със същото решение, в частта, относно допълнително установените задължения на дружеството, както следва : допълнително установен корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2013 г., намален съответно от 3 957.06 лв. на 538.21 лв.; от 6 185.60 лв. на 7.40 лв. и от 4 571.60 лв. на 3 250.40 лв., ведно с определените лихви за просрочие.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от Съда. Поддържаните оплаквания се субсумират в твърденията, че в случая са налице законоустановените предпоставки по чл.71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, като жалбоподателят притежава данъчни фактури, в които данъкът е посочен на отделен ред, данъчната основа и данъкът са изцяло заплатени, като сделките са облагаеми, отразени са като задължение към бюджета в дневниците за продажби и в справките - декларации на доставчиците за съответните данъчни периоди. По тези причини жалбоподателят поддържа, че в случая данъкът не е начислен неправомерно от доставчиците „Ексон корпорейшън“ ЕАД, „Кристи индивидуал“ ЕООД, „Монти лес 63“ ЕООД и „Радо и Мафи“ ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, като направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са необосновани и незаконосъобразни. По тези съображения, и по съображения, че част от плащането по процесните фактури е извършено не в брой, а по банков път, се поддържа, че в случая не са налице и основания за увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.10, ал.1 и 4 от ЗКПО.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли Съдът да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, като подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана по делото от процесуалния представител.

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в обжалваната пред настоящата инстанция негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ.За процедурата :

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1402091/13.05.2014г. издадена от К.А.Б., Началник сектор „Ревизии“, Дирекция “Контрол“ при ТД на НАП гр.Пловдив, било образувано ревизионно производ­ст­во, насочено към установяване на пу­­б­лич­­ни задължения на оспорващото дружество за корпоративен данък за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г., данък по чл.194,чл.195, чл.204 от ЗКПО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. и данък върху добавената стойност за перио­да 01.10.2009г.

– 31.12.2013г., със срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъществено на 20.05.2014г.

В последствие със ЗВР № 1403779/15.08.2014г., Заповед за изменение на ЗВР № Р-24-1403779-02/15.08.2014г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-24-1402091-020-03/26.09.2014г., издадени от същия орган по приходите, сро­кът на ревизията е съответно продължен до до 20.10.2014г., т.е. в рамките на зако­ноустановения такъв в чл.114 от ДПОК.

Цитираните заповеди също са редов­но връчени на ревизи­ра­ния субект.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, респ. по чл.119, ал.2 от ДОПК по делото е приложена Заповед № РД – 09 –518/30.04.2014г.13 - л.15, том I от делото/.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и Ревизионен доклад № Р-24-1402091-092-01/03.11.2014г. от ревизиращите органи по приходите, овластени, съгласно посочените заповеди за възлагане на ревизия.

Срещу така съставения ревизионен доклад е постъпило възраже­ние от ревизираното лице по чл.117 ал.5 от ДОПК, депозирано на 24.11.2014г., в което са изложени конкретни съображения срещу предложените за установяване задължения по ЗДДС и ЗКПО.

6. Въз основа на така съставения ревизионен доклад, е издаден и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-24-1402091-091-01/22.12.2014г. от К.А.Б. на длъжност Началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и Г.И.П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, чиято компетентност е приета, че произтича от нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК /в редакцията й в сила от 01.01.2013г., съгласно изменението с ДВ бр.83 от 2012г./.

7. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК и този РА е обжалван /така жалба на л.29 и сл., том I от делото/ пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 ДОПК ответникът е разгледал жалбата, с която е бил сезиран, съответно е постановил и реше­нието си под № 220/21.03.2015г., с което е потвърдил и изменил процесния РА в посочената по - горе обжалвана част, съответно отменил е ревизионния акт в частта относно определените лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2013г.

Последвало е подаването на жалбата на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в тази му част, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, която жалба е входирана в Дирекция ”ОДОП” – гр.Пловдив с вх.№ 96 -00- 130 от 08.04.2015г., по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

ІV.За фактите :

8. Относно допълнително определените задължения по ЗДДС, ведно с определените лихви за просрочие, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

8.1. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.10 и м.11.2009г. доставки с право на пълен данъчен кредит по два броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад, с предмет дизелово гориво. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 876,13 лв. Доставчик е „ЕКСОН КОРПОРЕЙШЪН“ ЕАД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-01/07.08.2014г. По повод извършената проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.

Въпросното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като нито в законоустановения срок, нито до приключване на ревизионното производство, изисканите документи и обяснения са представени от проверяваното лице.

При извършена проверка в информационната база данни, съхранявана и поддържана от НАП ревизиращите органи са установили, че процесните фактури са издадени от доставчика и са отразени в Дневника за продажби и в Справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Установено е, че в периодите на издаване на процесните фактури дружеството не е разполагало с персонал и собствени или наети активи, с оглед извършване на дейността.

На представител на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури по повод на което са представени единствено процесните фактури. Други доказателства не са представени от ревизираното лице.

При това положение органите по приходите са приели, че от страна на ревизираното лице не са представени счетоводни документи, установяващи осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; договори, анекси; документи във връзка с плащането по фактурите; приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставката документи; не се установява мястото на съхранение на стоката, времето, начина и мястото на физическото предаване на стоката от получателя на доставчика; не се установява по безспорен начин по какъв начин е извършен транспорта и за чия сметка, не са приложени транспортни документи; не е установено използването на горивото, с оглед икономическата дейност на ревизираното лице; не се установява разполага ли дружеството с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Тоест, прието е, че не са представени доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката, и следователно не е налице реална доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика “Ексон Корпорейшън" ЕАД на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС органите по приходите, са отказали за зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 876,13 лв. по процесните фактури, издадени от доставчика „Ексон корпорейшън” ЕАД на жалбоподателя.

8.2. В хода на ревизията е констатирано, че „Ивета транс” ЕООД е декларирало за данъчни периоди м.12.2009г. и м.01.2010г. доставки с право на пълен данъчен кредит по два броя данъчни фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад, с предмет дизелово гориво. Начисленият ДДС по фактурите е в размер на 158,60 лв. Доставчик е „КРИСТИ

ИНДИВИДУАЛ” ЕООД. С ревизионния акт декларираното право на приспадане в посочения размер е отказано на ревизираното лице на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като е констатирано, че не е налице възникнало данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС и облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

В хода на ревизията на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика, с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на данъчен кредит по процесните фактури, резултатите от която са обективирани в съответно съставения Протокол № №1607-1402091-03/30.06.2014г. По повод извършената проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, с което органите по приходите са изискали от доставчика да бъдат представени доказателства във връзка с извършването на доставките и счетоводната отчетност във връзка с доставките по процесните фактури, като са предприети действия по връчването му по реда на чл.32 от ДОПК.