Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 09.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 9/2026
Вид
Решение № 184
Подписан
09.08.2026
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Елин Пелин, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20261820100009 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба А. М. Р., ЕГН ********** с адрес: с......о, Софийска област, ул.“..... № 19 е предявил срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „....“ .... № 1 бл.15, вх.А, ет.4 иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи заплащането на следните суми: 7 130.00 лева главница /олихвяема сума/, ведно със законната лихва от 23.02.2011 г. до пълното погасяване на задължението, 886.31 лева, представляващи договорна лихва, 22.06 лева наказателна лихва за периода 10.06.2010 г. - 22.02.2011 г., както и сумата от 618.15 лева разноски, поради погасяването на вземането по давност на основание чл.110 от Закона за задълженията и договорите. Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът излага твърдения, че между него и „Обединена Българска Банка“ АД - е сключен договор за потребителски кредит на 10.05.2010 г., по силата на който, ищецът е поел задължение за заплащане на парични суми в полза на кредитора. Поради възникнали непредвидени обстоятелства, е 1 нарушен погасителния план и на 23.02.2011 г. и „Обединена Българска Банка“ АД, депозира в Районен съд Елин Пелин, заявление за издаване на Заповед по чл.417 от ГПК. На 23.02.2011 г. Районен съд Елин Пелин, издава Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 160/2011 г. и изпълнителен лист за следните суми: 7 130.00 лева главница /олихвяема сума/, ведно със законната лихва от 23.02.2011 г. до пълното погасяване на задължението, 886.31 лева представляващи договорна лихва, 22.06 лева - наказателна лихва за периода 10.06.2010 г. - 22.02.2011 г., както и сумата от 618.15 лева разноски по делото.

Във връзка с издадените Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение по молба на „Обединена Българска Банка“ АД, е образувано изпълнително дело № 20188440401193 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. № 844, с район на действие - Софийски Градски съд, като поканата за доброволно изпълнение, с приложени копия от Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на А. Р. на 21.07.2011 г..

През 2018 г., съгласно договор за прехвърляне на вземания, е извършена цесия между „Обединена Българска Банка“ АД, вече в качеството си на цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕАД, в качеството си на цесионер и взискател по изпълнителното дело.

На 07.10.2024 г. е изготвено постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно което изпълнителното производство е прекратено, а 03.09.2019 г. е посочена като дата на последно изпълнително действие. След тази дата, а именно в периода от 03.09.2019 г. до 31.01.2025 г., по вземането не са били предприемани никакви действия, които да представляват основания за прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.116 от Закона за задълженията и договорите.

На 31.01.2025 г., в кантората на частен съдебен изпълнител Магдалена Стоянова, рег. № 928, е депозирана молба, с приложен Изпълнителен лист, издаден от Районен съд Елин Пелин на 23.02.2011 г. по ЧГД № 160/2011 г., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 202592804000035, като предмет на изпълнението е сумата от 7 130.00 лева главница /олихвяема сума/, ведно със законната лихва от 23.02.2011 г. до пълното погасяване на 2 задължението, 886.31 лева, представляващи договорна лихва, 22.06 лева наказателна лихва ца периода 10.06.2010 г. - 22.02.2011 г., както и сумата от 618.15 лева разноски по делото – суми идентични с предмета на изпълнение по изпълнително дело № 20118440401193 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег. № 844, с включени допълнителни адвокатски възнаграждения и разноски по изпълнителното производство, съгласно ТТРЗЧСИ.

Към датата на образуване на изпълнително дело № 20259280400035, е бил изтекъл петгодишният погасителен давностен срок, считано от датата на последното изпълнително действие — 03.09.2019 г., като същият е изтекъл на 03.09.2024 г..

Съгласно разпоредбата на чл.110 от Закона за задълженията и договорите, с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от 03.09.2019 г. до 03.09.2024 г. не са били налице действия, които да доведат до прекъсване на давността по реда на чл.116 от ЗЗД. Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 г. и Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва единствено с предприемането на конкретни изпълнителни действия по искане на взискателя, а не с образуването или формалното съществуване на изпълнително дело.

Към момента на образуване на новото изпълнително дело на 31.01.2025 г., вземането вече е било погасено по давност, поради което същото не е могло да бъде валидно прекъснато чрез последващи действия.

С оглед на гореизложеното, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен, иск с цел установяване несъществуването на претендираното от ответника вземане.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият не депозира писмен отговор. С молба подадаена за първото по делото открито съдебно заседание оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Не е спорно между страните по делото, а и от представените доказателства се установява, че изпълнително дело № 20188440401193 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов, с рег. № 844, с район на действие - Софийски градски съд е образувано по молба на «Обединена Българска Банка» АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 23.02.2011 г. по ч.гр.д. № 160/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, по силата на който ищецът А. М. Р. е осъден да заплати на «Обединена Българска Банка» ЕАД следните суми: 7 130.00 лева главница, ведно със законната лихва от 23.02.2011 г. до пълното погасяване на задължението, 886.31 лева представляващи договорна лихва за периода 10.06.2010 г. - 22.02.2011 г., 22.06 лева - наказателна лихва за периода 10.06.2010 г. - 22.02.2011 г., както и сумата от 618.15 лева сторени по заповедното производство разноски.

Не е спорно и обстоятелство, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ на «Обединена Българска Банка» АД в полза на «ЕОС Матрикс» ЕООД, по силата на който всички вземания по процесното изпълнително дело № 20188440401193 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов са придобити от «ЕОС Матрикс» ЕООД ответник по настоящото дело.

Не се спори между страните, че с постановление от 07.10.2024 г. изпълнително дело № 20188440401193 по описа на частен съдебен изпълнител Стоян Якимов е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Липсва спор между страните по делото и относно образуването на ново изпълнително дело за същите вземания предмет на изпълнителен лист от 23.02.2011 г. издаден по ч.гр.д. № 160/2011 г. по описа на РС Елин Пелин по молба на ответника «ЕОС Матрикс» ЕАД депозирана на 31.01.2025 г. в кантората на частен съдебен изпълнител Магдалена Стоянова, рег. № 928, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 202592804000035 срещу ищеца А. М. Р..

Спорно между страните по делото е, налице ли е изтекла погасителна давност в полза на ищеца, за да бъде признато, че задълженията му са погасени по давност.

В конкретния случай при преценка на доводите на страните относно настъпване на погасителна давност по отношение на процесното вземане следва да се вземе предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД 4

№ 3/2020 г. на ВКС на Р България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/06.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС“.

С така дадените постановки в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ВКС се извежда правилото, че при висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г. погасителната давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.

В процесния случай, първоначалният кредитор на ищеца «Обединена Българска Банка» ЕАД е образувал изпълнително дело още на 04.04.2011 г., което сочи, че изпълнителното производство, касаещо процесните вземания е образувано преди 26.06.2015 г., поради което настоящото решение следва да се съобрази с приетото Тълкувателно решение относно давността.

В този смисъл с оглед разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ВКС, като релевантен срок за определяне началото на давностния срок в настоящия случай следва да се приеме датата 26.06.2015 г., доколкото по делото се установява наличието на образувано преди тази дата изпълнително дело по отношение на вземанията, за които страните по делото спорят. Предвид изложеното независимо от предприетите изпълнителни способи по процесното изпълнително производство, от което произтича задължението на ищеца, давност за вземането не е текла, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. – датата на влизане в сила на посоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и релевантния момент, обуславящ срока от който започва да тече нова погасителна давност е 26.06.2015 г.

В случая съдът намира твърдението на ищеца, че последното предприето принудително действие по изпълнително дело № 20128440403790 по описа на ЧСИ Стоян Якимов спрямо него е извършено на 03.09.2019 г. за основателно, тъй като това обстоятелство безспорно се установява от материалите приложени по изпълнителното производство. На посочената дата е издадено запорно съобщеиние и наложен запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми предоставени за доверително управление на длъжника А. М. Р. при 5

«Интернешънъл Асет Банк» АД.

Видно от изпълнителното дело е, че след този момент спрямо ищеца не са предприемани валидни действия, които да водят до прекъсване на давността спрямо него, като с постановление от 07.10.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

За да прекрати производството, съдебният изпълнител като е взел предвид, че в продължение на две години по изпълнително дело № 20188440401193 не са предприети никакви изпълнителни дйствия спрямо длъжника и такива не са поискани от взискателя е приложил последиците на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за перемиране на производство. По принцип перемпцията е без правно значение за давността, тъй като се касае за различни правни институти с различни правни последици. При изтеклата погасителна давност кредиторът няма право на принудително изпълнение, въпреки, че кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, като длъжникът не може да се позове на нея пред съдебния изпълнител, освен ако не е налице влязло в сила съдебно решение за уважен иск по чл.439 от ГПК, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. И след настъпването на перемпцията, кредиторът има право на принудително изпълнение.

В случая от извършване на последното изпълнително действие по изпълнително дело № 20188440401193 по описа на ЧСИ Стоян Якимов – 03.09.2019 г. до прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция на 07.10.2024 г., не са извършвани никакви изпълнителни действия. След прекратяване на производството по изпълнително дело № 20188440401193 по описа на ЧСИ Стоян Якимов на 07.10.2024 г. до изтичане на петгодишния давностен срок на 03.09.2024 г. липсват валидни действия, които да са прекъсвали погасителната давност по отношение на процесните вземания.