Определение № 575 от 25.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1371/2025
- Вид
- Определение № 575
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575 гр. София, 25.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901371 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника и ищец по насрещния иск „Вийом“ ЕООД чрез процесуален представител адвокат В. Рачева – Йорданова срещу решение № 733 от 17.12.2024 г. по т. дело № 388/2024 г. на САС, 9 тьрговски състав, с което е потвърдено решение № 260021 от 25.01.2024 г. по т. дело № 333/2021 г. на СГС, ТО, VI-7 състав и „Вийом“ ЕООД е осъдено да заплати на „Пи Ем Ай“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 660 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Вийом“ ЕООД е осъдено да заплати на „Пи Ем Ай“ ЕООД на основание чл. 266 ЗЗД сумата 25 135,07 лв. - остатък от възнаграждение по договор за СМР от 04.07.2018 г. и фактура № 334/23.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 1 256,75 лв. - неустойка по чл. 21 от договора за СМР от 04.07.2018 г., както и е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Вийом“ ЕООД срещу „Пи Ем Ай“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща получен аванс по договор за СМР от 04.07.2018 г. на отпаднало основание.
1
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и експертни заключения в тяхната съвкупност и взаимна връзка?
2. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и експертни заключения и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
3. Длъжен ли е въззивният съд да се мотивира като посочи причините, поради които не кредитира заключенията на назначената единична съдебнопочеркова експертиза и на тройната съдебно-почеркова експертиза, както и да се мотивира защо кредитира едно „заключение“, дадено от вещо лице, което не е „особено мнение“, дадено към тройната съдебно-почеркова експертиза, а като самостоятелно „заключение“ извън правилата на ГПК?
4. При наличието на противоречиви заключения въззивният съд длъжен ли е да мотивира преценката си, тъй като назначената единична съдебнопочеркова експертиза и тройната съдебно-почеркова експертиза дават категорично заключение, че подписът на Георги Манчев е положен от него, а въззивната инстанция и първоинстанционният съд са приели обратно на експертните заключения на единичната и тройната съдебно-почеркова експертиза, че подписът не е положен от Георги Манчев?
5. Може ли вещо лице, назначено като член на тройна съдебнопочеркова експертиза, да даде „самостоятелно еднолично заключение“ за изследване, а не като особено мнение /в конкретния случай във връзка с изследването на анекс с дата 19.02.2020 г. към договор с дата 04.07.2018 г., без 2 да е взел участие заедно с другите двама експерти при изследване на анекса и без да е видял и изследвал в оригинал анекса/?
6. Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, както и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не възприема експертните заключения, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизите?
7. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другите две заключения?
Касаторът се позовава на решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 114/03.10.2019 г. по гр. д. № 3472/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 324/13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.
Ответникът „Пи Ем Ай“ ЕООД /ищец в първоинстанционното производство и ответник по насрещния иск/ чрез процесуален представител адвокат П. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е законосъобразно, обосновано и постановено след правилен и всестранен анализ на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС - мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. и чрез препращането по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, като са обсъдени всички доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ 3 отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: наличие на сключен между Църква „Свети Николай “, гр.
Берковица и „Вийом“ ЕООД на 16.05.2016 г. договор за СМР; осигуряване на финансиране на съответните СМР от ДФЗ-РА съгласно договор за безвъзмездна финансова помощ с църковното настоятелство от 21.03.2017 г.; превъзлагане на възложените от църквата СМР, подробно изброени в количествено-стойностна сметка - неразделна част от договора от 2016 г. /л.
729 – л. 735/, от изпълнителя „Вийом“ ЕООД на подизпълнителя „Пи Ем АЙ“ ЕООД с договор за СМР, сключен на 04.07.2018 г. Съдебният състав е констатирал, че дейностите, които е следвало да се извършат от „Вийом“ ЕООД, и тяхната стойност са посочени в приложение № 1 към договора, сключен между ДФЗ и църковното настоятелство, а в приложение № 5 към договора /л. 795 – л. 797/ са посочени и конкретните СМР във връзка с възстановяването и ремонта на храм „Свети Николай“ при първоначална стойност 243 155,36 лв. с ДДС или 202 629,47 лв. без ДДС, променена през периода 2017 г. – 2019 г. в размер на 166 391,96 лв. без ДДС.
В сключения на 04.07.2018 г. между „Пи Ем АЙ“ ЕООД и „ВИЙОМ“ ЕООД са уговорени стойност 202 629,47 лв. без ДДС или 243 155,36 лв. с ДДС, платима след подписване на приемо-предавателен протокол за извършените СМР и издаване на фактура в срок от 1 работен ден от постъпване на плащане от инвеститора - Църковното настоятелство на Църква „Свети Николай“, гр. Берковица, по банковата сметка на възложителя /чл. 2 и чл. 4 от договора/, срок за извършване на СМР 24 месеца от датата на сключване на договора /чл. 5/ и неустойка при забавено плащане от страна на възложителя в размер на 0,5 % на ден върху стойността на забавеното плащане, но не повече от 5 % /чл. 21/. Въззивната инстанция е приела, че в договора не са посочени конкретни СМР, които изпълнителят е следвало да извърши, но в чл. 1 от същия има препращане към договора за безвъзмездна 4 финансова помощ, както и че на 22.08.2018 г. „Вийом“ ЕООД е платило на „Пи Ем Ай“ ЕООД аванс в размер 50 000 лв. С оглед направеното препращане и предвид факта, че към договора на първоначалния изпълнител „Вийом“ ЕООД има приложение количествено-стойностна сметка, съдебният състав е намерил, че договорът между страните от 04.07.2024 г. е с определен предмет и подизпълнителят следва да извърши дейностите, така както са описани в количествено-стойностната сметка на предходните два договора.
Като е обсъдил показанията на свидетеля С. Т., заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Милвена Стоичкова и установяващо, че фактурите за закупени материали отговарят на част от дейностите, посочени в констативния протокол от 12.06.2019 г., както и писмените доказателства, установяващи неспазване на трудовото законодателство от „Пи Ем Ай“ ЕООД в периода м. февруари - м. март 2019 г. на обект православен храм „Свети Николай Чудотворец“, за което е съставен акт от Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана на управителя Емил Баряков, съдебният състав е направил извод, че ищцовото дружество „Пи Ем Ай“ ЕООД е извършвало СМР на обекта. Констатирал е, че описаните в подписания на 01.10.2019г. между Църквата, „Вийом“ ЕООД и строителния надзор протокол за приемане на извършени СМР /л. 822/ са идентични с описаните в констативния протокол от 12.06.2019 г.
Въз основа на приетия в оригинал във въззивното производство констативен протокол от 12.06.2019 г. /л. 12 – л. 19/ в решението е установено, че възложената на ищцовото дружество работа по договора е частично изпълнена и приета и е на стойност общо в размер 62 612,56 лв.
В констативния протокол е посочено, че след внимателен оглед на изпълнените видове СМР и сравнението им с одобрената количествено-стойностна сметка /приложение № 5 към договора между Църквата и ДФЗ/ на обща стойност 166 391,96 лв. без ДДС, от „Пи Ем Ай“ ЕООД реално са извършени такива на стойност 62 612,56 лв. без ДДС, не са изпълнени СМР на стойност 52 187,57 лв. без ДДС, а от „Вийом“ ЕООД са извършени СМР за 50 750,54 лв. без ДДС, които е следвало да бъдат изпълнени от „Пи Ем Ай“ ЕООД. Независимо, че посоченият констативен протокол не е подписан от законния представител на „Вийом“ ЕООД, а от неговите служители Владимир Петров и Александър Йотов, въззивният съд е приел, че същият обвързва ответното дружество /настоящ касатор/ на основание чл. 301 ТЗ по съображения, че търговецът не 5 се е противопоставил веднага след узнаването, предвид връчването на „Вийом“ ЕООД на 29.11.2019 г. на нотариална покана за заплащане в 3-дневен срок на подизпълнителя-ищец на сумата 25 135,07 лв., представляваща разликата между стойността на извършените от ищеца СМР /75 135,072 лв. с ДДС/ и платения аванс от 50 000 лв., както и на покана за плащане по фактура № 334/23.12.2020 г. съгласно констативния протокол от 12.06.2019 г. по електронната поща на ответника на 30.12.2020 г., към която са приложени констативният протокол и фактурата. Поради липса на данни за направени от страна на „Вийом“ ЕООД конкретни възражения във връзка с изпълнението на приетите с констативния протокол СМР въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, съгласно която поръчващият следва да прегледа работата и да направи всички възражения, които има по изпълнението, а ако не направи това, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
След като изпълнителят е извършил посочените в констативния протокол СМР, а възложителят не е оспорил качеството на изпълненото, не е изложил твърдения за некачествено изпълнени СМР до степен, наложила повторното им извършване от възложителя, като изпълненото е било полезно за него, въззивната инстанция е направила извод, че за приетата работата се дължи уговореното възнаграждение.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1964b51-1ad7-411d-8d2a-90de64693ca5